чл. 226 ал. 2 изр. 2 ГПК

1. в кои случаи при констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд; 2. „при констатирана нередовност на исковата молба по един от кумулативно съединените искове, следва ли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и по всички останали съединени искове; 3. длъжен ли е съдът, след като констатира обективна зависимост между две спорни правоотношения, в съотношение на обуславящо и обусловено, да спре производството по обусловения иск“; 4. „подлежи ли на обезсилване решение, което е постановено по предявен с редовна искова молба допустим иск; в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 7 и чл. 270 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно въззивно решение. Твърди се противоречие с тълкувателно решение №******г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, тълкувателно решение №******г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, тълкувателно решение №1/9.07.2019 г. по т. д. №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение №60138/26.01.2022 г. по гр. д. №723/2021 г. на ВКС, второ г. о., решение №20/10.03.2021 г. по гр. д. №1852/2020 г. на ВКС, второ г. о., решение №94/22.06.2015 г. по гр. д. №5671/2014 г. на ВКС, трето г. о., решение №49/7.04.2014 г. по гр. д. №1211/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение №360/13.06.2014 г. по гр. д. №796/2012 г. на ВКС, четвърто г. о., като с практиката извън тълкувателната, е обосновано противоречивото разрешаване на четвъртия въпрос.