чл. 206 ал. 3 НК

досежно критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и по-специално за това дали въззивният съд е преценил и отчел при определяне на размера на дължимото обезщетение всички релевантни обстоятелства, съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на акта си, видно от гореописаните мотиви, съдът не е отчел характера и степента на причиненото увреждане, начинът и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, отражението им върху обществено, семейното и социално положение на ищцата, като и върху нейния начин на живот и среда; тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, както и продължителността на воденото срещу нея наказателно производство. Следва да се има пред вид и че въззивният съд от една страна е приел, че производство е продължило девет години /от 2000г. до 2009г./ а от друга страна, при определяне на давността, се е позовал на приложена обратна разписка за връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2015г./т. е. извел е извод, че производството е било висящо до 2015г./