1/ „Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и цялост?“; 2/ „Може ли съдът да постанови решението си, обосновавайки изводите си за недоказаност на факти, като игнорира доказателствата по делото, с които те се доказват, както и законовата презумпция?“ – по първите два въпроса се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №157/11.02.2016 г., постановено по т. д. №3638/2014 г. на I т. о., решение №409/28.02.2013 г., постановено по гр. д. №59/2011 г. на I г. о. и решение №149/03.07.2012 г., постановено по т. д. №1084/2011 г. на III г. о.; 3/ „Следва ли въззивният съд да назначи изслушването на съдебна експертиза, за изясняване на обстоятелствата по делото, когато установи, че приетите експертни заключения са необосновани и е налице съмнение за тяхната правилност?“; 4/ „Следва ли въззивният съд да назначи изслушването на съдебна експертиза за изясняване на обстоятелствата по делото, когато установи, че е налице неизясненост на делото от фактическа страна и необоснованост на постановеното първоинстнационно решение?“ – във връзка с третия и четвърти въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №98/09.05.2012 г., постановено по гр. д. №318/2011 г. на IV г. о., решение №74/26.07.2017 г., постановено по т. д. №1047/2016 г. на I т. о. и решение №35/24.04.2020 г., постановено по гр. д. №1939/2019 г. на IV г. о.; 5/ „Следва ли въззивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?“; 6/ „Какви са задълженията на въззивния съд, когато се налага преразглеждане изводите на първата инстанция във връзка с подлежащите на доказване факти, по отношение на които не са дадени указания на страните и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти?“; 7/ „При несъвпадение на изводите на въззивния и първоинстанционния съд относно подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд да даде указания на страните във връзка с твърдените от тях факти, за които счита, че не са посочили доказателства и възможност да направят доказателствени искания относно тези факти?“ – по въпроси от пети до седми включително се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 2 от тълкувателно решение №1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №98/09.05.2012 г., постановено по гр. д. №318/2011 г. на IV г. о., решение №74/26.07.2017 г., постановено по т. д. №1047/2016 г. на I т. о. и решение №35/24.04.2020 г., постановено по гр. д. №1939/2019 г. на IV г. о.; 8/ „В случай, че страната няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение касателно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но въззивният съд констатира наличие на недоказан факт по делото, за който не са били дадени указания от първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия, намира ли приложение т. 2 ТР №1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“; 9/ „В този случай следва ли съдът да даде указания на страната относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които счита, че са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?“ – във връзка с осмия и девети въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.