чл. 137в ал. 1 ЗДвП

и на сочените основания. Поставените за разглеждане въпроси са относими към преценката на съда по направено възражение за съпричиняване на резултата от пострадалото лице и как това следва да се отрази на размера на дължимо се обезщетение за неимуществени вреди от пътно-тронспортно произшествие. Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, според която неизпълнение на законовото задължение на пътниците по чл. 137а ЗДвП не е обстоятелство, което само по себе си предпоставя намаляване на дължимото обезщетение. Приема се че за да бъде направен извод за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се докаже по несъмнен начин кои конкретни противоправни действия или бездействия на пострадалия са допринесли за настъпване на вредите/ в този смисъл решение по т. д. №******г. на II т. о., решение по т. д. №1858/2013 г. на I - т. о./. В практиката, застъпена в решение №19/08.02.2017 г. по т. д. №50177/2016 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение от 07.02.2024г. по т. д.№1692/2022г., второ т. о. на ВКС, е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадал, когато към датата на увреждането е малолетен и не може да се приеме, че такова лице има установеното от закона - чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 ЗДвП, задължение да пътува с поставен предпазен колан; респ. - не може да се приеме, че съпричинява увреждането си чрез бездействие - неизпълнявайки такова задължение. Посочва се, че в този случай анализът на разпоредбите на чл. 137а - чл. 137д ЗДвП сочи, че задължение, както да превозва малолетен в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, както и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), има водача на превозното средство. Пострадалото малолетно не допринася за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи. В конкретния случай доколкото към датата на настъпване на пътното транспортно произшествие пострадалият С. К. е бил на осем годишна възраст, въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че последният няма как с противоправно бездействие да е съпричинил настъпването на вредите.