чл. 330 ГПК

за уреждане на имуществените отношения между съпрузите; 2. При заявен иск по чл. 23, ал. 1 СК допустимо ли е съдът да се произнесе за наличие на частична трансформация, без да има изрично предавен иск за това. Исковете по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК отделни и самостоятелни ли са и може ли да се установи частична трансформация при предявен иск за пълна трансформация на лични средства; 3. Обвързан ли е въззивният съд от определения от страните предмет на делото и от посочените от тях факти, твърдения и правни доводи. Твърди се противоречие с практиката на ВКС и ВС – ТР№******г., ОСГТК, ППВС №1/1957г. и конкретни решения на ВКС. Твърди се наличието и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Сочи се, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като се касае за грубо нарушаване на логическите и опитни правила при формиране решаващите изводи относно приетата от съда идентичност на термините „семейно жилище и „съпружеска имуществена общност” по СК при тълкуване на брачното споразумение по чл. 51 СК. Това е довело до погрешния извод, че страните са уредили имуществените си отношения, което е пречка за уважаване на исковете по чл. 21, ал. 4 и чл. 23 СК.