чл. 215 КТ

Може ли съдът да даде предимство на съдържанието пред формата (като приложи счетоводния принцип по чл. 26, ал. 1, т. 8 Закона за счетоводството, когато извършва преценка относно това кое измежду няколко еднородни задължения, възникнали едновременно, следва да се счита за погасено чрез плащане, чийто размер не е достатъчен да погаси изцяло споменатите еднородни задължения?
Следва ли разпоредбата на чл. 76 ЗЗД да се тълкува в смисъл, че е допустимо съдът да приеме, че определено плащане, чийто размер не е достатъчен да погаси няколко еднородни задължения, които са възникнали едновременно, е погасило изцяло или отчасти само едно от тези задължения в случаите, когато по делото липсват доказателства относно основанието за извършваното плащане?
Дали когато е необходимо събирането на доказателства за приложението на императивна материалноправна норма (експертиза, оглед, освидетелстване), въззивният съд е следвало да ги събере служебно дори когато във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства;
Длъжен ли е съдът да съобрази декларираното основание, размера и периодичността на едно оспорено документирано плащане, за да установи какво задължение е погасено с него;
Ако определените от работодателя командировъчни на ден/ дневни са в размер, който кореспондира на заплатени от него допълнителни трудови възнаграждения, това променя ли характера им от командировъчни по чл. 215 КТ в трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2 КТ;
Кои са фактите, които определят кой е работодател по трудово правоотношение;
Има ли случаи, в които трудовия спор може да се развие между служител и трето лице, което не е работодател и ако има, следва ли работодателят да се конституира като необходим задължителен другар при условие, че се твърди нищожност на клаузи на трудовия договор;
Определеният в Приложение 3а НСКСЧ размер на командировъчните пари на ден минимален ли е или максимален, има ли право работодателят на основание Приложение 3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на командировъчните пари на ден от посочения в Приложение 3а НСКСЧ?