чл. 21 ЗДФИ

при какви условия се счита за опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет?“; 2. „Дали при щети от липси е необходимо съдът да прави констатации за виновно поведение на отчетника, за да бъде ангажирана неговата отговорност?“; 3. „Когато за определяне на естествени фири по смисъла на чл. 29 ЗДФИ при липса се изисква наличие на аналитична отчетност в счетоводството за всеки отделен вид стока с данни за количество по видове стоки и дати на постъпването им в определен обект, а такава аналитична отчетност не е била водена и съответно не може да се установят естествените фири за стоките в обекта, как това обстоятелство се отразява на крайния извод за установена липса с акт за начет и по какъв начин това влияе върху реализирането на отговорността на начетеното лице?“; 4. „От значение ли е обстоятелството, че в 14-дневния срок от връчването на акт за начет, начетеното лице е оспорило без конкретика констатациите в акта за начет и не е дало допълнителни писмени обяснения или възражения и преклудира ли това възможността му да се защитава ефективно с всички доказателствени средства във вече образувано гражданско дело по реда на чл. 417, вр. чл. 21 ЗДФИ?“ и 5. „От значение ли е обстоятелството, че ревизия за определен обект е извършена в нарушение на чл. 63, ал. 1 Закона за кооперациите, а именно когато ревизираният период е необосновано дълъг, през него не са били извършвани инвентаризации, което е попречило на предходни ревизии и освен това ревизията е извършена след прекратяване на трудовото правоотношение на служител, макар и за период, в който този служител е работил във въпросния обект?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с т. 12 ППВС №5 от 15.12.1955 г., решение №158 от 19.07.2011 г. по гр. д. №1146/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №699 от 15.11.2010 г. по гр. д. №86/2010 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с т. 2 на ППВС №7/1981 г., а третият, четвъртият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.