всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ

§4. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр. 45 от 1995 г., обявен за противоконституционен с Решение № 8 от 1995 г. на КС на РБ, бр. 59 от 1995 г., изм., бр. 98 от 1997 г.) (1) (Предишен текст на § 4 – ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г.) Прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
(2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г.) Създават се селищни образувания по реда на глава трета, раздел II от Закона за административно-териториалното устройство на Република България върху земите по ал. 1, когато не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени.
(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) Земите по ал. 2, които са разположени непосредствено до границите на урбанизираните територии, могат да се включват в тях.
(4) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., изм., бр. 106 от 2000 г.) Кметовете на общини до 1 март 2001 г. да предложат на общинските съвети за одобряване на околовръстни полигони на земите по ал. 2 и 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) За включване на земите по ал. 2 и 3 в границите на урбанизираните територии не се дължат такси по чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, включително възраженията и оплакванията във въззивната жалба, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от същите факти за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди поотделно и в съвокупност събраните по делото допустими и относими към спора доказателства и релевантните за спора факти, които се установяват от същите доказателства, като при преценка на свидетелските показания, при противоречиви такива, длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не, и как е извършил преценката за това?
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по въпроса дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност, въведена като придобивно основание с възражение на ответника, да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, откога и как са я установили и докога приема, че са я осъществявали, и да изложи мотиви дали и на какво основание приема приложима ли е, или не в конкретния случай презумпцията по чл. 69 ЗС?
Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи дали е приложима, или не презумпцията по чл. 69 ЗС за страната, която се позовава на придобивна давност, без да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че същата страна е осъществявала фактическа власт върху имота, от кога и как страната е установила фактическа власт и до кога приема, че такава власт е осъществявана?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка осъществена или не придобивна давност, да обсъди и анализира всички доказателства и да извърши преценка и да изложи мотиви по отношение на всички елементи на владението?
Длъжен ли е въззивният съд, при извършване на преценката дали владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност е явно и несъмнително, да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да изложи мотиви дали приема и на какво основание как е установена и осъществявана фактическата власт върху имота, дали е осъществявана постоянно, или има инцидентен характер и дали действията на владелеца са били от естество да бъдат възприети от собствениците при проявен от тях интерес?
Явно ли е владението на недвижим имот, когато собственикът на имота при заинтересованост и положена грижа на добрия стопанин може да узнае кой точно упражнява фактическата власт върху имота, съответно да узнае срещу кое конкретно лице да се защити, и следва ли да се приеме, че след като за третите лица е ясно и видно кой упражнява фактическата власт върху имота и го владее като собствен, то това е ясно и е видно и за собственика?
Когато по делото е установено, че с решение на ПК, постановено при ред. на ЗСПЗЗ към 1998 г., е възстановен имот, индивидуализиран със скица, неразделна част от реституционното решение, и че в полза на реституирания собственик е постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС за част от същия имот срещу ползвателите по пар. 4а на ПЗР ЗСПЗЗ на имота, както и че 2 години след влизане в сила на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която попада възстановеният имот, и 11 години преди на реституирания собственик да му бъде издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС и въз основа на изпълнителен лист по същото решение той е въведен във владение на реституирания имот по извършено трасиране и координиране на граничните точки на имота, индивидуализиран по ПНИ, може ли да се приеме, че по отношение на този имот, срещу реституирания собственик, придобивна давност започва да тече от датата на влизане в сила на ПНИ или най-късно от датата на въвода във владение, извършен в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС, а не от издаването, в полза на реституирания собственик, на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ?
О. започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗПСЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., с посочване на граници на възстановения имот в решението и в скица, която е неразделна част от решението, и от одобряването на ПНИ до издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради бездействието на възстановения собственик е изминал период повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и междувременно, повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС преди издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и две години след влизане в сила на ПНИ, реституираният собственик е бил въведен във владение на реституирания имот в изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по чл. 108 ЗС, като въводът във владение е извършен по трасиране и координиране на граничните точки на имота, представляващ имота, индивидуализиран по ПНИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Поражда ли вещноправно действие решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, постановено след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.), без последваща заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и при липса на скица за индивидуализация на имота?
Допустимо ли е изпълнението на съдебно решение за собственост върху недвижим имот, когато липсва точна индивидуализация на имота по площ, граници и местоположение, а диспозитивът признава право на собственост върху обект, който не е обособен и индивидуализиран по надлежен ред?
Следва ли придобиването на вещно право на собственост да се установи в условията на пълно и главно доказване или може основателността на предявен петиторен иск да почива на предположения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени с въззивната жалба доводи и оплаквания, както и да обсъди и анализира всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Има ли задължение въззивната инстанция да анализира задълбочено събраните по делото доказателства и да изложи собствени съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че декларацията от Х. П. В. се включва в изброените в разпоредбата на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ документи, установяващи граници на имот?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че приложената към исковата молба и приета като доказателство по делото декларация от Х. П. В. е такава по чл. 12 ЗСПЗЗ по преписка №5725 на ОСЗ при липса на посочена правна норма в нея?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно установено наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В., при липсата на такова решение в приложената ПК преписка, както и при липсата на такова решение при ищеца?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно, че несъществуващото решение от 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево за възстановяване право на собственост на Х. П. В. има конститутивно действие по отношение на процесния имот?
Допустимо ли е въззивният съд да коментира идентичност между процесния имот №*** по ПНИ с имот пл.№*** по неодобрен кадастрален план?
Следва ли въззивният съд да приеме за категорично ситуирането на възстановения с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие спрямо нанесения на плана на новообразуваните имоти на селищно образование Х., местност К. б., ПИ №*** по плана на новообразуваните имоти при категорично заявено твърдение от вещото лице, че при липсата на данни посочени в текста на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ, както и данни от проведена анкета, експертизата би могла само да спекулира относно точните граници на възстановения имот с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие?
Допустимо ли е всички формулирани от въззивния съд въпроси по служебно назначената съдебно-техническа експертиза да описват процесния имот съгласно решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие, а за индивидуализирането му и конститутивното му действие да приеме наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - С. решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Преди отразяването на имота в кадастралната карта, същият представлява ли обособен обект на правото и върху него може ли да бъде осъществено владение от страна на ищеца? Липсата на вписан собственик на имота в кадастралния регистър, създава ли вещни права в полза на общината? Допустимо ли е при наличие нормата на чл. 69 ЗС въззивният съд да изисква от ищеца да доказва владението и своенето си срещу трети неучастващи по делото лица и следва ли при наличие на гласни доказателства, че ищецът е демонстрирал спрямо всички лица намерението си за своене, да се изисква от него при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е демонстрирал действията и намеренията си към имота и по отношение на трети за делото неучастващи лица, които не са оспорвали неговото владение? Неизпълнението на задължението на въззивния съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт? Допустимо ли е въззивният съд по собствен почин да въвежда нови твърдения и извежда такива от контекста на изложените твърдения? Въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основава решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса и да ги прави спорни във въззивното производство? Действителната воля на въззивния съд намерила ли е точен, пълен и ясен израз в мотивите и в диспозитива на акта и съдът произнесъл ли се е по цялото искане на страната? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да посочи защо и кои възприема, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени отделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на решението да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза за установяване статута на имота, когато това е необходимо за прилагане на императивна материалноправна норма, каквито са пар. 1 Закона за допълнение на Закона за собствеността и чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Очевидно неправилни ли са следните изводи на съда: че нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е декларативна и не представлява самостоятелно придобивно основание; че не е установено юридическо или фактическо отнемане на имота от собственика му (без да посочи кой е този собственик), поради което същият не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а съответно не може да стане общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ; че при спор с община са неприложими нормите на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ и тяхното тълкуване в съдебната практика, тъй като те се прилагат само при спор между реституиран собственик и ползвател, както и че кадастралния план от 1994 г. надлежно е индивидуализирал имота?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?
Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?
Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?
Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?
Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?
Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?
Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?
Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за собственост и при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на правото си на собственост върху процесния имот /както е прието в обжалваното решение на лист 7 абзац 2 от долу нагоре/ или ищците следва да установят спорните факти, с които обосновават правния си интерес да оспорят правото на ответника, а последният следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на конкретния придобивен способ, на който се позовава, в случая това е нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ?
Съставеният акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание чл. 2 ЗОС без посочване на фактическите основания за придобиване на собствеността достатъчен ли е, за да се приеме, че имотът е общинска собственост?
При оспорване на представения по делото АОС следва ли ответната община да установи наличието на фактическите основания за съставянето на акта като докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 25 ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните две реални части от описаните имоти по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, с присъединяване на владението на праводателите му, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, за която е приет ОУП на гр. Варна /и в чийто граници се включва селищното образувание, в което попадат процесните поземлени имоти/ кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ-тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2; като се сочи противоречие с решение №52/10.05.2019 г. по гр. д. №2217/2018 г., решение №14/13.09.2022 г. по гр. д. №1600/2021 г. и решение №195/30.06.2014 г. по гр. д. №1279/2013 г., всички на ВКС, второ г. о.?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят от ищците, не следва ли да се приеме общата площ - 682 кв. м. /131 кв. м. + 551 кв. м./, която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗУТ – при минимална площ на имота 300 кв. м. и лице 14 кв. м.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

12349 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела