30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане

Определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали първоинстанционният съд и въззивният съд са прекратили производството правилно по чл. 130 ГПК, когато ищецът оспорва нищожност на постановление за възлагане, а не действителността на самата публична продан по основанията на чл. 490 ГПК?
Дали въззивният съд правилно е ограничил оспорването на постановлението за възлагане само по основанията на чл. 490, ал. 2 ГПК, изключвайки възможността за искове за абсолютна нищожност на акта?
Дали въззивният съд е правилно изключил аргумента за нищожност на постановлението за възлагане, като е приел, че интересуващият акт може да се оспорва само като недействителен?
Дали прекратяването на делото и ограничаването на основанията за оспорване нарушава правната сигурност и правото на защита на собствеността на трети лица, които не са участвали в изпълнителното производство?
Дали въззивното определение е в противоречие с Тълкувателни решения №4/2017 и №6/2020 на ОСГТК на ВКС относно естеството на постановлението за възлагане и възможностите за оспорване на публична продан?
Дали е допустимо касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК и сл. срещу въззивно определение, което е прекратило производството по иск за нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, когато се твърди, че актът е абсолютно нищожен поради изначална невъзможност за ползване на имота като самостоятелен обект?
Има ли длъжникът правен интерес да предяви иск за установяване на абсолютна нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане, когато актът формално е съществувал, но поради фундаментални пороци не може да породи правни последици за имота?
Може ли да се приеме, че имот, който няма самостоятелен достъп от общите части на сградата и ползването му е възможно само чрез преминаване през чужд имот, представлява валиден предмет на публична продан и постановлението за възлагане върху него поражда правни последици, или такъв акт е абсолютно нищожен?
Постановление на ЧСИ за възлагане, чийто предмет е описан по начин, който е вътрешно противоречив и неясен, може ли да се тълкува и да породи вещноправен ефект, или такъв акт е нищожен поради липса на годно волеизявление относно конкретния имот?
Въз основа на чл. 487 ГПК, дали непълното или невярното описание на имота в постановлението за възлагане, включително премълчаване на липсата на достъп и съществени ограничения, води до абсолютна нищожност на акта, независимо от формално спазената процедура по наддаване?
Дали ограничената проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, която се свежда до наддаването и определянето на купувача, изключва разглеждането на фундаментални пороци на постановлението за възлагане, като липса на годен предмет и неразбираемост, и съответно предоставя ли тази разпоредба основание за касационно обжалване пред ВКС?
Дали действията на ЧСИ, включително провеждане на публична продан с премълчаване на съществени дефекти на имота (липса на достъп, неразбираемо описание), могат да се квалифицират като злоупотреба с право, която поражда абсолютна нищожност на постановлението за възлагане и е допустимо основание за касационно обжалване?
Допустим ли е иск за нищожност (недействителност) на възлагане на недвижим имот при публична продан на основания, различни от посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, включително когато е наведена нищожност на самото постановление като акт на съдебен изпълнител поради неразбираемост и липса на годно изявление на органа по принудително изпълнение относно съществени елементи на предмета (имота)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Предвид посочените от съда мотиви и съгласно трайната съдебна практика, че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, то следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

По искове за вреди от непозволено увреждане, причинени на търговски обект, по отношение на който е имало надлежно сключен договор за наем, искът за вреди следва ли да се предяви по местонахождението на имота, където е извършено деянието? Претенцията срещу бивш наемател за нанесени вреди срещу движимо и недвижимо имущество деликтна ли е? Допустимо ли е при заявена искова претенция за заплащане на солидарно от всички ответници на парична сума, представляваща стойността на небходимите разходи за извършване на строително-ремонтни работи по възстановяване на вредите на търговски обект, исковете да бъдат разделяни за разглеждането им в различни съдебни райони – по седалище и адрес на управление на ответник – юридическо лице и по местоизвършването на непозволеното увреждане? Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При редовно призован към наследяване непълнолетен наследник в производството по чл. 51 ЗН, допустимо ли е при липса на волеизявление за приемане на наследството по опис, в същото производство съдът, охранявайки интересите на заинтересованите лица и молителите по молбата по чл. 51 ЗН, да назначи управител на незаетото наследство по чл. 59 ЗН?
Тази недопустимост зависи ли от това дали непълнолетен наследник чрез законния си представител бездейства или сме в хипотезата на невъзможност известният наследник да бъде призован?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск по чл. 79 ЗС пред предявения иск за делба по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144 с-в?
Могат ли съдебните решения, постановени по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144-ти състав и в. гр. д. №8442/2020 г. на СГС, издадени по отношение на несъществуващ субект, да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск за собственост, основан на чл. 79 ЗС, по гр. д. №46/2023 г. на РС-Лом?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кои са критериите за фактическа и правна сложност на делото при прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва ли съдът да ги обсъди в мотивите си?
Какви са критериите, от които се ръководи съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, което следва да присъди на претендиралата го страна, при направено своевременно възражение за прекомерност?
При предявени два иска от двама ищци срещу един и същ ответник следва ли съдът да постанови осъдителен диспозитив за разноските срещу всеки от тях, или е допустимо осъдителният диспозитив да е един общ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли да се загуби и погаси и да не настъпи универсално правоприемство на владението като фактическо отношение да стане част от наследствената маса, когато наследодателят не е упражнил правото си, дадено му по силата на влязъл в сила съдебен акт, да поиска от съдебен изпълнител принудително възстановяване на владение срещу лицата, посочени в съдебния акт и неупражняването на това право да получи владението чрез съдебен изпълнител по силата на изпълнителен лист дава ли материално и процесуално право на наследниците да предявят иск по чл. 108 ЗС срещу трети лица? Доколкото владението е фактическо състояние и не е част от състава на наследството при смърт на невладеещия наследодател преминава ли правото на иска по силата на универсално наследствено правоприемство към наследниците, след като правото на владение не е част от състава на наследството и наследствената маса и допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследници след като наследодателят приживе не е упражнил в 10 г. срок правото си на иск по чл. 108 ЗС и в тази хипотеза погасява ли се правото на иск по чл. 108 ЗС за наследниците на наследодателя? Може ли при ненаследено право иск за владение да се предяви допустим иск по чл. 108 ЗС за владение върху недвижим имот, което не е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт? При установяване на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят при бездействие за упражняване на процесуалните и материални субективни права на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, може ли да се придобие наследствено правоприемство на правото на иск, т. к. фактическите отношения поради бездействие на наследодателя и неупражняване на правото на иск не са част от наследството и наследствената маса? При законово регламентиране, че ефекти на настъпилото наследствено правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията, имат ли материално и процесуално право и обективна и субективна активна и пасивна легитимация в процеса и имат ли право на иск по чл. 108 ЗС наследниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В хипотезата на предявен иск за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по партидата на дружество с ограничена отговорност, в което съдружник е друго юридическо лице и в основанието на исковата претенция са заявени твърдения, че волеизявленията на този съдружник относно оспорените с иска вписвания са формирани от лице, получило формална легитимация да го представлява чрез използване на неистински документи / кражба на фирма/, допустимо ли е по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК ищецът да поиска този съдружник да бъде конституиран като ответник по предявения иск и да заяви петитум съдът да се произнесе по валидността на вписването на неговите управителни органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали направеният нотариално заверен препис на документ по издаден от Търговския регистър официален препис на същия документ с нотариална заверка е допустим документ, удостоверяващ подлежащите на вписване обстоятелства?
Дали официално завереният препис от Търговския регистър на нотариално заверения Учредителен акт, с който е извършена непаричната вноска, и неговите нотариално заверени преписи представляват официално заверени извлечения?
Дали завереният препис на електронен документ, направен от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, е официално заверен препис или не?
Относно приложното поле на нормата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 Правилника за вписванията в конкретния случай във връзка с чл. 591 ГПК и частните електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕО/910/2014 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

123983 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела