за правомощията на съдията по вписванията да проверява редовността на акт, в случая искова молба, чието вписване е наредено от съда или е в компетентостта на последния да проверява редовността й /уточнен въз основа твърденията на жалбоподателите/. Поддържа се противоречие в произнасянето по него с т. 6 на ТР №7/2013 год. по т. д. №7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираното определение на ВКС. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси относно разпореждането на съда за вписване на исковата молба: 1. Допустимо ли е в разпореждането за вписване на исковата молба, указващо на ищците да впишат в едноседмичен срок исковата молба, съдът да мотивира, че това разпореждане не представлява нареждане за вписване на исковата молба, отправено от съдията до съдията по вписванията, по смисъла на т. 6 от цитираното ТР; 2. Допустимо ли е прехвърлянето на правото и задължението да се следи за основателността на вписването на книжа, спазването от съда, разглеждащ делото и разпоредил вписването, върху ищеца или на съдията по вписванията; 3. Валиден ли е отказ за вписване на искова молба от съдията по вписванията, ако същият установи, че към момента на вписването няма данни за заплащане, освобождаване или отлагане от заплащане на държавна такса, наличие на описание на граници на имота по иска, на посочени данни за страни и други касаещи оперативния доклад по делото …/в останалата част въпросът е с неясно съдържание/, и ако счете за необходимо при връщане на вписаните екземпляри да отбележи нередностите към момента на вписването.