чл. 224 ал. 1 КТ

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя (изпълнителния директор) относно определянето на това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално стимулиране? Подлежи ли на съдебен контрол преценка на работодателя за размера на определен от него бонус? Подлежи ли на съдебен контрол размерът на определено възнаграждение за постигнати резултати по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ (т. е. дори да приемем, че искът е за такова възнаграждение, то е изплатено в определен окончателен размер)? Създава ли задължение за работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение (бонус), клауза от договора, според която работодателят може да предоставя допълнителни възнаграждения, респ. може да не ги предоставя? Представлява ли задължение на работодателя по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ да заплаща уговорено възнаграждение, клауза, според която той може да предоставя такова съобразно вътрешни правила, каквито вътрешни правила липсват? В случай, че отговорът на горните два въпроса е отрицателен, може ли работодателят да промени размера на бонуса, преди да го е изплатил, по свое усмотрение/преценка? Отговаря ли на началата и разпоредбите на КТ квалифицирането като иск по чл. 128, т. 2 КТ на претенция за доплащане на бонус, който не е регламентиран като размер във вътрешни правила, колективен трудов договор (КТД), трудовия договор или какъвто и да е документ, а е бил едностранно фиксиран в заповед и преди изплащането му е намален с друга заповед? Представлява ли основание за изплащане на определен бонус еднократна заповед на изпълнителния директор, на която адресат е само конкретен служител, и в случай, че такава представлява основание, може ли да бъде коригиран размера със следваща, както и в случай, че не бъде изплатен доброволно, представлява ли това иск по чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ? Каква е разликата между бонус и целева награда, и спадат ли целевите награди и премиите към допълнителните трудови възнаграждения? Следва ли при преценката на формата на вина (умисълът) на служителя-ответник по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД съдът да вземе предвид и естеството на служебните му задължения? Предполага ли се вината на служителя при имуществена отговорност на служителя по чл. 203, ал. 2 КТ? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?