чл. 26 ЗЮЛНЦ

Допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ на подлежащи на вписване обстоятелства /състав на управителния съвет и представляващ/, при положение, че е налице спряно регистърно производство за тези обстоятелства и от дневния ред на ОС става ясно, че се цели освобождаване на лицата, които са в процедура по вписване и за които именно е спряно регистърното производство?
Не се ли нарушава по този начин изискването на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за поредност на разглежданите заявления по реда на постъпването им и не се ли допуска заобикаляне на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което впоследствие са потвърдени като законосъобразни решенията за избор на УС и представляващ, обезсмисляйки регистърното производство?
Може ли да се презюмира, че дейността на сдружението е затруднена при условие, че по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ има вписан състав на УС и представляващ?
От кой момент членовете на сдружение са обвързани с избора на нов председател и нов управителен съвет от Общото събрание – от момента на провеждане на ОС или от вписването на решението в ТРРЮЛНЦ и в този смисъл до кого членовете на сдружението следва да отправят покана по чл. 26, ал. 1 изр. 2 ЗЮЛНЦ – до новоизбрания, но все още невписан в ТРРЮЛНЦ управителен съвет или до освободения с решението на ОС състав на УС, който, поради допуснато спиране на регистърното производство, все още е вписан по партидата на сдружението?
Какви са правомощията на новоизбраните, но невписани членове на УС по отношение на дейността на сдружението и вътрешните отношения между членовете и органите на сдружението и кой следва да бъде приет като легитимен представляващ и легитимен състав на УС?
Налице ли е порок при свикване и провеждане на ОС ако в поканата за свикване мястото на провеждане на ОС не е достатъчно индивидуализирано, което позволява събрание да се проведе на различно място, но на същия адрес? Налице ли е порок на проведеното ОС ако събранието е проведено на място, различно от първоначално посоченото, но на същия адрес? Могат ли непредвидени обстоятелства като противоепидемичните мерки да санират порок, че събранието не е проведено на първоначално определеното за това място?
Необходимо ли е да бъде инициирано нарочно производство по оспорване на частен свидетелстващ документ /протокол от Общо събрание/, когато оспорването се отнася не до автентичността на документа, а до истинността на съдържанието му и при условие, че в конкретния случай са налице официален свидетелстващ документ, издаден от държавен орган, който опровергава съдържанието на протокола и събрани по делото гласни доказателства в същия смисъл?
Длъжен ли е въззивният съд, макар потвърждавайки първоинстанционното решение, да мотивира своето решение, съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора?