чл. 119 ал. 1 ЗДвП

Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната практика – ППВС №4/68 г.?
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ГО на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за периода 2004-2009, но при лимит 2-5 по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия/? Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обецщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит?
Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, и задължителната съдебна практика – ППВС №4/68 г., при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпени морални вреди от получените телесни повреди в резултат на ПТП с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение?