чл. 331 КТ
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се приеме противоправност и вина на управителя, в случай че не са налице нарушения на законови и подзаконови нормативни актове?
Управителят има ли оперативна самостоятелност при вземане на решения за реда и начините на прекратяване на трудови правоотношения в повереното му за управление дружество?
След като не е посочено, че обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се изплаща само за придобито право на пенсия по чл. 68 КСО, включва ли се и придобито право на пенсия по чл. 68а КСО?
Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ приложима ли е в случаите на предявяване на иск срещу бивши управители?
При наличие на колективен трудов договор (КТД), чиито клаузи предвиждат изплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, разпоредбите препращат ли към Кодекса на труда (КТ)? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТ за изплащане на обезщетение при пенсиониране? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТД? Прилагат ли се разпоредбите на КТ и КТД, вкл. чл. 29 от колективния договор, като обстоятелство, следващо от клаузата на чл. 6.6 от договора за управление?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 141 ал. 7 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 331 ал. 1 КТ, чл. 331 КТ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 63 ЗЗД, чл. 68 КСО, чл. 68а КСО, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При липса на специална норма за прекратяване на възникналото от избор трудово правоотношение, следва ли да се приложат общите норми на КТ?
Специален ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация по отношение на Кодекса на труда, съответно разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентира ли специално основание за прекратяване на „изборното“ трудово правоотношение със служители на общинската администрация?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 331 КТ, чл. 338 КТ, чл. 339 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 68 ал. 4 КТ, чл. 83 ал. 1 КТ, чл. 86 ал. 1 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
е поставен в още една разновидност (под номер 7 от други въпроси).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя (изпълнителния директор) относно определянето на това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално стимулиране? Подлежи ли на съдебен контрол преценка на работодателя за размера на определен от него бонус? Подлежи ли на съдебен контрол размерът на определено възнаграждение за постигнати резултати по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ (т. е. дори да приемем, че искът е за такова възнаграждение, то е изплатено в определен окончателен размер)? Създава ли задължение за работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение (бонус), клауза от договора, според която работодателят може да предоставя допълнителни възнаграждения, респ. може да не ги предоставя? Представлява ли задължение на работодателя по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ да заплаща уговорено възнаграждение, клауза, според която той може да предоставя такова съобразно вътрешни правила, каквито вътрешни правила липсват? В случай, че отговорът на горните два въпроса е отрицателен, може ли работодателят да промени размера на бонуса, преди да го е изплатил, по свое усмотрение/преценка? Отговаря ли на началата и разпоредбите на КТ квалифицирането като иск по чл. 128, т. 2 КТ на претенция за доплащане на бонус, който не е регламентиран като размер във вътрешни правила, колективен трудов договор (КТД), трудовия договор или какъвто и да е документ, а е бил едностранно фиксиран в заповед и преди изплащането му е намален с друга заповед? Представлява ли основание за изплащане на определен бонус еднократна заповед на изпълнителния директор, на която адресат е само конкретен служител, и в случай, че такава представлява основание, може ли да бъде коригиран размера със следваща, както и в случай, че не бъде изплатен доброволно, представлява ли това иск по чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ? Каква е разликата между бонус и целева награда, и спадат ли целевите награди и премиите към допълнителните трудови възнаграждения? Следва ли при преценката на формата на вина (умисълът) на служителя-ответник по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД съдът да вземе предвид и естеството на служебните му задължения? Предполага ли се вината на служителя при имуществена отговорност на служителя по чл. 203, ал. 2 КТ? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 128 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 предл. първо КТ, чл. 211 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 5 КТ, чл. 331 ал. 1 КТ, чл. 331 КТ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължимо ли е обезщетение по чл. 331 КТ в хипотезата на предявена искова молба от работник в срока по чл. 331, ал. 3 КТ и падежът за заплащане на обезщетението е настъпил в хода на процеса по предявения иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в допълнително споразумение без да е бил сезиран за това?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?
Императивна ли е нормата на чл. 328, ал. 2 КТ?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 2 КТ?
Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 2 КТ?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 2 КТ?
Въведената в т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. клауза, идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?
Противоречи ли на закона и добрите нрави клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?
Допустимо ли е въззивния съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г. без страната да е въвела такова възражение?
Клаузата на т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?
Следва ли ла се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е такова по инициатива на работодателя?
Клаузата по т. 8 от допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?
Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните сключили допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г.?
Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 8 допълнително споразумение №580/23.06.2022 г. към трудов договор №63/13.06.1988 г., при условие, че „ВиК“ ООД - [населено място] е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?
Следва ли ла се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължимо ли е обезщетение по чл. 331 КТ в хипотезата на предявена искова молба от работник в срока по чл. 331, ал. 3 КТ и падежът за заплащане на обезщетението е настъпил в хода на процеса по предявения иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по кои критерии да бъде извършен подбор по чл. 329, ал. 1 Кодекса на труда за всяка специфична дейност?
2. Подлежи ли на съдебен контрол относителната тежест на избраните от работодателя законови критерии при извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 Кодекса на труда?
3. Допустимо ли е при преценка на нивото на изпълнение на задълженията на участващите в подбора лица да се вземат предвид наложени дисциплинарни наказания, макар и заличени по смисъла на чл. 197, ал. 1 Кодекса на труда?
4. Допустимо ли е при преценка на нивото на изпълнение на задълженията да се взема предвид умението на работа в екип на всяко едно от оценяваните лица?
5. Съществува ли задължение за съда да обсъди всички събрани по делото доказателства всяко поотделно и в тяхната съвкупност, както и да изложи мотиви в решението си, когато е преценил някои от тях за неотносими, ненужни и т.н., поради което не намира за необходимо тези доказателства да бъдат обсъждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Допуска ли съдът процесуално нарушение ако се произнесе служебно по недействителността на клауза от трудов договор/ споразумение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните? Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения? Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. противоречи ли на императивната правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Въведената с т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението? Противоречи ли на закона и добрите нрави клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудов договор? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. без страната да е въвела такова възражение? Необходимо ли е да бъде посочен краен срок за заплащане на договореното в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. обезщетение при прекратяване на трудовия договор, респективно липсата на краен срок за заплащане на процесното обезщетение противоречи ли на добрите нрави? Получаването на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ основание ли е да не бъде заплащано договореното в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. обезщетение при прекратяване на трудовия договор? Следва ли да се приеме, че договореното обезщетение в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. е едно и също с обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и противоречи ли на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване? Допустимо ли е изплащането на двете обезщетения и произтичат ли те от едно и също основание? Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо-во КТ е такова по инициатива на работодателя? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти? Необходимо ли е ищецът да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г.? Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
чл. 220 КТ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 224 КТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 10 предл. първо КТ, чл. 328 КТ, чл. 331 КТ, чл. 66 ал. 2 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в Допълнително споразумение, без да е бил сезиран за това?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?“. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени в обжалваното решение въпроси: 1. “Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ?“; 2. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г., сключено на 31.08.2012 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 3. „Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 4. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 5. „Въведената в т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?“; 6. „Противоречи ли на закона и на добрите нрави клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?“; 7.“Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г без страната да е въвела такова възражение?“; 8.“ Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?“; 9. “Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ е такова по инициатива на работодателя?“; 10. “Клаузата на т. 7 Допълнителното споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?“; 11. “Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г.?“; 12. „Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 7 Допълнителното споразумение при условие, че към датата на сключване – 31.08.2012 г. „ВиК ООД“-гр. Русе е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?“; и 13. „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. Според касатора втори, шести, седми и девети от тези въпроси, освен че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.