съдия Борис Димитров

за правните последици на настъпилата перемпция на изпълнителното дело, поради което би могло да се приеме, че по отношение на него е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителната селективна предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както в правната теория, така и в съдебната практика, няма спор по въпроса, че прекратяването поради перемпция на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на вземането на взискателя и не го лишава от възможността да образува нов изпълнителен процес въз основа на същия изпълнителен лист. В случая обжалваното решение съответства на така приетото в теорията и съдебната практика. В посочените в изложението тълкувателни решения и решение на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се твърди, че противоречи обжалваното решение, не е приемано твърдяното от касаторите, а именно- че било недопустимо повторно образуване на изпълнително дело след прекратяване на предходно такова поради перемпция, поради което и обжалваното решение не противоречи на същите.