чл. 336 ГПК

са нужни специални знания, които съдът не притежава. По въпросите 4. Длъжен ли е въззивният съд в производство по чл. 5 ЗЛС служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелвантите факти, с оглед защита на интересите на лицето, да което се иска поставяне под запрещение, с оглед необходимостта от неотложно адекватно лечение и предотвратяване възможността за разпиляване на имуществото му; 5. Нарушил ли е въззивният съд задълженията си в производство по чл. 5 ЗЛС, като не е обсъдил и не е дал отговор на възраженията, доводите и исканията във въззивната жалба, касаторката твърди противоречие и с решение №214/19.10.2015 г. по гр. д.№1619/2015 г. на ІІІ ГО и решение №379/97.05.2009 г. по гр. д.№1320/2008 г. на І ГО. Поставят се и въпросите: 6. Допустим ли е личен разпит на ответинка по иск с правно основание чл. 5 ЗЛС пред въззивната инстанция, съответно касационната инстанция, с оглед правилото на чл. 338, ал. 1 ГПК, че изслушването на ответника е преди събирането на другите доказателства и изслушването на вещите лица; 7. Какви са основанията, обуславящи възникналата необходимост от личен разпит на ответника и/или на негови близки по иска по чл. 5 ЗЛС, пред въззивната, съответно касационна инстанция; 8. В производство за поставяне под запрещение допустимо ли е пред касационната инстанция да се твърдят нови обстоятелства и да се представят нови писмени доказателства, с оглед настъпило слез постановяване на въззивното решение влошаване състоянието на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, съответно да се правят доказателствени искания за лично изслушване пред ВКС на лицето, приемане на нови доказателства и назначаване на експертиза. По последните три въпроса се твърди противоречие, освен с цитираната вече задължителна практика на ВКС, така и с решение №210/21.01.2020 г. по гр. д.№742/2019 г. на ІІІ ГО и решение №267/21.03.1987 г. по гр. д.№120/1987 г. на ІІ ГО на ВС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса 9. Задължен ли е съдът в производство за поставяне под запрещение, когато отказва допускане на допълнително или повторно заключение, да мотивира преценката си за това, твърди противоречие и с решение №542/07.02.2012 г. по гр. д.№1083/2010 г. на ІV ГО. Касаторката поддържа също, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд при постановяването му нарушил основополагащи процесуалноправни принципи и решението било явно необосновано.