30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 ал. 1 т. 5 ЗАПСП

Видове неимуществени авторски права
Чл. 15. (1) Авторът има право: […]
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е незаконна преработка на архитектурно произведение в хипотеза на чл. 9 ЗАПСП, ако възложител, без съгласие на автора, след обществена поръчка е сключил договор и е възложил тази преработка на трети лица – изпълнител, съответно проектант, нает от изпълнителя? Материалоноправно легитимиран ли е ответник да отговаря по искове за обезщетения, когато е възложил след обществена поръчка рехабилитация на площад на база инвестиционен проект, част от който съдържа преработен архитектурен проект без съгласието на неговите първоначални автори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се твърди противоречие с казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение №******г. по т. д. №1883/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение №46/7.03.2018 г. по гр. д. №2489/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение №64/19.11.2020 г. по гр. д. №3301/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №52/10.06.2020 г. по т. д. №920/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №85/24.07.2015 г. по г. д. №1207/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №50/30.07.2019 г. по т. д. №1883/2018 г. на ВКС, І т. о. и решение №149/30.11.2017 г. по т. д. №268/2017 г. на ВКС, І т. о.); 2. „След създаване на едно произведение при условие на съавторство трето лице, което впоследствие претендира за авторски принос”, може ли да се счита за съавтор на това произведение, базиран на „идеи и концепции”, които не се ползват със закрила като обект на авторското право - арг. чл. 4 ЗАПСП“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение №51/29.07.2011 г. по т. д. №387/2010 г.); 3. „Може ли с договор между съавтор и трето лице, различно от кръга на съавторите, съавторът да отстъпи всички свои неимуществени права, като имплицитно посочи в договора: всички авторски права в пълен обем“ без да е необходимо да посочва в писмена форма, конкретно кои свои авторски неимуществени права отстъпва?“; 4. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор „за реализация на пълнометражен игрален филм“ да бъде договорена клауза за заместване или замяна на автора от продуцента - по негова преценка?“; 5. „Придобива ли качеството на съавтор лице, което в изготвен вече сценарий направи редакционни и драматургични промени?“ и 6. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор да бъде договорена клауза, с която продуцентът, по негова преценка, да ангажира редактори и драматургични консултанти, като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението, след като не е отстъпено изрично правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП (правото за запазване на целостта на произведението и не е дадено изрично съгласие от съавторите за такава промяна?“ (твърди се, че правният отговор на последните четири материалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

„1. По какъв процесуален ред авторът на едно електронно графично произведение следва да докаже, че е създател на това произведение? 2. Може ли съда, да определи авторството на електронен продукт, без да индивидуализира този продукт? 3. Как съда определя и задължава да не се ползват за напред спорните графики при положение, че те не са индивидуализирани?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радостина Караколева

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

При липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използването на откъси от чужди произведения, поради обозначение, което съответства на обичайната практика?
Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването?
Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

е изведен от извършената от състава преценка, че по отношение на привлечения ищец е изпълнено изискването за посочването му в излъчваните части от процесните предавания. В същата връзка страната е поддържала и недопустимост на съдебният акт, обоснована с дадените с ТР ОСГТК №1/2013 г. разрешения относно процедирането на съда при констатация, че в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие е задължително. Според касаторът, въззивният съд е следвало да обезсили като недопустимо решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Направено е оплакване, че вместо това, съдът отменил решението и върнал делото за ново разглеждане, в частта му касаеща предаването „Вот на доверие. Така е формулиран въпроса – „Дали копродуцентските права върху аудиовизуално произведение са дялови и делими или са бездялови и предполагат задължително необходимо другарство между копродуцентите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела