чл. 25 ЗН

Твърдението на ищецът в исковата молба, че е собственик на недвижим имот по силата на саморъчно завещание и оспорването изцяло на иска от ответника, поставя ли в тежест на ищеца, да докаже, че завещанието е саморъчно - написано и подписано от завещателя, както се твърди в исковата молба, и неангажирането на доказателства за това основание ли е да се приеме, че искът е недоказан? Твърдението на ответника в отговора на исковата молба за нищожност на завещанието поради противоречието му със закона представлява ли оспорване на завещанието по чл. 42, б.“6“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН досежно авторство и подпис, доколкото само тази норма /на чл. 42б ЗН/ предвижда нищожност на завещанието поради неспазване /т. е. противоречие/ на закона, а законовите изисквания за форма и съдържание са само в чл. 25, ал. 1 ЗН? Оспорването от ответника на саморъчно завещание като нищожно и противоречащо на закона, предвид факта, че единствено чл. 25, ал. 1 ЗН въвежда императивни изисквания за форма и съдържание, дава ли основание да се приеме, че е налице и оспорване саморъчното написване и подписване на завещанието? Представлява ли съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита в процеса, недопускането на поискани с отговора на исковата молба доказателствени искания? Налице ли е липса на съгласие за завещаване на имот чрез завещание, когато завещанието е издадено в изпълнение на задължение по възмезден предварителен договор, с цел да се получи издръжка за в бъдеще? Налице ли е нарушаване на добрите нрави съставянето на завещание в изпълнение на договорно задължение по възмезден договор с цел срещу това да се получи издръжка в бъдеще време след издаване на завещанието?