чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, да съобрази с обвинението, за което е бил привлечен ищецът и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли да се отчете обвинение в причиняване на смърт на родител за обичайно наказателно преследване, водещо до обичайни вреди от незаконно воденото против ищеца наказателно производство?
Следва ли при обсъждане продължителността на воденото наказателно преследване да бъдат обсъдени и взети предвид всички обстоятелства, довели до това и следва ли да се отчете при определяне на обезщетението причината за продължителността на съдебния процес, вината на прокуратурата за многократно връщане на производството на етап досъдебно производство за отстраняване на съществени нарушения, допуснати от обвинението?
Подлежат ли на самостоятелно обезщетяване причинените неимуществени вреди вследствие на задържане под стража за срок от 72 часа по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в случай на отклоняване на искането за вземане на постоянна мярка за неотклонение от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли несъответствие между разпоредбата на чл. 269 НК и чл. 5, ал. 1, т. 1 КЗПЧОС? Може ли да се приеме, че изискванията на българския НПК за участие на подсъдимия в наказателното дело не защитават правото на свобода на човека в онази степен, която е възприета в КЗПЧОС? Лишаването на подсъдимия от право на последна дума – чл. 55, ал. 3 и чл. 297 НПК, съответства ли на принципите на КЗПЧОС за законност на осъждането, респ. на лишаването от свобода? Спазен ли е от наказателния съд принципът на лично участие на подсъдимия, ако същият е настоявал да участва, но обективно не е имал възможност / поради лечение/ и е заявил това чрез писмена декларация повече от един път и това нарушение опорочава ли принципа за законност на постановената присъда? От кога започва да тече срокът на погасителна давност за деликти, които не са извършени с еднократен акт / еднократно действие/, а чрез постоянни действия, които продължават във връмето / напр. при продължавано престъпление/ - от започване на деликта /с произнасяне на окончателната присъда/ или от преустановяване на деликта, ако той е непрестанен в продължителен период от време? При незаконно лишаване от свобода, назависимо дали е чрез присъда на държавен съд или като престъпление по чл. 142а НПК, от кога започва да тече погасителната давност за гражданската отговорност на делинквента – от началния момент на лишаването от свобода или от последния момент, т. е. от освобождаването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли въззивният съд да се произнася, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия без делинквентът да е посочил това във въззивната си жалба?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните?
Допринася ли пострадалия за причинените му от незаконно повдигнато обвинение вреди чрез прекъсване на системно лечение на заболяване?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали се прекъсва причинно-следствената връзка между противоправното поведение на органа на публична власт и причинените от незаконния му акт вреди в хипотезата на деликтното основание по чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение последно ЗОДОВ, ако заповедта за наложената принудителна административна мярка не е била отменена като незаконосъобразна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Кой носи материална отговорност за настъпилите вреди по ЗОДОВ – държавата или процесуалните ѝ субституенти?
Когато формално вредите са произтекли от поведението на повече от един от процесуалните субституенти на държавата, необходимо ли е всички процесуални субституенти на държавата да бъдат конституирани като страни или е достатъчен само един?
Необходимо ли е да бъдат конституирани като ответници в производството по ЗОДОВ всички процесуални субституенти на държавата, които са допринесли с поведението си за настъпване на увреждането, при положение, че солидарната отговорност възниква по силата на закона?
Изисква ли принципът за пълно обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди само един процесуален субституент на държавата, носещ солидарна отговорност с други, да бъде осъден да заплати обезщетението изцяло, когато друг от възможните процесуални субституенти не е конституиран като ответна страна в процес по чл. 2 ЗОДОВ?
Пасивно легитимирана ли е ГДЖСОБТ по предявените от ищеца искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато поведението ѝ е в контекста на разследване, ръководено пряко Прокуратурата на Република България?
Може ли в производството по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, когато лицето е починало в хода на наказателния процес, по повод на който е издадена незаконосъобразна заповед за уволнение?
Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи експертиза, когато в исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на експертиза, отхвърлено от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е спазен критерият „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, когато съдът не е обсъдил вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането и общоприетите негативни последици от незаконното задържане под стража?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви обстоятелства следва да се обсъдят и преценят от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, с оглед принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали се прекъсва причинно-следствената връзка между противоправното поведение на органа на публична власт и причинените от незаконния му акт вреди в хипотезата на деликтното основание по чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение последно ЗОДОВ, ако заповедта за наложената принудителна административна мярка не е била отменена като незаконосъобразна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е спазен критерият „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, когато съдът не е обсъдил вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането и общоприетите негативни последици от незаконното задържане под стража?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Как се прилага общественият критерий за справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ, и в частност кои са релевантните обстоятелства които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато противоправният акт по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е нарушение на чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС, изразено в период на взета мярка за неотклонение „задържане под стража и/или домашен арест“ на пострадалия, който не е могъл да се приспадне по реда на чл. 59 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода? Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора, да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на основателността на предявения иск? Пасивно легитимирана ли е Прокуратурата на Република България да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за вреди от нарушение на чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 1 предл. последно ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 6 ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 23 НК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 24 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 5 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 52 ЗЗД, чл. 59 НК, чл. 7 ЗОДОВ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.