чл. 246 НПК

При нарушаване на изискването за протичане на наказателното производство в разумен срок, задължен ли е съдът, разглеждащ въпроса за дължимото обезщетение по ЗОДОВ: да обсъди в мотивите си критериите за бавно правосъдие, да признае по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че е допуснато нарушение на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС и да компенсира ищеца, имащ качеството на жертва по смисъла на чл. 34 от ЕКП на допуснатото нарушение по Конвенцията „по изричен и измерим начин“?
Какви са приложимите критерии при преценката на съда за спазването на „разумен срок“ за приключване на наказателното производство и как неразумният срок следва да се отрази върху определяне на справедливото обезщетение?
При определяне на развитието на наказателното производство, както и срока за решаването му относно извършените спрямо ищеца съществени нарушения на процесуалните правила и правото на справедлив и безпристрастен процес, какво значение имат отвеждането на наблюдаващия прокурор като заинтересовано и предубедено лице спрямо ищеца и продължаването на наказателното производство по съставените от него актове (вкл. обвинителен акт)?
Във връзка с това, какво значение за развитието и въздействието на наказателното производство спрямо ищеца има съставен обвинителен акт, в нарушение на изискванията на НПК съгласно решение №90/07.04.2016 г. по н. о. х. д. №47/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив?
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост?
Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е поискал възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязла в сила присъда, постановено от съда, води ли до изключване на дължимото от държавата обезщетение?
За задължението на съда да изложи мотиви, в които да обсъди всички обстоятелства по делото, да посочи кои правно релевантни факти счита за установени, както и да даде отговор на всички твърдения и възражения на страните?
При наличие на отменително решение, с което се отменя присъда и потвърдителна въззивна присъда, следва ли да се счита за оправдаване? В този случай следва да се съобразят съответните хипотези на закона и различните етапи на незаконосъобразност на наказателното производство, вкл. съдебната му фаза?