чл. 95 ЗАПСП

Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?