чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП
Чл. 113. (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?
При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 113 ал. 1 ЗДвП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП, чл. 114 т. 1 ЗДвП, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 200 КТ, чл. 212 КТ, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 2 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди във връзка с други доказателства по делото?
Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на пострадалия и делинквента?
Може ли извода на съда за наличие на съпричиняване да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на лицето и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?
Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаното в ППВС №4/1968 г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
В същия контекст, длъжен ли е да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпоставки с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Определянето на квота за принос, несъответстваща на действително високия такъв от страна на пострадалия, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост и адекватност?
Относно предпоставките, при които следва да се отчете съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност при ПТП необходимо ли е поведението на пострадалия да нарушава правноустановено правило за движение по пътищата?
Относно предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса на увреждането от пострадалия, следва ли при определяне на степента на съпричиняване при настъпило пътнотранспортно произшествие да се изследва и оцени видът и характерът /тежестта/ на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилна ли е преценката на въззивния съд за еднаква степен на принос (50%) за настъпване на ПТП на пострадалия пешеходец и мотоциклетиста, с оглед на данните по делото /вкл. и досъдебното производство/ и с оглед практиката на Върховния касационен съд по сходни случаи? Съобразил ли се е въззивният съд с практиката на Върховния касационен съд, че на пътя отговорността на водачите на МПС е значително по-висока от тази на пешеходците?
Правилен ли е изводът на въззивния съд за нарушаване на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП от страна на пострадалия пешеходец при положение, че данните по делото сочат, че инцидентът е станал на трилентов двупосочен път /на широк булевард с широк остров между двете пътни платна, без ограждения/? В такъв случай не намира ли приложение разпоредбата на ал. 2 на чл. 113 ЗДвП, съгласно която пешеходецът не е в нарушение при пресичане извън обозначените за това места?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
„Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в резултат на ПТП - в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”
„Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост?”
„Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”
„Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, както и последиците за здравето и психиката му?”
„Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?”
„Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика, регламентирани в ППВС 4/1968 г.?”
„Следва ли при определяне на размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната, съществуваща към датата на увреждането?”
„Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?”
„Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?”
„Трябва ли възражението за съпричиняване да се заяви от страната по изричен начин като такова – с оглед надлежното му релевиране в процеса?”
„Може ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, без същото да е изрично релевирано от страната?”
„Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка е ПТП?”
„Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП?”
„Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?”
„При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?”
„При определяне на степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?”
„Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
С критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди; Налице ли е противоречие с тълкувателната практика на ВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, постановена по искове за обезщетяване на неимуществени вреди за сходни телесни увреждания?
Със справедливо определяне на процента на съпричиняващото деяние по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за размера на вредите или настъпване на увреждането.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно предпоставките за приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.