І. По специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – 1. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор, или следва да се произнесе по нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС, ОСГТК) и 2. „В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в търговски договори е нищожна поради накърняване с договора на добрите нрави?” (по този въпрос твърди противоречие както с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, така и с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС - решение №223/19.04.2016 г. по т. д. №3633/2014 г. I т. о. на ВКС; решение №229/29.06.2017 г. по т. д. №3550/2015 г. II т. о. на ВКС; решение №104/26.06.2017 г. по т. д. №2559/2016 г. IV г. о. на ВКС и решение №165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №1777/2015 ., I т. о.) и ІІ. По специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – „При постановяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави, длъжен ли е съдът да определи, да посочи границата им за всеки конкретен случаи или е достатъчно само да констатира тяхното нарушаване?” (счита, че по този въпрос не е формирана съдебна практика, поради което поставеният с него правен проблем изисква разрешаването му чрез тълкувателно решение).