30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 16 ЗДС

Чл. 16. (1) Имоти – публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2, 5 и 6 и чл. 15а.
(2) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.
(3) С договора за наем не може да се възлагат строителство и/или услуги по смисъла на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки, освен когато прогнозната стойност на приходите на наемателя за срока на договора е по-висока от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите.
(4) (отм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
(5) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти – публична държавна собственост, както и концесионерите, могат да отдават под наем за срок до 10 години части от предоставените им обекти – публична държавна собственост, в съответствие с акта за предоставянето на обектите или с концесионния договор и при условие, че се използват съобразно предназначението им.
(6) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Наемната цена се определя в съответствие с правилника за прилагане на закона.
(7) Отдадените под наем имоти – държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
(8) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При възникнал спор в съдебното производство относно приложението на две равни по сила норми, приложими в конкретния казус, по какъв начин се определя законосъобразното произнасяне на съда? В конкретния случай коя е приложимата норма на ЗЗД - чл. 20а ЗЗД или чл. 55, предл. трето ЗЗД? Предвид разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, че договорът има силата на закон между страните и по силата на договора за наем, и по време на действието му, е внесена авансово годишна наемна цена, като между страните не е уговорено връщане на цената при прекратяване на договора, същата възстановява ли се на наемателя и основателно ли е заплатената авансово по време на действието на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД? Съобразено ли е с императивните разпоредби на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗДС отдаването под наем на имот - публична държавна собственост, за ползването му с предназначение „морски плаж“, в случай че отдаденият под наем имот съставлява (обхваща) поземлен имот, чието предназначение според кадастралната карта и общия устройствен план не е „морски плаж“, или в този случай договорът за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушаване на императивно заложените в чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗДС забрани за използване и отдаване на имот - публична държавна собственост, за използване не по предназначение? Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички събрани доказателства в процеса и наведени твърдения от страните и да се обоснове кои обстоятелства счита за доказани и кои не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Договор за наем на имот – държавна собственост, сключен с трето лице и не по установения нормативен ред, противопоставим ли е на собственика на имота – Държавата, чрез ведомството, на което имотът е предоставен за управление? Този договор съставлява ли валидно правно основание в отношенията между собственика на имота и наемателя за осъществяваната от последния фактическа власт върху имота?“; 2. „В хипотезата на т. 2 собственикът на имота разполага ли с правото на иск на основание чл. 59 ЗЗД срещу наемателя на имота за заплащане на обезщетение за времето, през което е бил лишен от ползване на вещта?“ и 3. „Каква е по естеството си и в какво се изразява причинната връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственикът е лишен от възможността да ползва имота си – публична държавна собственост, който предвид характера на собствеността се ползва с особен режим, например отдаването под наем на страна при съобразяване на разпоредбата на чл. 16 ЗДС?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в т. 11 и т. 5 ППВС №1/1979 г., решение №598/29.10.2010 г. по гр. д. №1302/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №129/16.02.2010 г. по гр. д. №406/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №75/15.05.2009 г. по т. д. №770/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №251/04.04.2017 г. по т. д. №1023/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №398/06.08.2014 г. по гр. д. №1933/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №156/07.11.2018 г. по гр. д. №1223/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение №55/03.04.2014 г. по гр. д. №5712/2013 г. на ВКС, III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

е постановено влязло в сила решение по гр. дело №974/1993 г. на Врачанския окръжен съд и последващ съдебен контрол върху наличието на предпоставките за реституиране на имота е недопустим. По делото не се спори, че имотът продължава да се използва за обществени нужди. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (в редакцията му от 1992 г. до 1999 г.), при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, изземването на тези имоти става по реда на чл. 16 ЗДС в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. Доказателства за актуване на отстъпените в обезщетение жилища като държавни /съответно общински/ и за тяхното изземване не се представят. Установява се обаче, че още преди подаване на молбата за отмяна на отчуждаването И. И. и неговата съпруга са се разпоредили с полученото от тях в обезщетение жилище в полза на сина си – ищецът Р. И.. Във въззивната жалба се твърди, че към влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването имотите, с които са били обезщетени И. И. и Ф. И., са били в патримониума на наследниците на И. И. и това не е било основание за незавършване на фактическите състави на реституцията. В съдебната практика последователно и непротиворечиво се възприема тезата, че понеже съгласно ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. собствеността се възстановява не по силата на закона, а по искане на правоимащите граждани, тяхно е правото да преценят дали да поискат отмяна на отчуждаването и да получат само това, което е останало от отчуждения имот или да запазят полученото имотно обезщетение, както и дали е по-благоприятно за тях да възстановят собствеността си върху отчуждения имот, като върнат всичко, получено като обезщетение. Обстоятелството, че е заплатена разликата между стойността на отчуждения имот и имотите, получени като обезщетение, не трансформира имотното обезщетение в парично. Също така последователно се приема, че изискването на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. има за цел да осигури възстановяване на собствеността на Държавата /съответно на общината - след изменението на закона от 1999 г./ върху отстъпеното имотно обезщетение. Поради това полученият като обезщетение имот следва да се намира в патримониума на молителя не само към датата на подаването на искането за отмяна на отчуждаването, а и към датата на възстановяване на собствеността. В случая полученият в обезщетение апартамент №109 от И. И. към датата, когато самият той е подал искане за отмяна на отчуждаването, вече е бил отчужден в полза на сина му Р. И.. В цитираната по-горе кореспонденция, водена между ищеца и неговия брат от една страна и Държавата/общината от друга, Р. И. е изразявал съгласие да върне апартамент №109. В исковата молба обаче се твърди, че „тези жилища са продадени от мен и брат ми на трети лица, като след излизане на съдебното решение по отношение на тях не са предприети никакви процедури по връщането им от страна на Община – Враца.“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2011 по дело №****/2009

Относно правото на държавно ведомство да защитава правото на публична държавна собственост върху предоставените му имоти и да претендира от свое име последиците от ползване на имотите не по предназначение и извън нуждите, за които са предоставени. Какви са последиците от ползването на имот публична държавна собственост не по предназначението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела