чл. 252 ал. 1 т. 6 ТЗ

от неговата компетентност. Цитирайки практика на ВКС, въззивният състав приема, че с разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 вр. т. 4 ТЗ законодателят е преценил, че съществуването на дружеството след изтичането на посочения срок /6 месеца/, без да е попълнен членския състав на СД до законоустановения минимум, е правно несъстоятелно, поради продължаващата невъзможност да бъдат вземани решения във връзка с управлението и представителството му, респективно да бъде осъществявана дейността му. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, тъй като доводите, че ответното дружество не преследва забранени от закона цели е релевантно към друга хипотеза на закона- чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, към която т. 6 препраща само по отношение на реда за прекратяване на дружеството. Единствената хипотеза, в която дружеството може да не бъде прекратено, е ако персоналният състав на СД бъде попълнен до законоустановения минимум в хода на съдебното производство, като трудностите на ответника за свикване на ОС на акционерите, предвид участието на чуждестранен акционер, регистриран на Британските Виржински острови, както и декларирането, че не извършва търговска дейност, са обстоятелства, ирелевантни за спора.