пар. 1 т. 6 ДР КТ

дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, респ. по чл. 333, ал. 4 КТ и дали КТД е предвиждал такава закрила съобразил установеното по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил секретар на синдикалната организация на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации при БД „Спортни имоти“ – [населено място], както и че преди уволнението съответната синдикална организация изрично отказала даване на съгласие за съкращаването на ищеца. С този извод обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с нея е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, въпреки изричното предварително изразено несъгласие от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от работодателя. Посочил в тази връзка, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ поставя императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, какъвто е процесният, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Приел за доказано по делото, че ищецът е секретар на синдикалната организация и в този смисъл е член на синдикалното ръководство /пар. 1, т. 6 ДР КТ/ в предприятието към момента на уволнението му, поради което се ползва от тази закрила. Неспазването й е нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, обуславящо незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради което същата подлежи на отмяна. Като ирелевантни в тази връзка отчел разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, както и тези на КТД, предвиждащи предварителна закрила. Изтъкнал, че ищецът е секретар на синдикалната организация, поради което се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, която изисква задължително предварително съгласие на синдикалния орган. Съобразил, че предвиденото в чл. 17, ал. 2 от представения по делото КТД е в същия смисъл, а разпоредбите на чл. 333, ал. 4 КТ и на чл. 17, ал. 1 КТД изискваща само предварителна консултация, не са приложими в конкретния случай, доколкото касаят уволнение на служители, извън синдикалното ръководство, което ръководство по дефиницията на закона включва председател и секретар. С тези решаващи мотиви обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и като краен извод признал уволнението за незаконно и го отменил, уважавайки и обусловените конститутивен и осъдителен искове.