чл. 20 ал. 2 НК

При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради частично прекратяване – само на едно от повдигнатите обвинения, в хипотеза на неприключило съдебно производство по внесен в съда обвинителен акт за останалите повдигнати по делото пет обвинения за извършени тежки умишлени престъпления по чл. 253 НК, следва ли решаващият съд да изложи аргументи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между увреждането и претендираното обезщетение и следва ли в този случай съдът да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД дължи ли съдът произнасяне по всички установени релевантни факти, по всички доводи и възражения на страните, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта и да посочи обстоятелствата и значението им при определяне размера на тези неимуществени вреди?
При частично прекратяване на досъдебното производство само по едно от повдигнатите обвинения, в хипотезата на неприключено съдебно производство по внесен в съда обвинителен акт за останалите повдигнати по делото пет обвинения за извършени тежки умишлени престъпления по чл. 253 НК, както и в хипотезата на претендиране на обезщетение за неимуществени вреди за период, през който срещу лицето се е водило друго наказателно производство пред съдебните органи на държава членка на ЕС, какви са базовите критерии за разграничаване на неблагоприятните последици като общ резултат от водените наказателни производства, когато липсват ясни граници от кои производства/обвинения, какви вреди са настъпили?
Какви са критериите за преценка на разумността на срока на проведеното разследване и в тази връзка следва ли да се вземат предвид обективните пречки за приключване на разследването, преодоляването на които не зависи от действията на прокуратурата, а от действията на друга държава по реда на международната правна помощ?