чл. 113 ал. 1 ЗДвП

Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок на страните за представяне на писмена защита?
Какво е съдържанието на понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливо обезщетение на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/1968 г.? Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател? Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието “справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?
Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията за съпричиняване без да вземе предвид факти, базирани на събраните по делото свидетелски показания, които са от водещо значение за продължителността на търпените болки и страдания?
Допустимо ли е при определяне на липсата на съпричиняване, въззивният съд да не вземе предвид факта, базиран на събраните по делото доказателства, че пострадалата е могла да избегне ПТП?