30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 201 ЗУТ

Чл. 201. (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота.
(2) Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
(3) (Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба.
(4) Когато урегулираният поземлен имот е неподеляем, главният архитект изпраща свое становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на искането на съда по ал. 1.
(5) Съдът разглежда становището на главния архитект по ал. 4. Когато прецени, че становището е необосновано и не са налице пречките по ал. 2 за разделяне на урегулирания поземлен имот, съдът с определение издава задължителни указания за изменение на плана за регулация по реда на ал. 3.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

По съмнението за очевидна неправилност е изводимо от самите мотиви на въззивния съд, за преценка дали при така приетите за установени факти от въззивния съд изводът му за липса на годен обект на делба не е очевидно неправилен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При делба на имот в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ кои правила действат за вида на сградите, начина и характера на застрояването – специфичните по Наредба №10 за опазване и застрояване на архитектурно-исторически резерват „*** – [населено място] от 1978 г. или нормите на ЗУТ?
Пречка ли е за допустимост на делба на имот, намиращ се в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ липсата на приложени схеми и данни от съответните специалисти за начина на захранване на новообразуваните УПИ от водоснабдителната и канализационна мрежа в проекта-предложение за делба. Съставлява ли пречка за делба на имот икономически нецелесъобразност на едно техническо решение?
Пречка ли е за допустимост на делба на имот, намиращ се в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ липсата на транспортен достъп до него при условие, че достъпът до него е само пешеходен?
Наличието на придаваеми части към улица съставлява ли пречка един имот да бъде допуснат до делба. Допуска ли се до делба имот с неуредени сметки по регулация, съобразно актуалните му технически характеристики?
Допуска ли се до делба имот, ако от него могат да бъдат обособени два самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като възможността за разделяне се установи в първата фаза на делбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да се допусне делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия и включен в ОУП на населеното място, при наличие на доказателства /становище на главен архитект, изготвен проект за изменение на КК, респ. за разделяне, и заключение на вещо лице за реална поделяемост, при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена процедура по чл. 201 ЗУТ, при спазване условията на чл. 52 ЗКИР?
Представлява ли пречка за поделяемост по смисъла на чл. 19, чл. 200, чл. 201 ЗУТ и чл. 52 ЗКИР преминаването на електропреносна мрежа през незастроен ПИ, находящ се в урбанизираната територия на населеното място?
Длъжен ли е съдът да възприема заключението на вещото лице, или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

В производството по извършване на съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизирана територия, установяването на неговата реална поделяемост, която да обезпечи принципа, че по възможност всеки съделител следва да получи дял в натура /чл. 69, ал, 2 ЗН/, изисква ли провеждане на предвидената в чл. 201 ЗУТ, административна процедура по изменение на подробния устройствен план?
Следва ли съдът да извърши делбата, обособявайки реални дялове от допуснатия до делба поземлен имот в урегулирана територия и разпределяйки същите между съделителите, преди да е получил окончателно произнасяне на кмета на общината за изменение на подробния устройствен план чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, или за отказ за такова изменение?
При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна, следва ли съдът да допусне и назначи такава?
Кои са критериите при избор на вариант за разпределение по чл. 353 ГПК, които съдът следва да съобрази при избора си, когато има две експертизи, различаващи се драстично, както в оценката на имота, предмет на делбата, така и при начина на формирането на дялове?
Следва ли въззивният съд да съпостави състоянието и стойността на делбения имот преди преустройството с обема и стойността на необходимите СМР, необходими за извършване на преустройство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други? При съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, какви следва да бъдат основните критерии за обособяване на самостоятелни дялове при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост? Следва ли да се допусне до делба поземлен имот, в който има постройки индивидуална собственост на съделителите, при наличие на доказателства – становище на общинската администрация за реална поделяемост при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена процедура по чл. 201 ЗУТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от изложението. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение №50008 от 01.02.2023 г. по гр. д.№1745/2022г. на ВКС, І г. о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение №81 от 17.02.2012 г. по гр. д.№506/2011 г. на ВКС, І г. о.). Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49/2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12313 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела