30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 393 ГПК

Недопустимост на обезпечението
Чл. 393. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустима ли е обезпечителна мярка за обезпечение на иск срещу лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, чрез налагане на запор на банкови сметки?
Допустимо ли е при липсата на данни от какъв източник са средствата по банковите сметки на лечебното заведение – бюджетни (приходи от НЗОК) или от плащания, извършени от местни или чуждестранни физически и юридически лица?
Допустима ли е обезпечителна мярка запор на банкови сметки, след като болницата осъществява специфична дейност по здравеопазване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е по иск за парично вземане срещу лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, осъществяващо специфична дейност по здравеопазване и имащо задължение според чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ да спазва утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, налагането на обезпечение чрез обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на лечебното заведение?
Следва ли да се изследва въпросът за произхода на средствата по банковите сметки – обект на обезпечителния запор с оглед забраната в чл. 393, ал. 1 ГПК да се запорират вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. Трябва ли чл. 1 на регламент 1215/12 на ЕП и на Съвета да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на чл. 1 , пар. 1 на същия регламент, дело като това, посочено в настоящето определение?
2. При наличие на упражнено право да се иска допускането на временни/обезпечителни мерки и разгледано искане от съда, компетентен да разгледа спора по същество, следва ли сезираният съд с искане за допускане на същото основание и по реда на чл. 35 от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, да се счита за некомпетентен от момента, в който се представят доказателства за наличие на произнасяне на съда, компетентен по съществото на спора?
3. Ако от отговора на първите два въпроса следва, че е налице компетентност на сезирания с искане по реда на чл. 35 от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, следва ли да е налице автономно тълкуване на предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл. 35 от Регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета? Следва ли да бъде оставена неприложена норма, която предвижда в случай, като посочения, недопускане на обезпечение срещу държавно учреждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела