чл. 417 т. 9 ГПК

1. Кой е моментът на възобновяване на изпълнително производство, спряно с определение на съда до постановяване на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК – моментът, в който съдебното решение е влязло в сила, т. е. отпаднало е основанието за спиране, или моментът, в който изп. дело бъде възобновено с акт на съдебния изпълнител?; 2. Изтекъл ли е двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и 5 - годишната погасителна давност в случаите, в които по искане на взискателя, в молбата за образуване на изп. дело, е поискано извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са извършени в тези срокове, поради бездействия на частния съдебен изпълнител и/или взискателя?; 3. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? и 4. Кой е моментът, от който започва да тече 5 - годишната погасителна давност при прекратяване на изпълнителен процес поради бездействие на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?, по които поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: решение №755/19.03.1964 г. по гр. д. №2951/63 г. на Първо г. о.; решение №451/29.03.2016 г. по гр. д. №2306/21015 г. на Четвърто г. о.; решение №31/09.09.2010 г. по т. д. №400/2009 г. на Второ т. о.; решение №76/07.06.2011 г. по т. д. №634/2010 г. на Първо т. о.; решение №45/30.03.2017 г. по т. д. №61273/2016 г. на Четвърто г. о.; решение №451/29.03.2016 г. по гр. д. №2306/20015 г. на Четвърто г. о. и решение №112/02.07.2020 г. по гр. д. №2877/2019 г. на Четвърто г. о..