1“при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДВ задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди“; 2“за съответствието на определения от въззивния съд размер на следващото се парично обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т. 11 ППВС №******г. критерии“. Според касатора въззивният съд не е взел предвид неколкократното му привличане в качеството на обвиняем, вкл. и от набл. прокурор, който приел, че е извършил престъплението като лице от състава на МВР, т. е. във връзка с длъжностното му качество, което обуславя и по-тежко наказание за престъплените по чл. 216 НК – то е квалифициращо обстоятелство; във връзка с това обвинение възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от права; вземането на мярка за неотклонение – макар и най-леката такава – „подписка, което е свързано с ограничаване на правото му на свободно придвижване; чистото му съдебно минало и безупречната му репутация в обществото; личността му и връзката на това престъпление с професионалната му реализация; подценено било отражението на стреса от образуваното наказателно производство върху здравословното му състояние. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото противоречие. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти и значението им за определянето на справедливия размер на дължимото обезщетение. Несъгласието с крайното разрешение на съда не е основание за допускане на касационно обжалване, а оплакване срещу правилността на решението.