чл. 59 СК
Родителски права след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция “Социално подпомагане” и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
(7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане” или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Императивно ли е изискването изслушване на родителите по дела с предмет определяне на режим на лични отношения между родител и дете? Има ли правомощие съдът при иск по чл. 127, ал. 2 СК, да поставя териториални ограничения на осъществяването на лични отношения между родител и дете? Длъжен ли е съдът, с оглед задължението му да следи за интереса на детето, да задължи родителите да посещават социална услуга, когато констатира, че отношенията и комуникацията помежду им са силно влошени? Длъжен ли е съдът да направи пълна и задълбочена преценка относно поведението и личностните качества на новия партньор на всеки от родителите? При наличие на данни за вредно поведение, следва ли съдът да изследва по-задълбочено? Кой е подходящият режим на лични отношения при наличие на необходимост от доизграждане и запазване на връзката между родител и дете, при отчитане на най-добрия интерес на детето? Колко време следва да се приеме за достатъчно детето да прекарва с родителя, за да се поддържа и развива нормална връзка родител-дете, за да е изпълнено позитивното задължение по чл. 8 ЕКЗПЧ и се гарантира правото на семеен живот? При определяне на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази поведението и на двамата родители, включително и по време на процеса? Кои са обстоятелствата, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето при определяне на режима на лични отношения? При липса на категорични данни как детето понася пътуванията и как това би се отразило на физиката, психиката му и подготовката му по учебната програма, допустимо ли е то да пътува на разстояние от около 1 000км. веднъж месечно, за период от един уикенд за изпълнение на месечния режим на лични отношения след навършване на 6 годишна възраст? Следва ли – при определяне на режима на лични отношения с бащата по време на официални празници /Коледни, Новогодишни, рожден ден/ съдът изрично да постанови, че през следващата година /четна или нечетна/, детето ще прекара същите със своята майка? Следва ли по време на официални празници, личните празници на детето, ученическите ваканции да се прилага едновременно месечният режим за контакт на бащата с детето през всяка четна седмица от месеца? Следва ли през летния период да се изпълняват едновременно както летния режим, така и месечния режим на лични отношения, след като по този начин се възпрепятства възможността на отглеждащия родител да бъде с детето за идентичен като времетраене период без прекъсване, подобно на неотглеждащия? Следва ли през летния период на майката да бъде определен непрекъснат период от време на контакт с детето, непрекъсван от изпълнение на месечния режим на контакт на бащата с детето, какъвто е осигурен за неотглеждащия родител? Следва ли отглеждащия родител да има възможност да бъде с детето през лятото за идентичен като продължителност период от време като неотглеждащия родител, без този период да се прекъсва от изпълнение на месечния режим, единствено по време на ползване на платен годишен отпуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължението да се изслуша и вземе предвид мнението на детето
задължението на съда да обсъди заключението с останалите доказателства по делото
задължението на съда при равен родителски капацитет да обоснове защо предоставя родителските права на единия родител, а не постановява равно съвместно упражняване на правата, като се определя архаичен режим за лични контакти на бащата
кога съдът присъжда издръжка със задна дата
следва ли да се преразгледа въпроса за ползването на семейното жилище
необходимо ли е определянето на преходен период в режима за лични контакти
възможно ли е в режима на лични контакти да се включи и време в обичайни учебни дни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да изслуша двамата родители по реда на чл. 59 СК?
Задъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и доводи, касаещи отглеждането на детето през изминалите 15м. в режим на споделено родителство, преди да постанови ограничителен РЛО?
Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на въззивния съд на назначи допълнителни експертизи или да изслуша страните при решаването на делото?
Каква е правната стойност на факта, че детето е отглеждано по равно и безпроблемно и от двамата родители в продължение на над 15м. при определяне на родителските права?
Длъжен ли съдът да мотивира защо прекратява ефективен и доказано функциониращ режим при липса на доказателства за вреди върху детето?
Нарушава ли се принципът на равнопоставеност на родителите и интересът на детето, ако родител с доказани възпитателски качества и активна грижа бъде ограничен само до 4 дни месечно контакт без обоснован мотив?
Представлява ли очевидна неправилност решение, прието без обсъждане на доказана агресия, злоупотреба с алкохол, съдебно удостоверение за телесна повреда и недоказани твърдения на майката по ЗЗДН?
Допустимо ли е съдът да предостави родителските права на родителя с установени дефицити в родителстването, а не на родителя без дефицити?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне факта, че по време на съвместното отглеждане при седмичен режим детето не е отсъствало без причина от градина и е живяло в емоционална стабилност и при двамата родители?
Как следва да се тълкуват доказателствата за отчуждаване на детето от единия родител и злоупотреба с право по ЗЗДН при преценка на родителския капацитет?
Представлява ли решението на ВОС в частта за ограничения режим на лични отношения на бащата с детето постановен съдебен акт във вреда на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли право на въззивна жалба съответната Дирекция „Социално подпомагане /ДСП/, дала становище в производство по чл. 127 СК, срещу постановеното в това производство първоинстанционно решение по същество на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение в режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права /като в случая, на основание чл. 51, ал. 4 СК се предостави упражняването на родителските права спрямо детето М. М. Д. на бащата-М. Р. Д./?
Кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца?
Приравнява ли се на изслушване на родителите по чл. 59 СК обясненията на страните /в случая майката/ и становище на страната, дадено по съществото на делото, и може ли от него да се изведат съображенията на родителя за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото?
Приложимо ли е на чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 59, ал. 4 СК, а именно-относно преценката на изменението на обстоятелствата като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно - на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категоричното нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение?
Очевидно неправилни ли са изводите на ВТОС, че „промените във фактите и обстоятелствата, при които е разрешен първоначално спорът кой да упражнява родителските права спрямо детето, са налице, но те не обосновават промяна в упражняването. Не се наблюдава промяна по критериите на ППВС 1/12.11.74, никой от родителите не е загубил или увеличил своя родителски капацитет“?
Очевидно неправилни ли са изводите, че всички систематизирани във въззивната жалба промени също не обосновават промяна в упражняването на родителските права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е определен размерът на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия от адвоката във въззивното производство? Следва ли страната да получи разноски за частта от жалбата, която е оттеглила във въззивното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли право българският съд да приеме, че е налице прехвърляне на компетентност на съд на друга държава-членка по отношение на искове за родителска отговорност при условията на член 12 от Регламент /ЕС/ №2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, без да посочи коя хипотеза на чл. 12 от Регламента е приложима, да приеме, че не са били налице предпоставките на Регламента за избор на съд, без да отчете обстоятелството, че българският съд вече мълчаливо е приел международната си компетентност, отчитайки отговора на исковата молба и насрещния иск по образуваното пред него дело за развод и родителски права и издръжка и дори е провел две открити съдебни заседания?
Отпада ли приетата международна компетентност на българския съд, след като по влязло в сила решение, касаещо отвличане на детето от единия му родител /майката в случая/ е постановено, че друга държава е тази по последното обичайно местопребиваване на детето?
Преценката за висшия интерес на детето свързана ли е само с обстоятелството, че детето има обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка на ЕС?
Ако българският съд вече е приел мълчаливо международната компетентност и е провел две открити съдебни заседания, има ли право да приема впоследствие, че му липсва международна компетентност, без да посочи изрично в определението за прекратяване на делото правна норма от действащия Регламент на ЕС /Регламент №2019/1111/, която евентуално би била основание за прекратяването според съда или на друг действуващ нормативен акт /КМЧП/ и може ли липсваща аргументация да бъде заместена от такава на второинстанционния съд в неговия акт?
При спиране изцяло на съдебното производство за прекратяване на брака и съединените с него небрачни искове по реда на чл. 229, ал. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на друго дело, с което ще бъде решен преюдициален въпрос за изхода на цялото производство, а именно кой е международно компетентният съд да го разгледа, процесуално допустимо ли е при възобновяване на спряното производство и без да е било направено искане от нито една от страните първоинстанционният съд по своя преценка и в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по преюдициалния спор да постанови разделяне на иска по чл. 49 СК от задължително съединените с него искове по чл. 59 СК – за родителска отговорност?
По какъв начин се гарантират правата на родените от брака малолетни и непълнолетни деца при допускане на развод по реда на чл. 49 СК от страна на съда и разделянето на исковете по чл. 59 СК по негова преценка и без съгласието на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди оплакванията във въззивната жалба, доводите и възраженията на страните и в частност – оплакванията в жалбата, че при решаването на спора по чл. 127, ал. 2 СК съдът по съществото на спора е длъжен да съобрази, че събраните доказателства не установяват укоримо поведение на бащата по отношение на детето, че разпитан свидетел впоследствие е признал да е лъжесвидетелствал, включително когато пред въззивната инстанция насрещната страна е признала манипулативно дадените показания на този свидетел и следва ли решението да се базира на показанията на друг доведен от насрещната страна свидетел, когато те възпроизвеждат факти, за които е узнал от довелата го страна и какво е значението на установените по делото обстоятелства, че майката дава на детето различни медикаменти не по лекарско предписание, а по съвети на други майки в социалните платформи, и че разходите й надхвърлят многократно нейните доходи? Касаторът счита въпросът за обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 272 ГПК – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че допуснатото съществено процесуално нарушение – по чл. 272, чл. 269, изр. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е причината решението да е постановено в нарушение на материалния закон – на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК и пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДетето, и да е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои са критериите, които следва да съблюдава въззивният съд и на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител за осигуряване на равна възможност двамата родители да контактуват с детето в почивни, празнични дни и през ваканциите?
Длъжен ли е съдът в производство по чл. 127 СК служебно да следи за най-висшия интерес на детето, съобразно т. 1 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и за какъв период, като едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване?
При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по пар.1, т. 5 ДР ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето?
Следва ли при определяне на режима на бащата по време на официалните празници (коледни, новогодишни и великденски), както и по време на личните празници (рожден ден и имен ден на детето), изрично да постанови, че през следващата година (съответно четна или нечетна), детето ще прекарва същите със своята майка, както и че по време на тези официални празници, личните празници на детето и ученическите ваканции, не се прилага общия режим на бащата с детето през всяка нечетна седмица от месеца?
Следва ли при определяне на размера на издръжката, съдът да се ръководи от висшия интерес на детето и критериите за осигуряване на нормални условия на живот на детето, каквито би имало, ако родителите му живеят заедно, съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 5 СК? При предявен иск от майката за осъждане на бащата да заплаща издръжка на малолетното им дете от момента на фактическата им раздяла, длъжен ли е съда с оглед извършваната от него задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59 СК и по пар.1, т. 5 ДР ЗЗакрД, да постанови, че началният момент на дължимата издръжка е от датата на фактическата раздяла на родителите, а не от датата на предявяване на иска и/или от влизане в сила на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.