Търговски закон

пар. 1 ДР ТЗ
§ 1. (1) "Свързани лица" по смисъла на този закон са:
1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.
(2) "Свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

пар. 1, ал. 1, т. 4 ДР ТЗ
§ 1. (1) "Свързани лица" по смисъла на този закон са: [...]
4. съдружниците;

пар. 1, ал. 1, т. 7 ДР ТЗ
§ 1. (1) "Свързани лица" по смисъла на този закон са: [...]
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

чл. 1 ТЗ
Търговец
Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. продажба на стоки от собствено производство;
3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;
8. менителници, записи на заповед и чекове;
9. складови сделки;
10. лицензионни сделки;
11. стоков контрол;
12. сделки с интелектуална собственост;
13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

чл. 1, ал. 1 ТЗ
Търговец
Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. продажба на стоки от собствено производство;
3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;
8. менителници, записи на заповед и чекове;
9. складови сделки;
10. лицензионни сделки;
11. стоков контрол;
12. сделки с интелектуална собственост;
13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. лизинг.

чл. 207, т. 2 ТЗ
Нищожност на решение за издаване на облигации
Чл. 207. Нищожно е всяко решение на дружеството за: [...]
2. издаване на нови облигации с привилегирован режим на изплащане, без да е налице съгласие на общите събрания на облигационерите от предходни неизплатени емисии.

чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ
Търговец
Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: [...]
2. продажба на стоки от собствено производство;

чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ
Търговец
Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: [...]
6. застрахователни сделки;

чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ
Търговец
Чл. 1. (1) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: [...]
8. менителници, записи на заповед и чекове;

чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ
Търговец
Чл. 1. [...] (2) Търговци са:
1. търговските дружества;

чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ
Търговец
Чл. 1. [...] (2) Търговци са: [...]
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

чл. 1, ал. 3 ТЗ
Търговец
Чл. 1. [...] (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

чл. 4, ал. 3 ТЗ
Задължение за вписване
Чл. 4. [...] (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок.

чл. 4а ТЗ
Действие на вписването
Чл. 4а. (отм. ДВ 38/2006 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването.

чл. 7, ал. 1 ТЗ
Определение
Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.

чл. 7, ал. 5 ТЗ
Определение
Чл. 7. [...] (5) Фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея.

чл. 13 ТЗ
Задължение за посочване на данни
Чл. 13. (1) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернет- страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Когато търговско дружество посочва размера на капитала си, то посочва и каква част от него е внесена.
(2) В търговската кореспонденция на клона се посочват данните на търговеца по ал. 1.

чл. 15 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
(3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

чл. 15, ал. 1 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

чл. 15, ал. 2 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. [...] (2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.

чл. 15, ал. 3 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. [...] (3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

чл. 15, ал. 3, изр. 2 ТЗ
Сделки с предприятие
Чл. 15. [...] (3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

чл. 16 ТЗ
Вписване
Чл. 16. (1) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
(2) Вписването се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4. Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда". Редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.
(3) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" по сигнал или по собствена инициатива извършва проверка за достоверността на декларираните факти по ред, определен от изпълнителния директор. При установено несъответствие между декларираните и установените факти Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата.
(4) Образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.
(5) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.

чл. 16, ал. 1 ТЗ
Вписване
Чл. 16. (1) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.

чл. 16, ал. 2 ТЗ
Вписване
Чл. 16. [...] (2) Вписването се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4. Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда". Редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

чл. 16, ал. 4 ТЗ
Вписване
Чл. 16. [...] (4) Образецът на декларацията по ал. 2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.

чл. 16а ТЗ
Обезпечение на кредиторите
Чл. 16а. (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето.
(2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление.

чл. 16а, ал. 1 ТЗ
Обезпечение на кредиторите
Чл. 16а. (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето.

чл. 19 ТЗ
Търговски книги на клон
Чл. 19. Клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс. Клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на този закон, и клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс.

чл. 20 ТЗ
Подсъдност
Чл. 20. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона.

чл. 21 ТЗ
Прокурист (търговски управител)
Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
(2) Прокуристът се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, която сочи прокурата.
(3) Не може да бъде прокурист лице, обявено в несъстоятелност, както и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

чл. 21, ал. 1 ТЗ
Прокурист (търговски управител)
Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.

чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ
Прокурист (търговски управител)
Чл. 21. (1) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.

чл. 22 ТЗ
Правомощия на прокуриста
Чл. 22. (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
(2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 22, ал. 1 ТЗ
Правомощия на прокуриста
Чл. 22. (1) Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.

чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ
Правомощия на прокуриста
Чл. 22. [...] (2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 23 ТЗ
Отношения между търговеца и прокуриста
Чл. 23. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор.

чл. 24 ТЗ
Действие на упълномощаването по отношение на трети лица
Чл. 24. Упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър.

чл. 26 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.
(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
(4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

чл. 26, ал. 1 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

чл. 26, ал. 2 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. [...] (2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.

чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. [...] (2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.

чл. 26, ал. 3 ТЗ
Търговски пълномощник
Чл. 26. [...] (3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.

чл. 36, ал. 1 ТЗ
Право на възнаграждение
Чл. 36. (1) Търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му с търговеца. Възнаграждение се заплаща и за сделки, които са били подготвени, но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на търговеца.

чл. 40 ТЗ
Обезщетение и възнаграждение при прекратяване
Чл. 40. (1) Търговският представител има право на еднократно обезщетение при прекратяване на договора, съответно наследниците му - при неговата смърт, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Правото на такова обезщетение се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително съществуването или отсъствието на ограничителни търговски клаузи.
(2) Обезщетението е в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, изчислено на основата на средното възнаграждение за целия период на договора, но за не повече от последните 5 години.
(3) Обезщетението по ал. 2 не може да се търси, когато:
1. е изтекла повече от една година след прекратяването на договора, без търговският представител да е уведомил писмено търговеца, че иска дължимото обезщетение;
2. договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл. 47, ал. 1 или 2, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст;
3. търговският представител е прехвърлил правоотношението на друго лице, включително и със съгласието на търговеца.
(4) При прекратяване на договора търговският представител може да търси възнаграждение за вече сключени или подготвени от него за сключване договори.
(5) Търговският представител няма право на възнаграждение по чл. 36, когато съгласно ал. 4 то се дължи на предишен търговски представител, освен ако според обстоятелствата възнаграждението следва да се подели между двамата.

чл. 40, ал. 1 ТЗ
Обезщетение и възнаграждение при прекратяване
Чл. 40. (1) Търговският представител има право на еднократно обезщетение при прекратяване на договора, съответно наследниците му - при неговата смърт, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Правото на такова обезщетение се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително съществуването или отсъствието на ограничителни търговски клаузи.

чл. 40, ал. 3 ТЗ
Обезщетение и възнаграждение при прекратяване
Чл. 40. [...] (3) Обезщетението по ал. 2 не може да се търси, когато:
1. е изтекла повече от една година след прекратяването на договора, без търговският представител да е уведомил писмено търговеца, че иска дължимото обезщетение;
2. договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл. 47, ал. 1 или 2, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст;
3. търговският представител е прехвърлил правоотношението на друго лице, включително и със съгласието на търговеца.

чл. 40, ал. 3, т. 2 ТЗ
Обезщетение и възнаграждение при прекратяване
Чл. 40. [...] (3) Обезщетението по ал. 2 не може да се търси, когато: [...]
2. договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл. 47, ал. 1 или 2, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст;

чл. 41 ТЗ
Ограничения след прекратяване на договора
Чл. 41. (1) Ограничаване на търговския представител в неговата дейност след прекратяване на договора се уговаря в писмена форма.
(2) Ограничението трябва да обхваща същия район и вид стоки или услуги, предмет на договора за търговското представителство. То не може да бъде за повече от 2 години от прекратяването на договора. За периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.
(3) Ако търговският представител развали договора по вина на търговеца, той може с писмено изявление до 1 месец от развалянето да се освободи от това ограничение.

чл. 41, ал. 2 ТЗ
Ограничения след прекратяване на договора
Чл. 41. [...] (2) Ограничението трябва да обхваща същия район и вид стоки или услуги, предмет на договора за търговското представителство. То не може да бъде за повече от 2 години от прекратяването на договора. За периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.

чл. 41, ал. 2, изр. 3 ТЗ
Ограничения след прекратяване на договора
Чл. 41. [...] (2) Ограничението трябва да обхваща същия район и вид стоки или услуги, предмет на договора за търговското представителство. То не може да бъде за повече от 2 години от прекратяването на договора. За периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.

чл. 46, ал. 3 ТЗ
Отношения между търговец и търговски представител
Чл. 46. [...] (3) Търговският представител е длъжен да отбелязва в документите, които издава, и в търговската си кореспонденция данните по чл. 13.

чл. 53 ТЗ
Задължение за водене на счетоводство
Чл. 53. (1) Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред.
(2) Търговецът е длъжен чрез инвентаризация в сроковете, определени от Закона за счетоводството , да установява наличността и оценката на елементите от актива и пасива на имуществото на предприятието си.
(3) Търговецът е длъжен да обобщава резултатите от търговската си дейност въз основа на записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията, като изготвя годишен финансов отчет, а при необходимост и съответни счетоводни справки. Годишният финансов отчет трябва да бъде заверен от регистриран одитор в предвидените от закон случаи.

чл. 55 ТЗ
Доказателствен характер
Чл. 55. (1) Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
(2) Търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството , не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.

чл. 55, ал. 1 ТЗ
Доказателствен характер
Чл. 55. (1) Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

чл. 55, ал. 2 ТЗ
Доказателствен характер
Чл. 55. [...] (2) Търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.

чл. 56 ТЗ
Определение
Чл. 56. Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

чл. 58 ТЗ
Регистрация
Чл. 58. (1) Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват:
1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер;
2. фирмата, под която ще се извършва дейността;
3. седалището и адресът на управлението на дейността;
4. предметът на дейност.
(2) Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност.
(3) В регистъра се вписват данните по ал. 1.
(4) Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец.

чл. 60 ТЗ
Прехвърляне на фирма
Чл. 60. (1) Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1.
(2) Наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма.
(3) В случаите по предходните алинеи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик.
(4) Прехвърлянето се вписва в търговския регистър.

чл. 60, ал. 2 ТЗ
Прехвърляне на фирма
Чл. 60. [...] (2) Наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма.

чл. 60а, т. 2 ТЗ
Заличаване от регистъра
Чл. 60а. Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър: [...]
2. при смъртта му - по заявление от наследниците;

чл. 61 ТЗ
Статут
Чл. 61. Държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества.

чл. 62 ТЗ
Образуване
Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.
(2) Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет.
(3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.

чл. 62, ал. 1 ТЗ
Образуване
Чл. 62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.

чл. 62, ал. 3 ТЗ
Образуване
Чл. 62. [...] (3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.

чл. 63 ТЗ
Определение
Чл. 63. (1) Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.
(2) В предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице.
(3) Търговските дружества са юридически лица.

чл. 63, ал. 3 ТЗ
Определение
Чл. 63. [...] (3) Търговските дружества са юридически лица.

чл. 65 ТЗ
Участници в дружество
Чл. 65. (1) Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.
(2) Всяко лице може да участвува в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.
(3) Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

чл. 65, ал. 3 ТЗ
Участници в дружество
Чл. 65. [...] (3) Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

чл. 67 ТЗ
Възникване на дружеството
Чл. 67. Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.

чл. 68 ТЗ
Тълкуване на устава
Чл. 68. При тълкуването на устава трябва да се търси волята на страните и целта на тълкуваната разпоредба.

чл. 69, ал. 1, изр. 1 ТЗ
Отговорност за действия на дружеството до вписването
Чл. 69. (1) Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения.

чл. 69, ал. 2 ТЗ
Отговорност за действия на дружеството до вписването
Чл. 69. [...] (2) Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.

чл. 70 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163;
3. (отм. - ДВ 38/2006);
4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.
(2) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал. 1, т. 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
(3) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.
(4) (отм. ДВ 38/2006)
(5) Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.
(6) Член 604 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.

чл. 70, ал. 1 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл. 159 и 163;
3. (отм. - ДВ 38/2006);
4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.

чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. (1) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения: [...]
6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;

чл. 70, ал. 2 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. [...] (2) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал. 1, т. 4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.

чл. 70, ал. 3 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. [...] (3) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.

чл. 70, ал. 6 ТЗ
Недействителност на учреденото дружество
Чл. 70. [...] (6) Член 604 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.

чл. 71 ТЗ
Защита на членството
Чл. 71. Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

чл. 72 ТЗ
Непарични вноски
Чл. 72. (1) Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.
(2) Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.
(3) Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
(4) Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството.
(5) Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

чл. 72, ал. 1 ТЗ
Непарични вноски
Чл. 72. (1) Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.

чл. 72, ал. 2 ТЗ
Непарични вноски
Чл. 72. [...] (2) Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.

чл. 73 ТЗ
Внасяне на непаричните вноски
Чл. 73. (1) Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.
(2) Вноската на други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне.
(3) Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество.
(4) Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
(5) Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

чл. 73, ал. 1 ТЗ
Внасяне на непаричните вноски
Чл. 73. (1) Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.

чл. 73, ал. 4 ТЗ
Внасяне на непаричните вноски
Чл. 73. [...] (4) Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.

чл. 73, ал. 5 ТЗ
Внасяне на непаричните вноски
Чл. 73. [...] (5) Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

чл. 74 ТЗ
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
(2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
(3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.

чл. 74, ал. 1 ТЗ
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.

чл. 74, ал. 2 ТЗ
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
Чл. 74. [...] (2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

чл. 74, ал. 3 ТЗ
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
Чл. 74. [...] (3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.

чл. 75 ТЗ
Нищожност при повторност на отмененото решение
Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.
(2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

чл. 75, ал. 1 ТЗ
Нищожност при повторност на отмененото решение
Чл. 75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.

чл. 75, ал. 2 ТЗ
Нищожност при повторност на отмененото решение
Чл. 75. [...] (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

Чл. 75, ал. 2, предл. второ ТЗ
Нищожност при повторност на отмененото решение
Чл. 75. [...] (2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

чл. 113 ТЗ
Определение
Чл. 113. Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

чл. 114, ал. 2 ТЗ
Форма на дружествения договор
Чл. 114. [...] (2) Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис.

чл. 115 ТЗ
Съдържание на дружествения договор
Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност и срока на договора;
3. името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците;
4. размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала;
5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
6. управлението и начина на представителство;
7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени;
8. други права и задължения на съдружниците.

чл. 115, т. 4 ТЗ
Съдържание на дружествения договор
Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
4. размера на капитала, когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала;

чл. 115, т. 5 ТЗ
Съдържание на дружествения договор
Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;

чл. 115, т. 6 ТЗ
Съдържание на дружествения договор
Чл. 115. Дружественият договор трябва да съдържа: [...]
6. управлението и начина на представителство;

чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ
Вписване
Чл. 119. (1) За вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо:
1. да се представи дружественият договор, който се обявява;

чл. 119, ал. 2 ТЗ
Вписване
Чл. 119. [...] (2) В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 , които се обявяват.

чл. 122 ТЗ
Приемане на нов съдружник
Чл. 122. Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския регистър.

чл. 123 ТЗ
Права на съдружника
Чл. 123. Всеки съдружник има право да участвува в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял.

чл. 124 ТЗ
Задължения на съдружника
Чл. 124. Съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.

чл. 125 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при изключване;
3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
4. при обявяване в несъстоятелност.
(2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
(3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

чл. 125, ал. 1 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при изключване;
3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
4. при обявяване в несъстоятелност.

чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;

чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява: [...]
2. при изключване;

чл. 125, ал. 2 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. [...] (2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.

чл. 125, ал. 3 ТЗ
Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. [...] (3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

чл. 126 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. (1) Съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината от капитала. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването.
(2) В случая по ал. 1 съдружникът губи правото си върху направените вноски.
(3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
2. не изпълнява решенията на общото събрание;
3. действува против интересите на дружеството;
4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.

чл. 126, ал. 1 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. (1) Съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината от капитала. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването.

чл. 126, ал. 2 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (2) В случая по ал. 1 съдружникът губи правото си върху направените вноски.

чл. 126, ал. 3 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
2. не изпълнява решенията на общото събрание;
3. действува против интересите на дружеството;
4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.

чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;

чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
2. не изпълнява решенията на общото събрание;

чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
3. действува против интересите на дружеството;

чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ
Изключване на съдружник
Чл. 126. [...] (3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: [...]
4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.

чл. 127 ТЗ
Дружествен дял
Чл. 127. Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

чл. 129 ТЗ
Прехвърляне на дялове
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

[Редакция към ДВ, бр. 102/2017]
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър.

[Редакция към ДВ, бр. 105/2016]
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър.

[Редакция към ДВ, бр. 58/1997]
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.

чл. 129, ал. 1 ТЗ
Прехвърляне на дялове
Чл. 129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.

чл. 129, ал. 2 ТЗ
Прехвърляне на дялове
Чл. 129. [...] (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

чл. 129, ал. 2, предл. последно ТЗ
Прехвърляне на дялове
Чл. 129. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.; доп., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

Редакция към ДВ, бр. 105/2016:
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и се вписва в търговския регистър.

Редакция към ДВ, бр. 48/1991:
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.

чл. 131 ТЗ
Делба на дружествен дял
Чл. 131. Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците освен ако е уговорено друго.

чл. 132 ТЗ
Съсобственост на дял
Чл. 132. Ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.

чл. 132, изр. 3 ТЗ
Съсобственост на дял
Чл. 132. Ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.

чл. 133, ал. 1 ТЗ
Печалби и плащания
Чл. 133. (1) Съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Те имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено.

чл. 134 ТЗ
Допълнителни парични вноски
Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
(2) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3 . Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
(3) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.

чл. 134, ал. 1 ТЗ
Допълнителни парични вноски
Чл. 134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.

чл. 134, ал. 2 ТЗ
Допълнителни парични вноски
Чл. 134. [...] (2) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.

чл. 134, ал. 3 ТЗ
Допълнителни парични вноски
Чл. 134. [...] (3) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.

чл. 135 ТЗ
Видове органи
Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание;
2. управител (управители).
(2) Управителят може да не е съдружник.

чл. 135, ал. 1 ТЗ
Видове органи
Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание;
2. управител (управители).

чл. 135, ал. 1, т. 1 ТЗ
Видове органи
Чл. 135. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание;

чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ
Видове органи
Чл. 135. (1) Органи на дружеството са: [...]
2. управител (управители).

чл. 135, ал. 2 ТЗ
Видове органи
Чл. 135. [...] (2) Управителят може да не е съдружник.

чл. 137 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;
7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
9. взема решение за допълнителни парични вноски.
(2) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго.
(3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
(4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
(5) Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4.
(6) Съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници - юридически лица и законни представители.
(7) Общото събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на становището на представителя на персонала на дружеството.

чл. 137, ал. 1 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;
7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
9. взема решение за допълнителни парични вноски.

чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;

чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;

чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание: [...]
4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;

чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;

чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Общото събрание: [...]
7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;

чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание: [...]
9. взема решение за допълнителни парични вноски.

чл. 137, ал. 3 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.

чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г., бр. 84 от 2000 г., доп., бр. 58 от 2003 г.) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.

чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.

чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (3)Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.

чл. 137, ал. 4 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.

чл. 137, ал. 5 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (5) Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4.

чл. 137, ал. 6 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (6) Съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници - юридически лица и законни представители.

чл. 137, ал. 7 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. [...] (7) Общото събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на становището на представителя на персонала на дружеството.

чл. 138 ТЗ
Свикване на общото събрание
Чл. 138. (1) Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.
(2) Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
(3) Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал.

чл. 138 ТЗ
Свикване на общото събрание
Чл. 138. (1) Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.
(2) Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
(3) Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал.

чл. 138, ал. 1 ТЗ
Свикване на общото събрание
Чл. 138. (1) Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.

чл. 138, ал. 2 ТЗ
Свикване на общото събрание
Чл. 138. [...] (2) Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.

чл. 139 ТЗ
Покана за общо събрание
Чл. 139. (1) Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
(2) Решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.

чл. 139, ал. 1 ТЗ
Покана за общо събрание
Чл. 139. (1) Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.

чл. 139, ал. 2 ТЗ
Покана за общо събрание
Чл. 139. [...] (2) Решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.

чл. 140 ТЗ
Вписване на решенията
Чл. 140. (1) Решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2 , трябва да бъдат вписани в търговския регистър.
(2) За решенията на собственик при еднолични дружества се прилага ал. 1.
(3) Решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.
(4) Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър.

чл. 140, ал. 4 ТЗ
Вписване на решенията
Чл. 140. [...] (4) Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър.

чл. 141 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
(2) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
(3) В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
(4) Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър.
(5) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
(6) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
(7) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
(8) Не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

чл. 141, ал. 1 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.

чл. 141, ал. 2 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (2) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 141, ал. 2, изр. 1 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (2) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (2) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.

чл. 141, ал. 3 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (3) В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.

чл. 141, ал. 4 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (4) Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър.

чл. 141, ал. 5 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (5) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

чл. 141, ал. 6 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (6) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

чл. 141, ал. 7 ТЗ
Управление и представителство
Чл. 141. [...] (7) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

чл. 142 ТЗ
Забрана за конкурентна дейност
Чл. 142. (1) Без съгласие на дружеството управителят няма право:
1. от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
2. да участвува в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
3. да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.
(2) Ограниченията по ал. 1 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството.
(3) При нарушаване на задълженията по ал. 1 управителят дължи обезщетение за причинените на дружеството вреди.

чл. 142, ал. 1 ТЗ
Забрана за конкурентна дейност
Чл. 142. (1) Без съгласие на дружеството управителят няма право:
1. от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
2. да участвува в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
3. да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.

чл. 142, ал. 1, т. 1 ТЗ
Забрана за конкурентна дейност
Чл. 142. (1) Без съгласие на дружеството управителят няма право:
1. от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;

чл. 142, ал. 2 ТЗ
Забрана за конкурентна дейност
Чл. 142. [...] (2) Ограниченията по ал. 1 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството.

чл. 143, ал. 3 ТЗ
Дружествени книги
Чл. 143. [...] (3) Управителят отговаря за редовното водене на дружествените книги.

чл. 145 ТЗ
Отговорност на управителя и контрольора
Чл. 145. Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.

чл. 146 ТЗ
Проверители
Чл. 146. (1) Годишният финансов отчет на дружеството се проверява от един или от няколко проверители - регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.
(2) Тази проверка е условие за приемане на годишния финансов отчет.
(3) Проверителите се избират от общото събрание преди изтичането на календарната година. Те отговарят за добросъвестната и безпристрастна проверка и за запазване на тайната.
(4) Приетият годишен финансов отчет се представя в търговския регистър.

чл. 147 ТЗ
Управление на еднолично ООД
Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.
(2) Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
(3) Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.

чл. 147, ал. 1 ТЗ
Управление на еднолично ООД
Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.

чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Управление на еднолично ООД
Чл. 147. (1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.

чл. 147, ал. 2 ТЗ
Управление на еднолично ООД
Чл. 147. [...] (2) Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.

чл. 147, ал. 3 ТЗ
Управление на еднолично ООД
Чл. 147. [...] (3) Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.

чл. 149 ТЗ
Намаляване на капитала
Чл. 149. (1) Капиталът може да бъде намален до установения в закон минимум с решение за изменение на дружествения договор при спазване изискванията на чл. 150 ТЗ и чл. 151 ТЗ. В този случай може да се извърши едновременно намаляване или увеличаване на капитала по реда на чл. 203 ТЗ.
(2) В решението се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши.
(3) Намаляването може да се извърши чрез:
1. намаляване на стойността на дела в капитала;
2. връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник;
3. освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала.

чл. 154, ал. 1 ТЗ
Прекратяване на дружеството
Чл. 154. (1) Дружеството се прекратява:
1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
2. по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
3. чрез сливане и вливане в акционерно или друго дружество с ограничена отговорност;
4. при обявяване в несъстоятелност;
5. по решение на окръжния съд в предвидени от този закон случаи.

чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ
Прекратяване на дружеството
Чл. 154. (1) Дружеството се прекратява: [...]
5. по решение на окръжния съд в предвидени от този закон случаи.

чл. 154, ал. 2 ТЗ
Прекратяване на дружеството
Чл. 154. [...] (2) В дружествения договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване на дружеството.

чл. 155 ТЗ
Прекратяване по решение на съда
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г.) По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;
2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона;
3. (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

чл. 155, т. 1 ТЗ
Прекратяване по решение на съда
Чл. 155. По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено:
1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;

чл. 155, т. 2 ТЗ
Прекратяване по решение на съда
Чл. 155. По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено: [...]
2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона;

чл. 155, т. 3 ТЗ
Прекратяване по решение на съда
Чл. 155. По решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено: [...]
3. по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

чл. 156, ал. 1 ТЗ
Ликвидация на дружеството
Чл. 156. (1) При прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 се открива производство за ликвидация.

чл. 156, ал. 2 ТЗ
Ликвидация на дружеството
Чл. 156. [...] (2) Ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице.

чл. 157, ал. 1 ТЗ
Прекратяване на еднолично ООД
Чл. 157. (1) Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.

чл. 157, ал. 2 ТЗ
Прекратяване на еднолично ООД
Чл. 157. [...] (2) Когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството.

чл. 158 ТЗ
Определение
Чл. 158. (1) Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
(2) Във фирмата на акционерното дружество се включва означението "акционерно дружество" или съкращението "АД".

чл. 158, ал. 1 ТЗ
Определение
Чл. 158. (1) Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.

чл. 158, ал. 1, изр. 1 ТЗ
Определение
Чл. 158. (1) Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.

чл. 165 ТЗ
Съдържание на устава
Чл. 165. Уставът трябва да съдържа:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност и срока, ако има такъв;
3. размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция;
4. органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им;
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени;
6. преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
7. условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова;
8. начина на разпределение на печалбата;
9. начина на свикване на общото събрание;
10. други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

чл. 165, ал. 1, т. 5 ТЗ
Съдържание на устава
Чл. 165. Уставът трябва да съдържа: [...]
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени;

чл. 165, т. 3 ТЗ
Съдържание на устава
Чл. 165. Уставът трябва да съдържа: [...]
3. размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция;

чл. 167, ал. 1 ТЗ
Временно удостоверение
Чл. 167. (1) Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите.

чл. 172, т. 5 ТЗ
Съдържание на устава
Чл. 172. (отм. ДВ 84/2000) Уставът трябва да съдържа: [...]
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени;

чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ
Изисквания за вписване на дружеството
Чл. 174. (1) За вписването на акционерното дружество в търговския регистър е необходимо: [...]
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция;

чл. 174, ал. 2 ТЗ
Изисквания за вписване на дружеството
Чл. 174. [...] (2) В търговския регистър се вписват данните по чл. 165, т. 1 - 4, т. 5 - само видът и стойността на непаричната вноска, и т. 10, както и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Към заявлението за вписване се прилагат учредителният протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата и единният идентификационен код на акционера.

чл. 175, ал. 1 ТЗ
Номинална стойност на акциите. Купюри
Чл. 175. (1) Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала.

чл. 175, ал. 2 ТЗ
Номинална стойност на акциите. Купюри
Чл. 175. [...] (2) Акционерното дружество не може да издава акции с различна номинална стойност.

чл. 177 ТЗ
Неделимост
Чл. 177. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.

чл. 177, изр. 2 ТЗ
Неделимост
Чл. 177. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.

чл. 178, ал. 2 ТЗ
Видове акции
Чл. 178. [...] (2) Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършват по ред, установен със закон.

чл. 179 ТЗ
Книга за акционерите
Чл. 179. (1) В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения.
(2) Лицето или лицата, представляващи дружеството, са длъжни да осигурят вписването в книгата за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава.

чл. 181 ТЗ
Права на акционера
Чл. 181. (1) Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
(2) Когато дружеството издава акции с особени права, това трябва да бъде посочено и предвидено в устава.
(3) Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас.

чл. 181, ал. 1 ТЗ
Права на акционера
Чл. 181. (1) Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.

чл. 182 ТЗ
Привилегировани акции
Чл. 182. (1) Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидацията, както и други права, предвидени в този закон или в устава. С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено и в акцията.
(2) Привилегировани акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала.
(3) Не се допуска повече от 1/2 от акциите да бъдат без право на глас.
(4) Когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за 1 година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите акции се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.
(5) За вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на сто от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко 3/4 от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадането на привилегиите.

чл. 183 ТЗ
Съдържание на акцията
Чл. 183. (1) Акцията съдържа:
1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции;
2. вида на акциите;
3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;
4. фирмата и седалището на акционерното дружество;
5. размера на капитала;
6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж;
7. купоните и техния падеж;
8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
(2) За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
(3) На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия собственик.

чл. 183, ал. 1 ТЗ
Съдържание на акцията
Чл. 183. (1) Акцията съдържа:
1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции;
2. вида на акциите;
3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;
4. фирмата и седалището на акционерното дружество;
5. размера на капитала;
6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж;
7. купоните и техния падеж;
8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.

чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ
Съдържание на акцията
Чл. 183. (1) Акцията съдържа: [...]
8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.

чл. 185, ал. 2 ТЗ
Разпореждане с акции
Чл. 185. [...] (2) Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.

чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ
Разпореждане с акции
Чл. 185. [...] (2) Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.

чл. 185, ал. 3 ТЗ
Разпореждане с акции
Чл. 185. [...] (3) Поименни акции се залагат с джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл. 473 не се прилага.

чл. 187 ТЗ
Прехвърляне на временни удостоверения
Чл. 187. (1) Временното удостоверение не може да се прехвърля преди възникване на дружеството.
(2) Временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2.
(3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.

чл. 187, ал. 2 ТЗ
Прехвърляне на временни удостоверения
Чл. 187. [...] (2) Временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2.

чл. 187, ал. 3 ТЗ
Прехвърляне на временни удостоверения
Чл. 187. [...] (3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.

чл. 187а, ал. 1, т. 1 ТЗ
Придобиване на собствени акции
Чл. 187а. (1) Дружеството може да придобива собствени акции само:
1. при намаляване на капитала по чл. 200, т. 2;

чл. 187а, ал. 4 ТЗ
Придобиване на собствени акции
Чл. 187а. [...] (4) Общата номинална стойност на собствените акции, придобити по ал. 1, с изключение на тези по т. 1, не може да надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени акции, които надхвърлят този размер.

чл. 187б ТЗ
Обратно изкупуване на акции
Чл. 187б. (1) Дружеството може да изкупи собствени акции въз основа на решение на общото събрание на акционерите, което определя:
1. максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване;
2. условията и реда, при които съветът на директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок не по-дълъг от пет години;
3. минималния и максималния размер на цената на изкупуване.
(2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство от представения капитал, а ако обратното изкупуване не е изрично предвидено в устава - с мнозинство две трети от представените акции. Решението се вписва в търговския регистър.
(3) Изкупуването се извършва при съответно прилагане на чл. 247а, ал. 1 и 2 . Общата номинална стойност на изкупените акции и на тези по чл. 187а, ал. 4 не може да надхвърля 10 на сто от капитала. За изкупените акции, които надхвърлят този размер, се прилага чл. 187г.
(4) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, извършва обратното изкупуване при спазване изискванията по ал. 1 - 3.

чл. 187д ТЗ
Разкриване на информация
Чл. 187д. В годишния доклад за дейността на дружеството задължително се посочват:
1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето;
2. основанието за придобиванията, извършени през годината;
3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.

чл. 188 ТЗ
Задължение за вноски
Чл. 188. (1) Срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.
(2) Частичните вноски могат да се направят от отделните акционери в различно съотношение, ако това е предвидено изрично в устава.

чл. 188, ал. 1 ТЗ
Задължение за вноски
Чл. 188. (1) Срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите. Останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.

чл. 189 ТЗ
Последици от забава на вноски
Чл. 189. (1) Акционерите, които не направят уговорените вноски в срок, дължат лихви, ако в устава не е предвидена неустойка. При забава на непарична вноска може да се търси обезщетение за действителните вреди.
(2) Акционери, които са в забава, ако не направят дължимите вноски, след като им е отправено писмено 1-месечно предизвестие, се смятат за изключени. Предупреждението трябва да бъде обявено в търговския регистър освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството.
(3) Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акциите на изключения се обезсилват и унищожават. Дружеството предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Направените вноски от изключения се отнасят във фонд "Резервен" на дружеството.

чл. 189, ал. 2 ТЗ
Последици от забава на вноски
Чл. 189. [...] (2) Акционери, които са в забава, ако не направят дължимите вноски, след като им е отправено писмено 1-месечно предизвестие, се смятат за изключени. Предупреждението трябва да бъде обявено в търговския регистър освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството.

чл. 189, ал. 3 ТЗ
Последици от забава на вноски
Чл. 189. [...] (3) Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акциите на изключения се обезсилват и унищожават. Дружеството предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Направените вноски от изключения се отнасят във фонд "Резервен" на дружеството.

чл. 192 ТЗ
Предпоставки
Чл. 192. (1) Капиталът може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции съгласно чл. 215.
(2) Решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.
(3) При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
(4) Ако новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в решението на общото събрание.
(5) Увеличаването на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен.
(6) В случай че бъде извършено увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4 , членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции. Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за негова сметка.
(7) За увеличаването на капитала се прилага съответно глава четиринадесета, раздел II, а увеличаване на капитала чрез подписка се извършва при условия и по ред, установени със закон.
(8) За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.

чл. 193 ТЗ
Увеличаване на капитала с непарични вноски
Чл. 193. (1) Когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание се посочва предметът на вноската, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акциите, предоставени срещу тази вноска.
(2) Заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 е част от материалите по чл. 224 и се представя в търговския регистър за обявяване заедно с решението за увеличаване на капитала.


чл. 193, ал. 2 ТЗ
Увеличаване на капитала с непарични вноски
Чл. 193. [...] (2) Заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 е част от материалите по чл. 224 и се представя в търговския регистър за обявяване заедно с решението за увеличаване на капитала.

чл. 194 ТЗ
Предимства на акционерите при издаване на нови акции
Чл. 194. (1) Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
(2) При акции от различни класове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акционерите от класа, в който се издават новите акции.
(3) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обявяването в търговския регистър на покана за записване на акциите. Поканата за записване на нови акции се обявява заедно с решението за увеличаване на капитала в търговския регистър.
(4) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне само по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събрание се представя в търговския регистър за обявяване.

чл. 194, ал. 1 ТЗ
Предимства на акционерите при издаване на нови акции
Чл. 194. (1) Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.

чл. 194, ал. 4 ТЗ
Предимства на акционерите при издаване на нови акции
Чл. 194. [...] (4) Правото на акционерите по ал. 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне само по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, представя доклад относно причините за отмяната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събрание се представя в търговския регистър за обявяване.

чл. 195 ТЗ
Увеличаване на капитала под условие
Чл. 195. Капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството.

чл. 196 ТЗ
Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
Чл. 196. (1) Уставът може да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изискването на чл. 192, ал. 3 най-много за 5 години след регистриране на изменението.
(2) При увеличаване на капитала по ал. 1 се прилага чл. 194, ал. 1 и 2.
(3) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, може да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. Овластяването не може да бъде дадено за срок, по-дълъг от срока по ал. 1. В този случай увеличаването на капитала може да се извърши и по реда на чл. 193 и 195.

чл. 196, ал. 1 ТЗ
Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
Чл. 196. (1) Уставът може да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изискването на чл. 192, ал. 3 най-много за 5 години след регистриране на изменението.

чл. 196, ал. 3 ТЗ
Увеличаване на капитала от управителния съвет (съвета на директорите)
Чл. 196. [...] (3) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, може да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции. Овластяването не може да бъде дадено за срок, по-дълъг от срока по ал. 1. В този случай увеличаването на капитала може да се извърши и по реда на чл. 193 и 195.

чл. 197, ал. 3 ТЗ
Увеличаване на капитала със средства на дружеството
Чл. 197. [...] (3) Новите акции се разпределят между акционерите, включително и дружеството, когато то притежава собствени акции съразмерно на участието им в капитала до увеличаването. Решение на общото събрание, което противоречи на предходното изречение, е недействително.

чл. 199 ТЗ
Обикновено намаляване
Чл. 199. (1) Намаляването на капитала става с решение на общото събрание.
(2) Ако има няколко класа акции, за намаляването е необходимо решение на всеки клас акционери.
(3) В решението трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши.

чл. 199, ал. 1 ТЗ
Обикновено намаляване
Чл. 199. (1) Намаляването на капитала става с решение на общото събрание.

чл. 201 ТЗ
Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
Чл. 201. (1) Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството.
(2) Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие.
(3) Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.

чл. 201, ал. 1 ТЗ
Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
Чл. 201. (1) Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството.

чл. 201, ал. 2 ТЗ
Намаляване на капитала чрез обезсилване на акции
Чл. 201. [...] (2) Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие.

чл. 202, ал. 2 ТЗ
Защита на кредиторите
Чл. 202. [...] (2) Правилото на ал. 1 не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби. В този случай акционерите не се освобождават от задължението за вноски.

чл. 203 ТЗ
Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
Чл. 203. (1) Капиталът на дружеството може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала.
(2) В случаите по ал. 1 капиталът може да бъде намален и под установения в закона минимален размер, ако с увеличаването на капитала се достигне поне установеният в закона минимум.
(3) Правилото на чл. 202, ал. 1 не се прилага, ако вследствие на увеличаването бъде достигнат или надвишен размерът на капитала преди изменението му.

чл. 203, ал. 1 ТЗ
Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
Чл. 203. (1) Капиталът на дружеството може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала.

чл. 204 ТЗ
Ред за издаване на облигации
Чл. 204. (1) Облигации може да се издават само от акционерно дружество.
(2) (отм., бр. 62 от 2017 г.).
(3) Решение за издаване на облигации се взема от общото събрание на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет по реда на чл. 196 .
(4) Облигациите от една емисия при еднаква номинална стойност осигуряват еднакво право на вземане.
(5) Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите, установени в този закон, с изключение на чл. 176, ал. 2 и чл. 184, ал. 2.

чл. 204, ал. 3 ТЗ
Ред за издаване на облигации
Чл. 204. [...] (3) Решение за издаване на облигации се взема от общото събрание на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет по реда на чл. 196.

чл. 205, ал. 2 ТЗ
Изисквания и ред за издаване на облигации
Чл. 205. [...] (2) При издаването на облигации извън случаите по ал. 1 дружеството изготвя предложение за записване на облигации, съдържащо най-малко: 1. решението по чл. 204, ал. 3;
2. (отм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.);
3. общата номинална и емисионна стойност на облигационния заем;
4. брой, вид, номинална и емисионна стойност на предлаганите облигации, както и предвиждани ограничения за прехвърлянето им;
5. при лихвоносни облигации - срока до падежа на облигациите, схемата за погасяване на облигационния заем, включително гратисния период, ако такъв е предвиден, лихвените плащания, начина на изчисляването им и периодичността на плащанията;
6. при облигации с друга форма на доход - начина на образуване на дохода и падежите на плащанията;
7. вида и размера на предоставеното обезпечение, ако има такова;
8. начин и срок на плащане на лихвата и главницата;
9. начална и крайна дата, както и място и ред за записване на облигациите;
10. условия за записване на облигациите;
11. минимален и максимален размер на набраните парични вноски, при които заемът ще се счита за сключен.

чл. 205, ал. 3 ТЗ
Изисквания и ред за издаване на облигации
Чл. 205. [...] (3) Облигациите се издават само след пълното заплащане на емисионната им стойност.

чл. 206, ал. 3 ТЗ
Провеждане на подписката
Чл. 206. [...] (3) С решението по чл. 204, ал. 3 се определят условията, при които заемът се счита за сключен. Задължително условие е емисионната стойност на всички записани облигации да е изцяло изплатена.

чл. 206, ал. 6 ТЗ
Провеждане на подписката
Чл. 206. [...] (6) В едномесечен срок след крайната дата за записване на облигациите по чл. 205, ал. 2, т. 9 управителният орган на дружеството представя в търговския регистър за обявяване съобщение за сключения облигационен заем, в което се посочват:
1. размерът на заема;
2. датата, от която тече срокът до падежа;
3. датата на падежа - за лихвени и главнични плащания;
4. банката по ал. 4, обслужваща плащанията по облигационния заем;
5. мястото, датата, часът и дневният ред на първото общо събрание на облигационерите.

чл. 207, т. 1 ТЗ
Нищожност на решение за издаване на облигации
Чл. 207. Нищожно е всяко решение на дружеството за:
1. промяна в условията, при които са записани издадени облигации;

чл. 209, ал. 1 ТЗ
Представителство на облигационерите
Чл. 209. (1) Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството.

чл. 209, ал. 2 ТЗ
Представителство на облигационерите
Чл. 209. [...] (2) Групата се представлява от представители, избрани от общото събрание на облигационерите. Представителите не могат да бъдат повече от трима.

чл. 212, ал. 2 ТЗ
Участие на представителите в общото събрание на акционерите
Чл. 212. [...] (2) Когато се вземат решения, засягащи изпълнението на задълженията по облигационния заем, общото събрание на акционерите изслушва становището на представителите на облигационерите.

чл. 214 ТЗ
Общо събрание на облигационерите
Чл. 214. (1) Общото събрание на облигационерите се свиква от представителите на облигационерите чрез покана, обявена в търговския регистър най-малко 10 дни преди събранието.
(2) Общото събрание се свиква и по искане на облигационерите, които представят най-малко 1/10 от съответната емисия облигации, или на ликвидаторите на дружеството, ако е открита процедура по ликвидация.
(3) Представителите на облигационерите са длъжни да свикат общото събрание на облигационерите при уведомяване от органите за управление на акционерното дружество за:
1. предложение за изменение на предмета на дейност, вида или преобразуване на дружеството;
2. предложение за издаване на нова емисия привилегировани облигации.
(4) Всяка емисия облигации образува отделно общо събрание.
(5) За общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за общото събрание на акционерите.
(6) Правото на глас по безналични облигации се упражнява от лицата, притежаващи облигации 5 дни преди датата на общото събрание на облигационерите.
(7) Общото събрание на акционерите е длъжно да разгледа решението на общото събрание на облигационерите.

чл. 214, ал. 3, т. 1 ТЗ
Общо събрание на облигационерите
Чл. 214. [...] (3) Представителите на облигационерите са длъжни да свикат общото събрание на облигационерите при уведомяване от органите за управление на акционерното дружество за:
1. предложение за изменение на предмета на дейност, вида или преобразуване на дружеството;

чл. 214, ал. 5 ТЗ
Общо събрание на облигационерите
Чл. 214. [...] (5) За общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за общото събрание на акционерите.

чл. 216 ТЗ
Условия за действителност на решението за нови облигации
Чл. 216. Решението за издаване на нови облигации, които могат да се превръщат в акции, е действително само ако е одобрено от общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции.

чл. 218 ТЗ
Вписване на увеличения капитал
Чл. 218. Управителният съвет, съответно съветът на директорите, заявява за вписване увеличението на капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции.

чл. 220 ТЗ
Състав на общото събрание
Чл. 220. (1) Общото събрание включва акционерите с право на глас. Те участвуват в общото събрание лично или чрез представител. Член на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, не може да представлява акционер.
(2) Акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас.
(3) Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правата по чл. 224.

чл. 220, ал. 1 ТЗ
Състав на общото събрание
Чл. 220. (1) Общото събрание включва акционерите с право на глас. Те участвуват в общото събрание лично или чрез представител. Член на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, не може да представлява акционер.

чл. 221 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание:
1. изменя и допълва устава на дружеството;
2. увеличава и намалява капитала;
3. преобразува и прекратява дружеството;
4. избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет;
5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;
6. назначава и освобождава регистрирани одитори когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит;
7. одобрява годишния финансов отчет след заверка от назначения регистриран одитор когато е бил извършен независим финансов одит, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд "Резервен" и за изплащане на дивидент;
8. решава издаването на облигации;
9. назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност;
10. освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите;
11. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава.

чл. 221, т. 1 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание:
1. изменя и допълва устава на дружеството;

чл. 221, т. 2 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: [...]
2. увеличава и намалява капитала;

чл. 221, т. 4 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: [...]
4. избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет;

чл. 221, т. 5 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: [...]
5. определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството;

чл. 221, т. 7 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: [...]
7. одобрява годишния финансов отчет след заверка от назначения регистриран одитор когато е бил извършен независим финансов одит, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд "Резервен" и за изплащане на дивидент;

чл. 221, т. 11 ТЗ
Компетентност
Чл. 221. Общото събрание: [...]
11. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава.

чл. 223 ТЗ
Свикване
Чл. 223. (1) Общото събрание се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. То може да се свика и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала.
(2) Ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява пред съда с нотариално заверена декларация.
(3) Свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани.
(4) Поканата съдържа най-малко следните данни:
1. фирмата и седалището на дружеството;
2. мястото, датата и часа на събранието;
3. вида на общото събрание;
4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас;
5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
(5) Времето от обявяването в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.

чл. 223, ал. 2 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (2) Ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява пред съда с нотариално заверена декларация.

чл. 223, ал. 3 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (3) Свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани.

чл. 223, ал. 4 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни:
1. фирмата и седалището на дружеството;
2. мястото, датата и часа на събранието;
3. вида на общото събрание;
4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас;
5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. [the_ad id="87840"]

чл. 223, ал. 4, т. 2 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни: [...]
2. мястото, датата и часа на събранието;

чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (4) Поканата съдържа най-малко следните данни: [...]
5. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.

чл. 223, ал. 5 ТЗ
Свикване
Чл. 223. [...] (5) Времето от обявяването в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.

чл. 223а ТЗ
Включване на въпроси в дневния ред
Чл. 223а. (1) Акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството, могат след обявяване в търговския регистър или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на общото събрание.
(2) Не по-късно от 15 дни преди откриването на общото събрание лицата по ал. 1 представят за обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които ще бъдат включени в дневния ред и предложенията за решения. С обявяването в търговския регистър въпросите се смятат включени в предложения дневен ред.
(3) Обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява с декларация.
(4) Най-късно на следващия работен ден след обявяването акционерите представят списъка от въпроси, предложенията за решения и писмените материали по седалището и адреса на управление на дружеството. Прилага се съответно и чл. 224.

чл. 223а, ал. 1 ТЗ
Включване на въпроси в дневния ред
Чл. 223а. (1) Акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството, могат след обявяване в търговския регистър или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на общото събрание.

чл. 223а, ал. 2 ТЗ
Включване на въпроси в дневния ред
Чл. 223а. [...] (2) Не по-късно от 15 дни преди откриването на общото събрание лицата по ал. 1 представят за обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които ще бъдат включени в дневния ред и предложенията за решения. С обявяването в търговския регистър въпросите се смятат включени в предложения дневен ред.

чл. 224 ТЗ
Право на сведения
Чл. 224. (1) Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.
(2) Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а .
(3) При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно.

чл. 224, ал. 1 ТЗ
Право на сведения
Чл. 224. (1) Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.

чл. 224, ал. 2 ТЗ
Право на сведения
Чл. 224. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а.

чл. 225 ТЗ
Списък на присъствуващите
Чл. 225. За заседанието на общото събрание се изготвя списък на присъствуващите акционери или на техните представители и на броя на притежаваните или представлявани акции. Акционерите и представителите удостоверяват присъствието си с подпис. Списъкът се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.

чл. 226 ТЗ
Представители
Чл. 226. Всеки акционер има право да упълномощи писмено лице, което да го представлява в общото събрание.

чл. 227 ТЗ
Кворум
Чл. 227. (1) В устава може да се предвиди изискване за кворум от капитала.
(2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.
(3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.

чл. 227, ал. 1 ТЗ
Кворум
Чл. 227. (1) В устава може да се предвиди изискване за кворум от капитала.

чл. 227, ал. 2 ТЗ
Кворум
Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.

чл. 227, ал. 2, изр. 1 ТЗ
Кворум
Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.

чл. 227, ал. 2, изр. 2 ТЗ
Кворум Чл. 227. [...] (2) Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала. Уставът може да предвиди и по-голям кворум.

чл. 227, ал. 3 ТЗ
Кворум
Чл. 227. [...] (3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.

чл. 227, ал. 3, изр. 1 ТЗ
Кворум
Чл. 227. [...] (3) При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.

чл. 228 ТЗ
Гласуване
Чл. 228. (1) Правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено друго в устава.
(2) Когато предложеното решение засяга правата на акционери от един клас, гласуването става по класове, като изискванията за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас.

чл. 228, ал. 1 ТЗ
Гласуване
Чл. 228. (1) Правото на глас възниква с изплащането на вноската, ако не е предвидено друго в устава.

чл. 230, ал. 1 ТЗ
Мнозинство
Чл. 230. (1) Решението на общото събрание се приема с мнозинство от представените акции освен ако в закона или устава не е предвидено друго.

чл. 231 ТЗ
Решения
Чл. 231. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 и 223а , освен когато всички акционери присъствуват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.
(2) Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно освен ако действието им не бъде отложено.
(3) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.
(4) Увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър.

чл. 231, ал. 1 ТЗ
Решения
Чл. 231. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 и 223а , освен когато всички акционери присъствуват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.

чл. 231, ал. 3 ТЗ
Решения
Чл. 231. [...] (3) Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.

чл. 231, ал. 4 ТЗ
Решения
Чл. 231. [...] (4) Увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър.

чл. 232 ТЗ
Протокол
Чл. 232. (1) За заседанието на общото събрание се води протокол в специална книга, в който се посочват:
1. мястото и времето на провеждане на заседанието;
2. имената на председателя и секретаря, както и на преброителите на гласовете при гласуване;
3. присъствието на управителния и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери;
4. направените предложения по същество;
5. проведените гласувания и резултатите от тях;
6. направените възражения.
(2) Протоколът на общото събрание се подписва от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на гласовете.
(3) Към протоколите се прилагат:
1. списък на присъствуващите;
2. документите, свързани със свикването на общото събрание.
(4) По искане на акционер или член на съвет на заседанието на общото събрание може да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 593 от Гражданския процесуален кодекс. Препис от констативния протокол се прилага към протокола от общото събрание.
(5) Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко 5 години. При поискване те се предоставят на всеки акционер.

чл. 232, ал. 5 ТЗ
Протокол
Чл. 232. [...] (5) Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко 5 години. При поискване те се предоставят на всеки акционер.

чл. 234, ал. 1 ТЗ
Състав на съветите
Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.

чл. 234, ал. 2, т. 1 ТЗ
Състав на съветите
Чл. 234. (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
(2) Не може да бъде член на съвет лице, което:
1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;

чл. 234, ал. 2, т. 3 ТЗ
Състав на съветите
Чл. 234. (1) Член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. В този случай юридическото лице определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от действията на неговия представител.
(2) Не може да бъде член на съвет лице, което: [...]
3. не отговаря на други изисквания, предвидени в устава.

чл. 234, ал. 3 ТЗ
Състав на съветите
Чл. 234. [...] (3) Членовете на съветите се вписват в търговския регистър, където представят нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречки по ал. 2.

чл. 235 ТЗ
Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

чл. 235, ал. 2 ТЗ
Представителна власт
Чл. 235. [...] (2) Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.

чл. 236, ал. 2 ТЗ
Особени правила за сключване на сделки
Чл. 236. [...] (2) Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват следните сделки:
1. прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие;
2. разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;
3. поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет.

чл. 236, ал. 4 ТЗ
Особени правила за сключване на сделки
Чл. 236. [..] (4) Сделка, сключена в нарушение на ал. 1 - 3, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.

чл. 237 ТЗ
Права и задължения
Чл. 237. (1) Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях.
(2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.
(3) Лице, предложено за член на съвет, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление.
(4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.
(5) Членовете на съветите са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна в това им качество, ако това би могло да повлияе върху дейността и развитието на дружеството, включително след като престанат да бъдат членове на съвета. Това задължение не се отнася за информация, която по силата на закон е достъпна за трети лица или вече е разгласена от дружеството.
(6) Алинеи 1 - 5 се прилагат и за физическите лица, които представляват юридически лица - членове на съвети, съгласно чл. 234, ал. 1.

чл. 237, ал. 2 ТЗ
Права и задължения
Чл. 237. [...] (2) Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.

чл. 237, ал. 3 ТЗ
Права и задължения
Чл. 237. [...] (3) Лице, предложено за член на съвет, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е избрано за член на съвета, то незабавно дължи писмено уведомление.

чл. 237, ал. 4 ТЗ
Права и задължения
Чл. 237. [...] (4) Членовете на съвета на директорите и на управителния съвет нямат право от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.

чл. 238, ал. 1 ТЗ
Кворум и мнозинство
Чл. 238. (1) Съветите могат да приемат решения, ако присъствуват най-малко половината от членовете им лично или представлявани от друг член на съвета. Никой присъствуващ член не може да представлява повече от един отсъствуващ.

чл. 238, ал. 3 ТЗ
Кворум и мнозинство
Чл. 238. [...] (3) Уставът може да предвиди съветът да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

чл. 240 ТЗ
Отговорност
Чл. 240. (1) Членовете на надзорния и на управителния съвет, както и на съвета на директорите задължително дават гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение. Гаранцията може да се състои и в депозирани акции или облигации на дружеството.
(2) Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.
(3) Всеки от членовете на съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.

чл. 240, ал. 2 ТЗ
Отговорност
Чл. 240. [...] (2) Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.

чл. 240а ТЗ
Отговорност по искане на акционери
Чл. 240а. Акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят иск за търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството.

чл. 240б ТЗ
Договори с членовете на съветите и свързани с тях лица
Чл. 240б. (1) Членовете на съветите са длъжни да уведомят писмено съвета на директорите, съответно управителния съвет, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия.
(2) Договорите по ал. 1 се сключват въз основа на решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет.
(3) Сделка, сключена в нарушение на ал. 2, е действителна, а лицето, което я е сключило, като е знаело или е могло да узнае, че липсва такова решение, отговаря пред дружеството за причинените вреди.

чл. 241, ал. 1 ТЗ
Управителен съвет
Чл. 241. (1) Акционерното дружество се управлява и представлява от управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на надзорен съвет.

чл. 241, ал. 2 ТЗ
Управителен съвет
Чл. 241. [...] (2) Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение и може да ги заменя по всяко време.

чл. 241, ал. 6 ТЗ
Управителен съвет
Чл. 241. [...] (6) Отношенията между дружеството и член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член.

чл. 242, ал. 3 ТЗ
Управителен съвет
Чл. 242. [...] (3) Надзорният съвет приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове.

чл. 242, ал. 6 ТЗ
Надзорен съвет
Чл. 242. [...] (6) Отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Договорът се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.

чл. 244, ал. 1 ТЗ
Съвет на директорите
Чл. 244. (1) Дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица.

чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Съвет на директорите
Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица.

чл. 244, ал. 4 ТЗ
Съвет на директорите
Чл. 244. [...] (4) Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета.

чл. 244, ал. 7 ТЗ
Съвет на директорите
Чл. 244. [...] (7) Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите или от едноличния собственик.

чл. 245 ТЗ
Документи по годишното приключване Чл. 245. До 31 март ежегодно съветът на директорите, съответно управителният съвет, съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишния доклад за дейността и ги представя на избраните от общото събрание регистрирани одитори когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит.

чл. 247а, ал. 2 ТЗ
Изплащане на дивиденти и лихви
Чл. 247а. [...] (2) По смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.

чл. 248 ТЗ
Предмет и обхват на проверката
Чл. 248. (1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи.
(2) Проверката има за цел да установи дали са спазени изискванията на Закона за счетоводството и устава за годишното приключване.

чл. 250 ТЗ
Доклад на регистрираните одитори
Чл. 250. След постъпване на доклада на регистрираните одитори управителният съвет представя на надзорния съвет годишния финансов отчет, годишния доклад за дейността и доклада на регистрираните одитори. Управителният съвет представя и предложението за разпределението на печалбата, което ще направи пред общото събрание.

чл. 251, ал. 1 ТЗ
Приемане на годишното приключване
Чл. 251. (1) Надзорният съвет проверява годишния финансов отчет, доклада за дейността и предложението за разпределение на печалбата и след одобрението им приема решение за свикване на редовно общо събрание.

чл. 252 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) Акционерното дружество се прекратява:
1. по решение на общото събрание;
2. с изтичане на срока, за който е било образувано. Общото събрание може да вземе решение за продължаване на срока преди изтичането му;
3. при обявяването му в несъстоятелност;
4. с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
5. когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
6. ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;
7. при настъпване на основанията, предвидени в устава на дружеството.
(2) Еднолично акционерно дружество не се прекратява със смъртта или с прекратяването на едноличния собственик на капитала.

чл. 252, ал. 1 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Акционерното дружество се прекратява:
1. по решение на общото събрание;
2. с изтичане на срока, за който е било образувано. Общото събрание може да вземе решение за продължаване на срока преди изтичането му;
3. при обявяването му в несъстоятелност;
4. с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
5. когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;
6. ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;
7. при настъпване на основанията, предвидени в устава на дружеството.

чл. 252, ал. 1, т. 1 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява:
1. по решение на общото събрание;

чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
4. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г.; влизането в сила изменено на 01.07.2007 г., бр. 86 от 2006 г.) с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;

чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;

чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. второ ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;

чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване, дружеството се прекратява по реда на т. 4;

чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ
Основания за прекратяване
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Акционерното дружество се прекратява: [...]
6. (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4;

чл. 261 ТЗ
Форми на преобразуване
Чл. 261. (1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.
(2) При всички форми на преобразуване преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (участващите в преобразуването дружества) могат да бъдат от различен вид, доколкото закон не предвижда друго.
(3) Еднолично търговско дружество може да се преобразува и чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличния собственик, ако той е физическо лице.

чл. 261, ал. 1 ТЗ
Форми на преобразуване
Чл. 261. (1) Търговските дружества могат да се преобразуват чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.

чл. 262, ал. 1 ТЗ
Вливане
Чл. 262. (1) При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.

чл. 262, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Вливане
Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация.

чл. 262, ал. 2 ТЗ
Вливане
Чл. 262. [...] (2) В случая по ал. 1 не може едновременно да се извърши промяна на правната форма на приемащото дружество.

чл. 262и ТЗ
Доклад на управителния орган
Чл. 262и. (1) Управителният орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества съставя писмен доклад за преобразуването. За персоналните дружества докладът се съставя от съдружниците с право на управление.
(2) Докладът по ал. 1 съдържа подробна правна и икономическа обосновка на договора или плана за преобразуване и особено на съотношението на замяна, а при разделяне и отделяне - на критерия за разпределение на дяловете и акциите. В доклада задължително се посочват данни за назначения проверител и за упълномощения депозитар по чл. 262ч , както и трудностите по оценяването, ако такива са възникнали. Когато новоучреденото дружество е капиталово или ще се извърши увеличаване на капитала на приемащото дружество, докладът съдържа данни и за преминаващото към това дружество имущество, въз основа на което се установява размерът на капитала съгласно чл. 262с, ал. 3 и чл. 262у, ал. 1 .
(3) В случаите по чл. 262л, ал. 5 и чл. 262н, ал. 1, т. 5 и ал. 5 към доклада се прилагат съгласията на съдружниците или акционерите.
(4) Доклад не се съставя, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това. В този случай в търговския регистър се представя съгласието да не се изготвя доклад, както и съгласията по ал. 3, ако има такива.

чл. 262м ТЗ
Доклад на проверителя
Чл. 262м. (1) Назначеният проверител съставя доклад за проверката до съдружниците или акционерите на съответното дружество. Когато е назначен общ проверител, той съставя общ доклад за всички дружества.
(2) Докладът на проверителя трябва да съдържа оценка дали предвиденото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна е адекватно и разумно и да посочва:
1. използваните методи при определяне на съотношението на замяна;
2. доколко използването на тези методи е подходящо и правилно в конкретния случай;
3. стойностите, получени при използването на всеки метод, и относителното значение на всеки метод при определяне стойността на акциите или дяловете; 4. особените затруднения при оценяването, ако е имало такива.
(3) Проверителят отговаря пред всички участващи в преобразуването дружества и пред техните съдружници и акционери за вреди от неизпълнение на задълженията си.

чл. 262п ТЗ
Мнозинство за вземане на решението за преобразуване
Чл. 262п. (1) Преобразуване на събирателно или командитно дружество се извършва със съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(2) Решението за преобразуване на дружество с ограничена отговорност се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство 3/4 от капитала. (3) Решението на преобразуване на акционерно дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
(4) За преобразуване на командитно дружество с акции е необходимо решение на неограничено отговорните съдружници, взето единодушно в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас.

чл. 262п, ал. 3 ТЗ
Мнозинство за вземане на решението за преобразуване
Чл. 262п. [...] (3) Решението на преобразуване на акционерно дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.

чл. 262ц, ал. 3 ТЗ
Притежатели на особени права
Чл. 262ц. [...] (3) Алинея 1 не се прилага, в случай че събранието на притежателите на тези ценни книги, ако такова се предвижда от закона, се е съгласило с промяната на правата по тях или всеки притежател поотделно е дал съгласие за промяна на правото си или може да предяви притежаваните от него ценни книги за обратно изкупуване.

чл. 263в ТЗ
Вписване на вливане и сливане
Чл. 263в. (1) Вписването на вливане или сливане се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.
(2) (Отм. - ДВ 38/2006).
(3) (Отм. - ДВ 38/2006).

чл. 263в, ал. 1 ТЗ
Вписване на вливане и сливане
Чл. 263в. (1) Вписването на вливане или сливане се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се, приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.

чл. 263г ТЗ
Вписване на разделяне и отделяне
Чл. 263г. (1) Вписването на разделяне или отделяне се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи преобразуващо се или приемащо дружество, ако такива са направени при преобразуването. При разделяне преобразуващото се дружество се заличава.
(2) (Отм. - ДВ 38/2006).
(3) (Отм. - ДВ 38/2006).

чл. 263г, ал. 1 ТЗ
Вписване на разделяне и отделяне
Чл. 263г. (1) Вписването на разделяне или отделяне се извършва от длъжностното лице по регистрацията по делото на преобразуващото се приемащото, съответно новоучреденото дружество не по-рано от 14 дни след заявяването. Вписват се едновременно и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала и промени на лицата, управляващи и представляващи преобразуващо се или приемащо дружество, ако такива са направени при преобразуването. При разделяне преобразуващото се дружество се заличава.

чл. 263з, ал. 1 ТЗ
Заключителен и встъпителен баланс
Чл. 263з. (1) Всяко преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс към датата на преобразуването. Екземпляр от заключителния баланс се предава на всяко от приемащите или новоучредените дружества.

чл. 263и ТЗ
Действия на преобразуването
Чл. 263и. (1) С вписването на преобразуването по чл. 263в, ал. 1 , съответно по чл. 263г, ал. 1 , възникват новоучредените дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества, освен преобразуващото се дружество при отделяне.
(2) С вписването на вливането или сливането правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото или в новоучреденото дружество.
(3) С вписването на разделянето правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Ако едно право не е разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
(4) С вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в едно или повече от приемащите или новоучредените дружества и/или запазват членството си в преобразуващото се дружество според предвиденото в договора или плана за преобразуване.
(5) С вписването на отделяне на еднолично търговско дружество предвидената в плана за преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху новоучреденото дружество. Преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество.
(6) Когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за преобразуване.
(7) При разделяне и отделяне заварените висящи производства по дела продължават в лицето на правоприемника на страната според предвиденото в договора или плана за преобразуване. Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл. 263л, ал. 1 и 2.
(8) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, когато то се прекратява, преминават върху приемащото или новоучреденото дружество при вливане или сливане, а при разделяне - върху определеното с договора или плана за преобразуване дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго.

чл. 263и, ал. 2 ТЗ
Действия на преобразуването
Чл. 263и. [...] (2) С вписването на вливането или сливането правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото или в новоучреденото дружество.

чл. 263и, ал. 6 ТЗ
Действия на преобразуването
Чл. 263и. [...] (6) Когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за преобразуване.

чл. 263с ТЗ
Новоучредено дружество
Чл. 262с. (1) Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор и/или уставът на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.
(2) С вземането на решението по ал. 1 се смятат изпълнени изискванията за форма на дружествения договор или устава.
(3) Размерът на капитала на новоучредено дружество не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването. Прилага се съответно и чл. 262у, ал. 3.
(4) За новоучреденото дружество се прилагат съответно правилата за конкретния вид търговско дружество.

чл. 263с, ал. 1 ТЗ
Новоучредено дружество
Чл. 262с. (1) Ако при преобразуване се учредява ново дружество, с решението на всяко от преобразуващите се дружества се приема дружественият договор и/или уставът на всяко от новоучредените дружества и се избират органи.

чл. 263с, ал. 4 ТЗ
Новоучредено дружество
Чл. 262с. [...] (4) За новоучреденото дружество се прилагат съответно правилата за конкретния вид търговско дружество.

чл. 264, ал. 1 ТЗ
Промяна на правната форма
Чл. 264. (1) Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.

чл. 264, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Промяна на правната форма
Чл. 264. (1) Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.

чл. 265 ТЗ
Прехвърляне на имущество върху едноличния собственик
Чл. 265. (1) Цялото имущество на еднолично търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да премине върху едноличния собственик, ако той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
(2) Преобразуване по ал. 1 не може да бъде извършено, ако дялове или акции в преобразуващото се дружество са заложени или запорирани.
(3) Решението за преобразуване се взема от едноличния собственик в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

чл. 267 ТЗ
Покана до кредиторите
Чл. 267. Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър

чл. 267, изр. 2 ТЗ
Покана до кредиторите
Чл. 267. Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър.

чл. 268 ТЗ
Задължения на ликвидаторите
Чл. 268. (1) Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията.
(2) Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори.
(3) Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация.
(4) Ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.

чл. 269 ТЗ
Представителство
Чл. 269. (1) Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган.
(2) Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.

чл. 270 ТЗ
Начален баланс и отчет
Чл. 270. (1) Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган.
(2) Ръководният орган се произнася за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите.

чл. 271 ТЗ
Разпределение на имуществото
Чл. 271. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите.

чл. 272 ТЗ
Защита на кредиторите
Чл. 272. (1) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.
(2) Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.
(3) Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.
(4) Ръководният орган на дружеството може, след като бъдат удовлетворени кредиторите, да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението се приема с обикновено мнозинство.

чл. 272, ал. 1 ТЗ
Защита на кредиторите
Чл. 272. (1) Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.

чл. 272, ал. 2 ТЗ
Защита на кредиторите
Чл. 272. [...] (2) Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.

чл. 272, ал. 3 ТЗ
Защита на кредиторите
Чл. 272. [...] (3) Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора.

чл. 272б ТЗ
Отчет и баланс на ликвидатора при прекратяване на дейността му
Чл. 272б. (1) В случаите, когато е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, ликвидаторът съставя и представя пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и отчет за дейността си по чл. 270 в 7-дневен срок от спирането на производството по ликвидация.
(2) Назначеният синдик, длъжникът или кредитор могат да направят възражение по баланса и отчета по ал. 1 в 7-дневен срок от представянето им пред съда.
(3) В 14-дневен срок съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Ако в срока по ал. 2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът и балансът на ликвидатора са приети. (5) Докато производството по ликвидация е спряно, ликвидаторът не може да извършва действията, предвидени в глава седемнадесета.

чл. 273 ТЗ
Приключване на ликвидацията
Чл. 273. (1) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.
(2) Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.

чл. 273, ал. 1 ТЗ
Приключване на ликвидацията
Чл. 273. (1) Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството.

чл. 273, ал. 2 ТЗ
Приключване на ликвидацията
Чл. 273. [...] (2) Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори.

чл. 274 ТЗ
Продължаване на прекратено дружество
Чл. 274. (1) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.
(2) Решението по ал. 1 се взема:
1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представения капитал;
2. в другите търговски дружества - с единодушие.
(3) Ликвидаторите заявяват решението за продължаването на дружеството за вписване в търговския регистър.

чл. 274, ал. 1 ТЗ
Продължаване на прекратено дружество
Чл. 274. (1) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.

чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Продължаване на прекратено дружество
Чл. 274. (1) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 , както и на акционерно дружество - по чл. 252, ал. 1, т. 6.

чл. 274, ал. 2 ТЗ
Продължаване на прекратено дружество
Чл. 274. [...] (2) Решението по ал. 1 се взема:
1. за акционерното дружество - с мнозинство най-малко 3/4 от представения капитал;
2. в другите търговски дружества - с единодушие.


чл. 276 ТЗ
Приложими разпоредби
Чл. 276. За консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.

чл. 284 ТЗ
Нарушения и глоби
Чл. 284. (1 - 3) (отм., бр. 38 от 2006 г.)
(4) Лице, което е задължено по този закон, но не посочи в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава, данните по чл. 13 , се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Същото наказание се налага и на лице, което не посочи данните по чл. 25 от Регламент (ЕИО) № 2137/85.
(5) Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 179, ал. 2, се наказват с глоба от 100 до 500 лв.
(6) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

чл. 286 ТЗ
Определение на търговска сделка
Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
(2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
(3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

чл. 286, ал. 1 ТЗ
Определение на търговска сделка
Чл. 286. (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

чл. 286, ал. 2 ТЗ
Определение на търговска сделка
Чл. 286. [...] (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.

чл. 286, ал. 3 ТЗ
Определение на търговска сделка
Чл. 286. [...] (3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

чл. 287 ТЗ
Приложимост на разпоредбите за търговските сделки
Чл. 287. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

чл. 288 ТЗ
Източници
Чл. 288. За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.

чл. 289 ТЗ
Злоупотреба с право
Чл. 289. Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.

чл. 292 ТЗ
Мълчание, равнозначно на приемане
Чл. 292. (1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
(2) При отхвърляне на предложението по ал. 1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.

чл. 292, ал. 1 ТЗ
Мълчание, равнозначно на приемане
Чл. 292. (1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

чл. 293 ТЗ
Форма
Чл. 293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
(5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
(6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

чл. 293, ал. 1 ТЗ
Форма
Чл. 293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.

чл. 293, ал. 3 ТЗ
Форма
Чл. 293. [...] (3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

чл. 293, ал. 4 ТЗ
Форма
Чл. 293. [...] (4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.

чл. 293, ал. 6 ТЗ
Форма
Чл. 293. [...] (6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

чл. 294, ал. 1 ТЗ
Лихви
Чл. 294. (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

чл. 294, ал. 2 ТЗ
Лихви
Чл. 294. [...] (2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

чл. 295, ал. 1 ТЗ
Разрешение или одобрение от държавен орган
Чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.

чл. 298 ТЗ
Търговска сделка при общи условия
Чл. 298. (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви писмено, че ги приема; 2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
(2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
(3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.

чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ
Търговска сделка при общи условия
Чл. 298. (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;

чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
Търговска сделка при общи условия
Чл. 298. (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: [...]
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

чл. 301 ТЗ
Действия без представителна власт
Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

чл. 302 ТЗ
Дължима грижа
Чл. 302. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.

чл. 303 ТЗ
Срок
Чл. 303. Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.

чл. 303а ТЗ
Срок при парични задължения
Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения;
2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.

чл. 303а, ал. 3 ТЗ
Срок при парични задължения
Чл. 303а. [...] (3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

чл. 304 ТЗ
Солидарност
Чл. 304. Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.

чл. 305 ТЗ
Безкасово плащане
Чл. 305. Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

чл. 306 ТЗ
Непреодолима сила
Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Непреодолима сила
Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

чл. 306, ал. 2 ТЗ
Непреодолима сила
Чл. 306. [...] (2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

чл. 306, ал. 4 ТЗ
Непреодолима сила
Чл. 306. [...] (4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

чл. 306, ал. 5 ТЗ
Непреодолима сила
Чл. 306. [...] (5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

чл. 307 ТЗ
Стопанска непоносимост
Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

чл. 308 ТЗ
Отметнина
Чл. 308. (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

чл. 309 ТЗ
Неустойка
Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

чл. 309а ТЗ
Неизпълнение на парично задължение
Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.

чл. 310 ТЗ
Търговски залог
Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.

чл. 310, ал. 1, т. 2 ТЗ
Търговски залог
Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен: [...]
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.

чл. 310, ал. 3 ТЗ
Търговски залог
Чл. 310. [...] (3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.

чл. 311, ал. 1 ТЗ
Удовлетворяване на заложния кредитор
Чл. 311. (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.

чл. 318 ТЗ
Определение
Чл. 318. (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.
(2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

чл. 318, ал. 1 ТЗ
Търговска продажба. Определение
Чл. 318. (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.

чл. 318, ал. 2 ТЗ
Търговска продажба. Определение
Чл. 318. [...] (2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

чл. 324 ТЗ
Преглед на стоката
Чл. 324. Купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.

чл. 326, ал. 2 ТЗ
Определяне на цената
Чл. 326. [...] (2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.

чл. 327 ТЗ
Време на плащане
Чл. 327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
(2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.
(3) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.

чл. 327, ал. 1 ТЗ
Време на плащане
Чл. 327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

чл. 342, ал. 2 ТЗ
Определение
Чл. 342. [...] (2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

чл. 343 ТЗ
Риск
Чл. 343. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

чл. 347, ал. 2 ТЗ
Препращане
Чл. 347. [...] (2) За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2 , чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и договорите.

чл. 362 ТЗ
Спедитор-превозвач
Чл. 362. Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.

чл. 367 ТЗ
Определение
Чл. 367. С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

чл. 373 ТЗ
Отговорност за липси и повреди
Чл. 373. (1) Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3.
(2) При условията на ал. 1 превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
(3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2.
(4) Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.
(5) След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването.

чл. 373, ал. 3 ТЗ
Отговорност за липси и повреди
Чл. 373. [...] (3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2.

чл. 381, ал. 1 ТЗ
Форма
Чл. 381. (отм., бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
[Редакция ДВ 58/1997]
Чл. 381. (1) Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.

чл. 391, ал. 1 ТЗ
Застрахователен интерес
Чл. 391. (отм., бр. 103 от 2005 г.) (1) Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.

чл. 392 ТЗ
Договор за застраховка. Несеквестируемост
Чл. 393. (Отм. ДВ 103/2005) Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "живот" и "злополука", както и върху обезщетението по застраховка "гражданска отговорност". Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.

чл. 399 ТЗ
Застрахователно обезщетение
Чл. 399. (отм., ДВ 103/2005) (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 389.
(2) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.

чл. 402 ТЗ
Встъпване в правата на застрахования
Чл. 402. (отм. ДВ 103/2005) (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.

чл. 402, ал. 1 ТЗ
Встъпване в правата на застрахования
Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

чл. 407 ТЗ
Пряк иск
Чл. 407. (отм. ДВ 103/2005)

[Редакция ДВ 58/1997]
Чл. 407. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
(2) Застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има право на обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на увредения.
(3) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 389.

чл. 407, ал. 1 ТЗ
Пряк иск
Чл. 407. (отм., бр. 103 от 2005 г.) (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

чл. 421 ТЗ
Паричен влог
Чл. 421. (1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
(2) При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.

чл. 421, ал. 1 ТЗ
Паричен влог
Чл. 421. (1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.

чл. 426, ал. 1 ТЗ
Определение и форма
Чл. 426. (отм. ДВ 23/2009) (1) С договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми.

чл. 430 ТЗ
Определение и форма
Чл. 430. (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. (2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
(3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

чл. 430, ал. 1 ТЗ
Определение и форма
Чл. 430. (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

чл. 430, ал. 2 ТЗ
Определение и форма
Чл. 430. [...] (2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

чл. 430, ал. 3 ТЗ
Определение и форма
Чл. 430. [...] (3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

чл. 432 ТЗ
Предсрочна изискуемост
Чл. 432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
(2) В случая по ал. 1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

чл. 432, ал. 1 ТЗ
Предсрочна изискуемост
Чл. 432. (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

чл. 442 ТЗ
Определение и форма
Чл. 442. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

чл. 448 ТЗ
Определение
Чл. 448. (отм. ДВ 23/2009) [редакция ДВ 83/1996] С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.

чл. 449 ТЗ
Изпълнение
Чл. 449. (отм. ДВ 23/2009) [редакция ДВ 83/1996] (1) До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени.
(2) Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.

чл. 451 ТЗ
Определение
Чл. 451. (отм., бр. 59 от 2006 г.) (1) С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят.
(2) Договорът за банкова касетка може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното.
(3) Банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя.

чл. 454 ТЗ
Отговорност при непреодолима сила
Чл. 454. (отм., бр. 59 от 2006 г.) Банката отговаря пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила.

чл. 455, т. 2 ТЗ
Съдържание
Чл. 455. Менителницата съдържа: [...]
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

чл. 460 ТЗ
Различия в сумата
Чл. 460. (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
(2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

чл. 460, ал. 1 ТЗ
Различия в сумата
Чл. 460. (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.

чл. 460, ал. 2 ТЗ
Различия в сумата
Чл. 460. [...] (2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

чл. 461 ТЗ
Действителност на подписите
Чл. 461. Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.

чл. 462 ТЗ
Подписване без представителна власт
Чл. 462. Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

чл. 465 ТЗ
Възражения на длъжниците
Чл. 465. Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.

чл. 473 ТЗ
Джиро за обезпечение
Чл. 473. (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
(2) Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.

чл. 473, ал. 1 ТЗ
Джиро за обезпечение
Чл. 473. (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.

чл. 474 ТЗ
Джиро след падежа или протеста
Чл. 474. (1) Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.
(2) До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.

чл. 478, ал. 1 ТЗ
Повторно предявяване
Чл. 478. (1) При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.

чл. 483 ТЗ
Определение
Чл. 483. Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.

чл. 485, ал. 1 ТЗ
Отговорност на поръчителя
Чл. 485. (1) Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

чл. 485, ал. 2 ТЗ
Отговорност на поръчителя
Чл. 485. [...] (2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

чл. 486 ТЗ
Начини на определяне
Чл. 486. (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

чл. 486, ал. 1 ТЗ
Начини на определяне
Чл. 486. (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.

чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ
Начини на определяне
Чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;

чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ
Начини на определяне
Чл. 486. (1) Падежът на менителницата може да бъде: [...]
4. на определен ден.

чл. 486, ал. 2 ТЗ
Начини на определяне
Чл. 486. [...] (2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

чл. 487, ал. 1 ТЗ
Менителница на предявяване
Чл. 487. (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

чл. 487, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Менителница на предявяване
Чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

чл. 513, ал. 1 ТЗ
Солидарна отговорност
Чл. 513. (1) Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.

чл. 513, ал. 2 ТЗ
Солидарна отговорност
Чл. 513. [...] (2) Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.

чл. 514 ТЗ
Пропускане на срокове
Чл. 514. (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".
(2) Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.
(3) Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро, само джирантът може да се позовава на нея.

чл. 514, ал. 1 ТЗ
Пропускане на срокове
Чл. 514. (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".

чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ
Пропускане на срокове
Чл. 514. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.) (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;

чл. 531 ТЗ
Давностни срокове
Чл. 531. (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
(2) Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".
(3) Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.

чл. 531, ал. 1 ТЗ
Давностни срокове
Чл. 531. (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

чл. 534 ТЗ
Иск за неоснователно обогатяване
Чл. 534. (1) Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
(2) Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.

чл. 534, ал. 1 ТЗ
Иск за неоснователно обогатяване
Чл. 534. (1) Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

чл. 534, ал. 2 ТЗ
Иск за неоснователно обогатяване
Чл. 534. [...] (2) Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.

чл. 535 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.

чл. 535, т. 1 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;

чл. 535, т. 2 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа: [...]
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

чл. 535, т. 3 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа: [...]
3. падеж;

чл. 535, т. 4 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа: [...]
4. място на плащането;

чл. 535, т. 6 ТЗ
Съдържание
Чл. 535. Записът на заповед съдържа: [...]
6. дата и място на издаването;

чл. 536 ТЗ
Непълнота на съдържанието
Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

чл. 536, ал. 1 ТЗ
Непълнота на съдържанието
Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 , не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

чл. 536, ал. 2 ТЗ
Непълнота на съдържанието
Чл. 536. [...] (2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.

чл. 536, ал. 3 ТЗ
Непълнота на съдържанието
Чл. 536. [...] (3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

чл. 536, ал. 4 ТЗ
Непълнота на съдържанието
Чл. 536. [...] (4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

чл. 537 ТЗ
Препращане към уредбата на менителницата
Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

чл. 538 ТЗ
Задължения на издателя
Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496 , чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

чл. 538, ал. 1 ТЗ
Задължения на издателя
Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.

чл. 565 ТЗ
Задължение
Чл. 565. (1) Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
(2) Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

чл. 587 ТЗ
[Лицензионен договор] Определение и форма
Чл. 587. (1) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

чл. 587, ал. 2 ТЗ
Определение и форма
Чл. 587. [...] (2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

чл. 590 ТЗ
Вписване на договора
Чл. 590. Лицензионният договор се вписва в регистър на Патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

чл. 590, изр. 2 ТЗ
[Лицензионен договор]Вписване на договора
Чл. 590. Лицензионният договор се вписва в регистър на Патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

чл. 596 ТЗ
Договор за сублицензия
Чл. 596. (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.
(2) Правото на преотстъпване по ал. 1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

чл. 605 ТЗ
Определение
Чл. 605. (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.
(2) Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.
(3) Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя.

чл. 605, ал. 1 ТЗ
Определение
Чл. 605. (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.

чл. 605, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Определение
Чл. 605. (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.

чл. 605, ал. 1, изр. 3 ТЗ
Определение
Чл. 605. (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.

чл. 607 ТЗ
Цел на производството
Чл. 607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

чл. 607, ал. 1 ТЗ
Цел на производството
Чл. 607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.

чл. 607а, ал. 1 ТЗ
Основания за откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 607а. (1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

чл. 608 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
(2) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
(3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
(4) Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

чл. 608, ал. 1 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването є, или

чл. 608, ал. 2 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. [...] (2) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

чл. 608, ал. 3 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. [...] (3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

чл. 608, ал. 4 ТЗ
Неплатежоспособност
Чл. 608. [...] (4) Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

чл. 610 ТЗ
Откриване на производство по несъстоятелност за неограничено отговорен съдружник
Чл. 610. Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

чл. 612, ал. 2 ТЗ
Неприложимост на несъстоятелността
Чл. 612. [...] (2) Производство по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.

чл. 613 ТЗ
Компетентен съд
Чл. 613. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 613а ТЗ
Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 631 , чл. 632, ал. 1, 2 и 4 , чл. 701 , чл. 705, ал. 2, чл. 709, ал. 1 , чл. 710 , 735 , чл. 740, ал. 2, чл. 744 и чл. 755, ал. 2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Решенията по чл. 630 и 632 могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
(3) Извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
(4) Съдът образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и постановява акта си в 14-дневен срок от датата на заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

чл. 613а, ал. 1 ТЗ
Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
Чл. 613а. (1) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл. 630, ал. 1 и 2, чл. 631 , чл. 632, ал. 1, 2 и 4 , чл. 701 , чл. 705, ал. 2, чл. 709, ал. 1 , чл. 710 , 735 , чл. 740, ал. 2, чл. 744 и чл. 755, ал. 2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.

чл. 613а, ал. 3 ТЗ
Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
Чл. 613а. [...] (3) Извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.

чл. 613а, ал. З ТЗ
Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
Чл. 613а. [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) Извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.

чл. 614 ТЗ
Маса на несъстоятелността
Чл. 614. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:
1. имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
2. имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(3) В имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(4) Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.
(5) В масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства.
(6) В масата на несъстоятелността не се включва имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.
(7) В масата на несъстоятелността не се включват сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.

чл. 614, ал. 2 ТЗ
Маса на несъстоятелността
Чл. 614. [...] (2) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.

чл. 616, ал. 1 ТЗ
Кредитори на несъстоятелността
Чл. 616. (1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.

чл. 617 ТЗ
Изискуемост на задълженията
Чл. 617. (1) Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
(2) Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 617, ал. 1 ТЗ
Изискуемост на задълженията
Чл. 617. (1) Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.

чл. 617, ал. 2 ТЗ
Изискуемост на задълженията
Чл. 617. [...] (2) Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 618 ТЗ
Запазване на обезпеченията
Чл. 618. (1) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.).

чл. 620, ал. 1 ТЗ
Такси и разноски
Чл. 620. (1) По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.

чл. 620, ал. 3 ТЗ
Такси и разноски
Чл. 620. [...] (3) След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността. За целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане по чл. 658, ал. 1, т. 8.

чл. 620, ал. 5 ТЗ
Такси и разноски
Чл. 620. [...] (5) По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително.

чл. 620, ал. 7 ТЗ
Такси и разноски
Чл. 620. [...] (7) При отхвърляне на иск по чл. 645, 646 или по чл. 647, предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелността.

чл. 621 ТЗ
Субсидиарно приложение
Чл. 621. Доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ
Особени правила в производството по несъстоятелност
Чл. 621а. (1) Освен правилата, установени в тази част, в производството по несъстоятелност се прилагат и следните особени процесуални правила: [...]
2. съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения.

чл. 621а, ал. 2 ТЗ
Особени правила в производството по несъстоятелност
Чл. 621а. [...] (2) Освен посочените в тази част искове, на съда по несъстоятелността са подсъдни, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица, още и: [...]
2. обусловените от чл. 646 или чл. 647 искове.

чл. 621а, ал. 2, т. 1 ТЗ
Особени правила в производството по несъстоятелност
Чл. 621а. [...] (2) Освен посочените в тази част искове, на съда по несъстоятелността са подсъдни, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица, още и:
1. исковете срещу синдика по чл. 663, ал. 2 и 3 , независимо от това, дали към момента на предявяване на иска производството по несъстоятелност е висящо, или е приключило;

чл. 622 ТЗ
Вписване на съдебни решения
Чл. 622. Решенията на съда по чл. 272а, ал. 1 , чл. 630 , 632 , 641 , чл. 705, ал. 2 , чл. 707, чл. 709 , ал. 1, чл. 710, чл. 713, ал. 2 , чл. 735 , 740 , чл. 744, ал. 1 и чл. 755 се вписват в търговския регистър.

чл. 625 ТЗ
Откриване на производството
Чл. 625. Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

чл. 626 ТЗ
Задължение за заявяване
Чл. 626. (1) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
(2) Молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
(3) Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността.
(4) Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно.

чл. 626, ал. 1 ТЗ
Задължение за заявяване
Чл. 626. (1) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 626, ал. 2 ТЗ
Задължение за заявяване
Чл. 626. [...] (2) Молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.

чл. 628 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; 4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
(2) С молбата си кредиторът или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" представя писмените и посочва останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника.
(3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) С молбата си длъжникът или кредиторът може да предложи и план по чл. 696 , както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655, ал. 2 , което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

чл. 628, ал. 1 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.

чл. 628, ал. 1, т. 1 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага:
1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;

чл. 628, ал. 1, т. 2 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага: [...]
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;

чл. 628, ал. 1, т. 3 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. (1) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът, прилага: [...]
3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;

чл. 628, ал. 3 ТЗ
Приложения към молбата
Чл. 628. [...] (3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

чл. 628а ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) За присъединилите се кредитори по чл. 629 се прилагат правилата по ал. 1 от момента на подаване на молбата за присъединяване.
(3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

чл. 628а, ал. 1 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 . Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

чл. 628а, ал. 1, изр. 1 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

чл. 628а, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

чл. 628а, ал. 3 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

чл. 628а, ал. 3, изр. 1 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

чл. 628а, ал. 3, изр. 2 ТЗ
Давност при подаване на молбата
Чл. 628а. [...] (3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

чл. 629 ТЗ
Разглеждане на молбата
Чл. 629. (1) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.
(2) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.
(3) Съдът спира делото по ал. 1, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.
(4) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
(5) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628.
(6) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

чл. 629, ал. 2 ТЗ
Разглеждане на молбата
Чл. 629. [...] (2) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.

чл. 629, ал. 4 ТЗ
Разглеждане на молбата
Чл. 629. [...] (4) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.

чл. 629, ал. 5 ТЗ
Разглеждане на молбата
Чл. 629. [...] (5) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628.

чл. 629, ал. 6 ТЗ
Разглеждане на молбата
Чл. 629. [...] (6) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

чл. 629а ТЗ
Предварителни обезпечителни мерки
Чл. 629а. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може:
1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1;
2. да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ;
3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. да допусне предвидените в чл. 642 мерки;
5. да наложи мерките, предвидени в чл. 650.
(2) Когато искането за налагане на мерките по ал. 1 е направено от кредитор, съдът ги налага:
1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или
2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.
(3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал. 2, т. 1.
(4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването. (6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.
(8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.
(9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4 . Съдът може на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 да постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки.

чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ
Предварителни обезпечителни мерки
Чл. 629а. (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може:
1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1;

чл. 629а, ал. 6 ТЗ
Предварителни обезпечителни мерки
Чл. 629а. [...] (6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

чл. 629б ТЗ
Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
Чл. 629б. (1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632 , ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.
(2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
(3) Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал. 1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

чл. 629б, ал. 1 ТЗ
Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
Чл. 629б. (1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632 , ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.

чл. 629б, ал. 2 ТЗ
Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
Чл. 629б. [...] (2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

чл. 630 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. (1) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
(2) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.
(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.
(4) При вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

чл. 630, ал. 1 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. (1) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

чл. 630, ал. 2 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. [...] (2) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.

чл. 630, ал. 3 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. [...] (3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

чл. 631 ТЗ
Решение за отхвърляне на молбата
Чл. 631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

чл. 631а ТЗ
Обезщетение
Чл. 631а. (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
(2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
(3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
(4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
(5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

чл. 631а, ал. 1 ТЗ
Обезщетение
Чл. 631а. (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.

чл. 631а, ал. 2 ТЗ
Обезщетение
Чл. 631а. [...] (2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.

чл. 632 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
(2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
(3) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2.
(4) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.
(6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

чл. 632, ал. 1 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

чл. 632, ал. 2 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. [...] (2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.

чл. 632, ал. 4 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. [...] (4) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.

чл. 632, ал. 5 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. [...] (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

чл. 632, ал. 6 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. [...] (6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

чл. 632а ТЗ
Възстановяване на предплатени суми
Чл. 632а. Предплатените суми по чл. 629б и 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

чл. 633, ал. 1 ТЗ
Обжалване на решенията
Чл. 633. (1) Решенията по чл. 630 и 632 подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.

чл. 634 ТЗ
Незабавно изпълнение
Чл. 634. Решението по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение.

чл. 634а ТЗ
Дата на откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 634а. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 . Ако действия по чл. 635 , чл. 636, ал. 1, чл. 637, 638 и 646 са извършени на тази дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.

чл. 634в ТЗ
Съобщения за актовете на съда
Чл. 634в. (1) Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
(2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Българската народна банка.
(4)Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Централния депозитар за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Централния депозитар на ценни книжа.
(5) Ако длъжникът е участник в системата за сетълмент на сделки с държавни ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението на Българската народна банка.

чл. 634в, ал. 1 ТЗ
Съобщения за актовете на съда
Чл. 634в. (1) Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.

чл. 634в, ал. 2 ТЗ
Съобщения за актовете на съда
Чл. 634в. [...] (2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.

чл. 635, ал. 2 ТЗ
Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник
Чл. 635. [...] (2) Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

чл. 635, ал. 3 ТЗ
Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник
Чл. 635. [...] (3) В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2 , чл. 649 и 694 , длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

чл. 637 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
(2) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693.
(3) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
2. синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.
(4) Решението, постановено по ал. 3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
(5) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
(6) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове.
3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

чл. 637, ал. 1 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.

чл. 637, ал. 2 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. [...] (2) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693.

чл. 637, ал. 3 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. [...] (3) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
2. синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.

чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г.) [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;

чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г.) [...] (3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на:
2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.

чл. 637, ал. 4 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. [...] (4) Решението, постановено по ал. 3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

чл. 637, ал. 6 ТЗ
Спиране на съдебно производство
Чл. 637. [...] (6) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове.
3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

чл. 638 ТЗ
Спиране на изпълнително производство
Чл. 638. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
(3) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
(4) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 . Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 638, ал. 1 ТЗ
Спиране на изпълнително производство
Чл. 638. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

чл. 638, ал. 3 ТЗ
Спиране на изпълнително производство
Чл. 638. [...] (3) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.

чл. 638, ал. 4 ТЗ
Спиране на изпълнително производство
Чл. 638. [...] (4) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 . Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 639 ТЗ
Чл. 639. (1) Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.).

чл. 641 ТЗ
Действие на отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 641. При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на влязлото в сила решение в търговския регистър.

чл. 642 ТЗ
Обезпечителни мерки
Чл. 642. По искане на синдика, длъжника или кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

чл. 644 ТЗ
Прекратяване на договор
Чл. 644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.
(2) При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
(3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.
(4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
(5) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

чл. 644, ал. 1 ТЗ
Прекратяване на договор
Чл. 644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.

чл. 644, ал. 2 ТЗ
Прекратяване на договор
Чл. 644. [...] (2) При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.

чл. 644, ал. 3 ТЗ
Прекратяване на договор
Чл. 644. [...] (3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.

чл. 644, ал. 4 ТЗ
Прекратяване на договор
Чл. 644. [...] (4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.

чл. 645 ТЗ
Прихващане
Чл. 645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

чл. 645, ал. 3 ТЗ
Прихващане
Чл. 645. [...] (3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 645, ал. 4 ТЗ
Прихващане
Чл. 645. [...] (4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

чл. 646 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
(8) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

чл. 646, ал. 1 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
(Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.)
Чл. 646. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 20 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред: [...]
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

чл. 646, ал. 2 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 20 от 2013 г.) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;

чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;

чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

чл. 646, ал. 3 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.

чл. 646, ал. 5 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

чл. 646, ал. 7 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

чл. 646, ал. 8 ТЗ
Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. [...] (8) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

чл. 647 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок; 2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок; 6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8.

чл. 647, ал. 1 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок; 2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;

чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;

чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: [...]
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

чл. 647, ал. 2 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. [...] (2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

чл. 647, ал. 3 ТЗ
Отменителни искове
Чл. 647. [...] (3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8.

чл. 648 ТЗ
Връщане на даденото от третото лице
Чл. 648. При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647 , даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

чл. 649 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

чл. 649, ал. 1 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

чл. 649, ал. 2 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.

чл. 649, ал. 3 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.

чл. 649, ал. 4 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.

чл. 649, ал. 5 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

чл. 649, ал. 6 ТЗ
Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. [...] (6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.

чл. 654 ТЗ
Отговорност за описаното имущество Чл. 654. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

чл. 655, ал. 2 ТЗ
Чл. 655. [...] (2) Синдикът трябва да отговаря на следните условия:
1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия - до шеста, а по сватовство - до трета степен;
3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;
4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие;
6. да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;
7. да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1 , и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;
8. да не е освобождаван като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от този закон или чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за банковата несъстоятелност;
9. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции.

чл. 657, ал. 2 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (6) (2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

чл. 657, ал. 4 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (4) На обжалване пред апелативния съд подлежи:
1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 1, т. 1 - 6 и по ал. 2 се оставя без уважение;
2. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 2 се уважава.

чл. 657, ал. 4, т. 1 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (4) На обжалване пред апелативния съд подлежи:
1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 1, т. 1 - 6 и по ал. 2 се оставя без уважение;

чл. 657, ал. 6 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (6) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал. 4, т. 2, определението може да се обжалва само от синдика.

чл. 657, ал. 6, изр. 4 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (6) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал. 4, т. 2, определението може да се обжалва само от синдика.

чл. 657, ал. 8 ТЗ
Освобождаване на синдика
Чл. 657. [...] (8) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 и по ал. 2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.

чл. 658 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява предприятието;
2. управлява текущите му дела;
3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
12. предлага план по чл. 696 ;
13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

чл. 658, ал. 1 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява предприятието;
2. управлява текущите му дела;
3. упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
10. издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
11. по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
12. предлага план по чл. 696 ;
13. извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
15. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.

чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
5. издирва и уточнява имуществото на длъжника;

чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
7. участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;

чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
8. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;

чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
9. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;

чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;

чл. 658, ал. 1, т. 14 ТЗ
Правомощия на синдика
Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия: [...]
14. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;

чл. 659, ал. 2 ТЗ
Отчетност
Чл. 659. [...] (2) Синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност.

чл. 660 ТЗ
Дължима грижа
Чл. 660. (1) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.
(2) Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда.

чл. 661, ал. 1 ТЗ
Възнаграждение
Чл. 661. (1) Синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.

чл. 661, ал. 3 ТЗ
Възнаграждение
Чл. 661. [...] (3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.

чл. 663 ТЗ
Отговорност
Чл. 663. (1) Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение.
(2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка.
(3) Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

чл. 663, ал. 2 ТЗ
Отговорност
Чл. 663. [...] (2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка.

чл. 663, ал. 3 ТЗ
Отговорност
Чл. 663. [...] (3) Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

чл. 668, т. 1 ТЗ
Правомощия на временния синдик
Чл. 668. Временният синдик има правомощията по чл. 658 . Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:
1. списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника;

чл. 669 ТЗ
Провеждане на първото събрание на кредиторите
Чл. 669. (1) Първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл. 668, т. 1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание.
(3) Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:
1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години;
2. длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.
(4 В случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.

чл. 669, ал. 3 ТЗ
Провеждане на първото събрание на кредиторите
Чл. 669. [...] (3) Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако:
1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години;
2. длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.

чл. 669, ал. 4 ТЗ
Провеждане на първото събрание на кредиторите
Чл. 669. [...] (4) В случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.

чл. 672, ал. 1, т. 2 ТЗ
Правомощия на първото събрание на кредиторите
Чл. 672. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 84 от 2000 г.) (1) (Предишен текст на чл. 672 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите: [...]
2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;

чл. 672, ал. 2 ТЗ
Правомощия на първото събрание на кредиторите
Чл. 672. [...] (2) На събранието кредиторите могат да посочат и да класират по предпочитание за синдици няколко лица, от които съдът да назначи синдик при невстъпване в длъжност на избрания синдик в определения срок, при освобождаването му до провеждането на събранието по чл. 673 или когато по отношение на него не е налице някое от условията по чл. 655, ал. 2.

чл. 673 ТЗ
Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
Чл. 673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда.
(2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.
(3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.
(4) Не се предоставя право на глас по ал. 3 на кредитор по чл. 616, ал. 2.

чл. 673, ал. 1 ТЗ
Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
Чл. 673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда.

чл. 673, ал. 2 ТЗ
Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
Чл. 673. [...] (2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.

чл. 673, ал. 3 ТЗ
Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас
Чл. 673. [...] (3) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3 , ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 , както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.

чл. 674 ТЗ
Свикване на събрание на кредиторите
Чл. 674. (1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.
(2) Събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда по чл. 692, ал. 4 , а когато няма постъпили възражения - по чл. 692, ал. 1 , с дневен ред по чл. 677, т. 8.

чл. 674, ал. 1 ТЗ
Свикване на събрание на кредиторите
Чл. 674. (1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.

чл. 676 ТЗ
Вземане на решение
Чл. 676. (1) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
(2) При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл. 673, ал. 3.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго.
(4) В събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл. 670, ал. 1.

чл. 677 ТЗ
Правомощия на събранието на кредиторите
Чл. 677. (1) Събранието на кредиторите:
1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
3. избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
4. взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
5. определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
8. определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
(2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.
(3) За събранието на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия събранието съдия и протоколиста.
(4) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението се взема от синдика.

чл. 677, ал. 1 ТЗ
Правомощия на събранието на кредиторите
Чл. 677. (1) Събранието на кредиторите:
1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
3. избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
4. взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
5. определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
8. определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ
Правомощия на събранието на кредиторите
Чл. 677. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) Събранието на кредиторите:
1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;
3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;
4. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение; 6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
8. (нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Чл. 677, ал. 2 ТЗ
Правомощия на събранието на кредиторите
Чл. 677. [...] (2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.

чл. 677, ал. 4 ТЗ
Правомощия на събранието на кредиторите
Чл. 677. [...] (4) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението се взема от синдика.

чл. 679, ал. 1 ТЗ
Отмяна на решение на събрание на кредиторите по съдебен ред
Чл. 679. (1) По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

чл. 685 ТЗ
Срок за предявяване
Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

чл. 685, ал. 1 ТЗ
Срок за предявяване
Чл. 685. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

чл. 685, ал. 2 ТЗ
Срок за предявяване
Чл. 685. [...] (2) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

чл. 685а ТЗ
Давност за вземане в производството по несъстоятелност
Чл. 685а. (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
(3) Ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната.
(4) С прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите , а по чл. 740, ал. 2 се прилагат правилата на чл. 707б. В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

чл. 685а, ал. 1 ТЗ
Давност за вземане в производството по несъстоятелност
Чл. 685а. (1) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

чл. 685а, ал. 4 ТЗ
Давност за вземане в производството по несъстоятелност
Чл. 685а. [...] (4) С прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите , а по чл. 740, ал. 2 се прилагат правилата на чл. 707б. В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

чл. 686 ТЗ
Списък на предявените вземания
Чл. 686. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 синдикът съставя:
1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;
2. списък на вземанията по чл. 687;
3. списък на неприетите предявени вземания, годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Материалите по ал. 1 се предоставят на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ
Списък на предявените вземания
Чл. 686. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 синдикът съставя:
1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;

чл. 687 ТЗ
Служебно вписване
Чл. 687. (1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
(2) Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане.

чл. 687, ал. 1 ТЗ
Служебно вписване
Чл. 687. (1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.

чл. 687, ал. 2 ТЗ
Служебно вписване
Чл. 687. [...] (2) Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане.

чл. 688 ТЗ
Допълнително предявяване
Чл. 688. (1) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
(2) Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.
(3) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.
(4) (отм. ДВ 38/2006).

чл. 688, ал. 1 ТЗ
Допълнително предявяване
Чл. 688. (1) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.

чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ
Допълнително предявяване
Чл. 688. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 84 от 2000 г.; изм., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г., бр. 38 от 2006 г.) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.

чл. 688, ал. 2 ТЗ
Допълнително предявяване
Чл. 688. [...] (2) Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.

чл. 688, ал. 3 ТЗ
Допълнително предявяване
Чл. 688. [...] (3) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.

чл. 690 ТЗ
Оспорване на списъка
Чл. 690. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689.
(2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията.

чл. 690, ал. 1 ТЗ
Оспорване на списъка
Чл. 690. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689.

чл. 692 ТЗ
Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
Чл. 692. (1) Когато по списъците по чл. 686, ал. 1 не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 . Съдът се произнася с определение.
(2) В случай че са постъпили възражения срещу списъците по чл. 686, ал. 1 по реда на чл. 690, ал. 1 , съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията.
(3) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание.
(4) Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието по ал. 2.
(5) Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър.
(6) Определенията по ал. 1 и 4 не подлежат на обжалване.

чл. 692, ал. 1 ТЗ
Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
Чл. 692. (1) Когато по списъците по чл. 686, ал. 1 не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 . Съдът се произнася с определение.

чл. 692, ал. 2 ТЗ
Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
Чл. 692. [...] (2) В случай че са постъпили възражения срещу списъците по чл. 686, ал. 1 по реда на чл. 690, ал. 1 , съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията.

чл. 692, ал. 3 ТЗ
Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
Чл. 692. [...] (3) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание.

чл. 692, ал. 4 ТЗ
Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания
Чл. 692. [...] (4) Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието по ал. 2.

чл. 693 ТЗ
Прието вземане
Чл. 693. В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 , с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1.

чл. 694 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
(2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение;
2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.
(3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
(4) Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.
(5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото.
(6) Иск по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда.
(7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
(8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.
(9) В плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество задължително се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск.

чл. 694, ал. 1 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.

чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;

чл. 694, ал. 2 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение;
2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.

чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение;

чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., нов, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2016 г.) [...] (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако: [...]
2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.

чл. 694, ал. 3 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.

чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;

чл. 694, ал. 4 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (4) Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.

чл. 694, ал. 5 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото.

чл. 694, ал. 6 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (6) Иск по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда.

чл. 694, ал. 7 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.

чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.

чл. 694, ал. 8 ТЗ
Предявяване на установителни искове
Чл. 694. [...] (8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

чл. 695 ТЗ
Допълване на списъка Чл. 695. Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания.

чл. 696 ТЗ
План за оздравяване
Чл. 696. С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършването на други действия и сделки.

чл. 697 ТЗ
Предлагане на план
Чл. 697. (1) Право да предложат план имат:
1. длъжникът;
2. синдикът;
3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;
4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;
5. съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;
6. неограничено отговорен съдружник;
7. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.
(2) Не могат да предлагат план кредиторите с вземанията, посочени в чл. 616, ал. 2.
(3) В случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.

чл. 697, ал. 1 ТЗ
Предлагане на план
Чл. 697. (1) Право да предложат план имат:
1. длъжникът;
2. синдикът;
3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;
4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;
5. съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;
6. неограничено отговорен съдружник;
7. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

чл. 697, ал. 1, т. 1 ТЗ
Предлагане на план
Чл. 697. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) Право да предложат план имат:
1. длъжникът;

чл. 697, ал. 3 ТЗ
Предлагане на план
Чл. 697. [...] (3) В случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.

чл. 698 ТЗ
Срок за предлагане на план
Чл. 698. (1) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692.
(2) В производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план.

чл. 698, ал. 1 ТЗ
Срок за предлагане на план
Чл. 698. (1) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692.

чл. 699 ТЗ
Разходи по изготвянето на плана
Чл. 699. Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.

чл. 700 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. (1) Планът съдържа:
1. степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;
3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;
5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;
6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.
(2) С плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки. С плана не се предвижда продажба на имущество на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.
(3) В случаите по ал. 2 към плана за оздравяване се прилага пазарна оценка на имуществото - предмет на съответната сделка.
(4) Когато планът за оздравяване предвижда продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, към плана се прилага проект на договор, подписан от купувача.
(5) С плана за оздравяване може да се предвиди назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок.
(6) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2 , основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5 . Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

чл. 700, ал. 1 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. (1) Планът съдържа:
1. степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;
3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;
5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;
6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.

чл. 700, ал. 1, т. 1 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.; доп., бр. 101 от 2010 г.) (1) Планът съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.; доп., бр. 101 от 2010 г.) степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;

чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. (1) Планът съдържа: [...]
4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;

чл. 700, ал. 1, т. 5 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. (1) Планът съдържа: [...]
5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;

чл. 700, ал. 2 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. [...] (2) С плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки. С плана не се предвижда продажба на имущество на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

чл. 700, ал. 6 ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. [...] (6) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

чл. 700, ал. 6, изр. последно ТЗ
Съдържание на плана
Чл. 700. [...] (6) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

чл. 701 ТЗ
Допускане на плана
Чл. 701. (1) С определение, постановено в закрито заседание в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 698 , съдът допуска плана до разглеждане от събранието на кредиторите, ако той отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1 . Съдът определя датата за провеждане на събранието не по-късно от 45 дни от датата на определението.
(2) В случай че предложеният план не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1 , съдът изпраща съобщение на предложителя да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване и връщане на делото от второинстанционния съд за продължаване на производството.
(3) Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

чл. 701, ал. 1 ТЗ
Допускане на плана
Чл. 701. (1) С определение, постановено в закрито заседание в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 698, съдът допуска плана до разглеждане от събранието на кредиторите, ако той отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1. Съдът определя датата за провеждане на събранието не по-късно от 45 дни от датата на определението.

чл. 701, ал. 2 ТЗ
Допускане на плана
Чл. 701. [...] (2) В случай че предложеният план не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1 , съдът изпраща съобщение на предложителя да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване и връщане на делото от второинстанционния съд за продължаване на производството.

чл. 701, ал. 3 ТЗ
Допускане на плана
Чл. 701. [...] (3) Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

чл. 702 ТЗ
Съобщение за плана и насрочване събрание на кредиторите
Чл. 702. (1) Съдът изпраща за обявяване в търговския регистър съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план.
(2) Длъжникът и синдикът се призовават за събранието, а кредиторите се смятат за призовани с обявяване на съобщението в търговския регистър.

чл. 703 ТЗ
Приемане на плана
Чл. 703. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато право на глас по чл. 673, ал. 3.
(2) Кредиторите гласуват отделно в следните класове:
1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;
2. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4 ;
3. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6;
4. кредитори с необезпечени вземания;
5. кредитори по чл. 616, ал. 2.
(3) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмо с нотариална заверка на подписа.
(4) Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа.
(5) Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил иск по чл. 694 .
(6) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.
(7) Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган по чл. 700а и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.
(8) Приемането на плана се обявява в търговския регистър.

чл. 703, ал. 2 ТЗ
Приемане на плана
Чл. 703. [...] (2) Кредиторите гласуват отделно в следните класове:
1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;
2. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4;
3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6;
4. кредитори с необезпечени вземания;
5. кредитори по чл. 616, ал. 2.

чл. 703, ал. 4 ТЗ
Приемане на плана
Чл. 703. [...] (4) Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа.

чл. 703, ал. 6 ТЗ
Приемане на плана
Чл. 703. (6) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.

чл. 704 ТЗ
Утвърждаване на плана от съда
Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.
(2) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.
(3) Планът се утвърждава в закрито заседание. Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план са направени възражения, съдът разглежда възраженията в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието.

чл. 704, ал. 1 ТЗ
Утвърждаване на плана от съда
Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.

чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ
Условия за утвърждаване на плана
Чл. 705. (1) Съдът утвърждава плана, ако:
1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори;

чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ
Условия за утвърждаване на плана
Чл. 705. (1) Съдът утвърждава плана, ако: [...]
2. планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и по чл. 692, ал. 4 ; ако планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане;

чл. 705, ал. 2 ТЗ
Условия за утвърждаване на плана
Чл. 705. [...] (2) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това.

чл. 706, ал. 1 ТЗ
Действие на утвърдения план
Чл. 706. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

чл. 707а ТЗ
Обжалване
Чл. 707а. (1) Решението по чл. 707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
(2) След отмяна на решението на съда не се провежда оздравително производство.

чл. 707а, ал. 1 ТЗ
Обжалване
Чл. 707а. (1) Решението по чл. 707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

чл. 709, ал. 1 ТЗ
Възобновяване на производството по несъстоятелността
Чл. 709. (1) Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана или по чл. 700а, ал. 5, 6, 7 и 8 , кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган по чл. 700а могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

чл. 710 ТЗ
Решение за обявяване в несъстоятелност
Чл. 710. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2 , чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1.

чл. 711 ТЗ
Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност
Чл. 711. (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
1. обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;
2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
3. прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;
4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
(2) (Отм. ДВ 70/1998).

чл. 711, ал. 1, т. 4 ТЗ
Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност
Чл. 711. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът: [...]
4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

чл. 712 ТЗ
Действие на решението
Чл. 712. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички.
(2) Решението за обявяване в несъстоятелност се вписва в търговския регистър.

чл. 713, ал. 1 ТЗ
Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност
Чл. 713. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър.

чл. 713, ал. 2 ТЗ
Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност
Чл. 713. [...] (2) Решението, с което се отменя частично или изцяло или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър.

чл. 714 ТЗ
Незабавно изпълнение
Чл. 714. Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.

чл. 715, ал. 2 ТЗ
Постановяване на общ запор и възбрана и вписването им
Чл. 715. [...] (2) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на вписаното в търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

чл. 717 ТЗ
Продажба на вещи и имуществени права
Чл. 717. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 освен в случаите по чл. 677, ал. 4.
(2) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.

чл. 717, ал. 1 ТЗ
Продажба на вещи и имуществени права
Чл. 717. (1) Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 освен в случаите по чл. 677, ал. 4.

чл. 717д ТЗ
Плащане на цената
Чл. 717д. (1) Купувачът е длъжен в 7-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
(2) Когато за купувач бъде обявен кредитор с прието вземане или кредитор с права по чл. 717н, синдикът изготвя сметка за разпределение, в която посочва и каква част от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори и каква част се прихваща срещу вземането на кредитора. Купувачът е длъжен в 7-дневен срок от влизане в сила на сметката за разпределение да внесе сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори, съобразно влязлата в сила сметка за разпределение, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други кредитори.

чл. 717ж ТЗ
Провеждане на нов търг
Чл. 717ж. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване по реда на чл. 717а, ал. 2.
(2) Наддаването при търга по ал. 1 се извършва чрез вписване в наддавателен лист. Стъпката за наддаване се определя от синдика и се съобщава в обявлението по чл. 717а.

чл. 717з ТЗ
Възлагане
Чл. 717з. (1) Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането.
(2) От датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
(3) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника.
(4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

чл. 717з, ал. 3 ТЗ
Възлагане
Чл. 717з. [...] (3) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника.

чл. 717з, ал. 4 ТЗ
Възлагане
Чл. 717з. [...] (4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

чл. 717м ТЗ
Продажба при съсобственост
Чл. 717м. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

чл. 717м, ал. 1 ТЗ
Продажба при съсобственост
Чл. 717м. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

чл. 717н ТЗ
Продажба на ипотекирано или заложено имущество
Чл. 717н. (1) При продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата.
(2) За получените суми от продажбата на имущество, ипотекирано или заложено за чужд дълг, се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Обезпеченият кредитор има правата по чл. 728 и 729 по отношение на сметката за разпределение.
(3) Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като кредиторът представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.
(4) Припадащата се по разпределението сума на кредитор, обезпечен с особен залог, се запазва от синдика и се предава на кредитора въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.

чл. 718 ТЗ
Продажба при особени случаи
Чл. 718. (1) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
(2) Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието.
(3) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права.
(4) Срокът за плащане на цената не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач. Договорът за продажба по ал. 1 се сключва след пълното плащане на цената, като чл. 717д, ал. 2 се прилага съответно.
(5) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът.

чл. 718, ал. 1 ТЗ
Продажба при особени случаи
Чл. 718. (1) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.

чл. 718, ал. 4 ТЗ
Продажба при особени случаи
Чл. 718. [...] (4) Срокът за плащане на цената не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач. Договорът за продажба по ал. 1 се сключва след пълното плащане на цената, като чл. 717д, ал. 2 се прилага съответно.

чл. 718, ал. 5 ТЗ
Продажба при особени случаи
Чл. 718. [...] (5) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът.

чл. 719 ТЗ
Продажба на заложена вещ
Чл. 719. Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на тази глава, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна намеса.

чл. 721 ТЗ
Сметка за разпределение
Чл. 721. (1) Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията.
(2) Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи.
(3) Не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 , ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него.

чл. 722 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4 вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4.
(2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
(3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.

чл. 722, ал. 1 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;
10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2;
11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4.

чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп., бр. 105 от 2005 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;

чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; Дата на влизане в сила изменена със ЗИД ДОПК - ДВ, бр. 32 от 28.04.2009 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.) (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
3. разноски по несъстоятелността;

чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1;

чл. 722, ал. 2 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. [...] (2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

чл. 722, т. 3 ТЗ
Ред на вземанията
Чл. 722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: [...]
3. разноски по несъстоятелността;

чл. 723 ТЗ
Разноски по несъстоятелността
Чл. 723. Разноски по несъстоятелността са:
1. държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. възнаграждението на синдика;
3. дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си;
4. разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата;
5. определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.

чл. 723, т. 2 ТЗ
Разноски по несъстоятелността
Чл. 723. Разноски по несъстоятелността са: [...]
2. възнаграждението на синдика;

чл. 724 ТЗ
Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане
Чл. 724. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.
(2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността.
(3) Дължимата сума по ал. 2 от реализацията на обезпечението се предава веднага на кредитора.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и при удовлетворяване вземане на кредитор с право на задържане.

чл. 725 ТЗ
Участие на вземания под отлагателно или прекратително условие
Чл. 725. (1) Вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало.
(2) Вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно.

чл. 728 ТЗ
Възражения срещу сметката
Чл. 728. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) Длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в срока по чл. 727.

чл. 729 ТЗ
Одобряване на сметката за разпределение
Чл. 729. (1) Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.
(2) Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени.
(3) Определението по ал. 1 може да се обжалва от длъжника, от комитета на кредиторите и от кредитор, който е подал възражение по чл. 728. Определението може да се обжалва и от кредитор, който не е подал възражение, когато сметката за разпределение се изменя или отменя с определението на съда по ал. 1.
(4) Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика.

чл. 733 ТЗ
Отчет и доклад на синдика
Чл. 733. В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:
1. отчет за своята дейност;
2. доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания.

чл. 733, ал. 1, т. 1 ТЗ
Отчет и доклад на синдика (Загл.изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 733. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 2006 г.) В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:
1. отчет за своята дейност;

чл. 734 ТЗ
Заключително събрание на кредиторите
Чл. 734. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване отчета на синдика.
(2) На събранието се изслушва докладът за извършените разпределения на сумите, които са събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
(3) Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено.

чл. 734, ал. 2, изр. 2 ТЗ
Заключително събрание на кредиторите
Чл. 734. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) На събранието се изслушва докладът за извършените разпределения на сумите, които са събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.

чл. 735 ТЗ
Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 735. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
1. са изплатени задълженията;
2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
(2) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
(3) С решението по ал. 1 съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество.
(4) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

чл. 735, ал. 1 ТЗ
Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 735. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
1. са изплатени задълженията;
2. масата на несъстоятелността е изчерпана.

чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ
Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 735. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г.) (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато: [...]
2. масата на несъстоятелността е изчерпана.

чл. 735, ал. 2 ТЗ
Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 735. [...] (2) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.

чл. 735, ал. 2, предл. първо ТЗ
Приключване на производството по несъстоятелност
Чл. 735. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г.) [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.

чл. 736, ал. 1 ТЗ
Прекратяване правомощията на синдика
Чл. 736. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика.

чл. 736, ал. 2 ТЗ
Прекратяване правомощията на синдика
Чл. 736. [...] (2) Синдикът предава търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган.

чл. 739 ТЗ
Погасяване
Чл. 739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
(2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.

чл. 739, ал. 1 ТЗ
Погасяване
Чл. 739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

чл. 739, ал. 2 ТЗ
Погасяване
Чл. 739. [...] (2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.

чл. 742, ал. 1 ТЗ
Свръхзадълженост
Чл. 742. (1) Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

чл. 744 ТЗ
Условия за възобновяване
Чл. 744. (1) Прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството:
1. се освободят суми, заделени за оспорени вземания;
2. се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност.
(2) Когато освободените заделени суми и новооткритото имущество са недостатъчни, за да покрият разноските по производството, съдът може да откаже неговото възобновяване, освен ако заинтересовано лице не предплати необходимата сума.

чл. 745 ТЗ
Искане за възобновяване на производството
Чл. 745. Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане.

чл. 747, ал. 1 ТЗ
Действие на възстановяването
Чл. 747. (1) Възстановяването на правата на длъжника - едноличен търговец и неограничено отговорен съдружник, заличава и отменя занапред последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.

чл. 748, ал. 1 ТЗ
Предпоставки за възстановяването
Чл. 748. (1) Възстановяват се правата на длъжник, който изплати напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях.

чл. 750, ал. 1 ТЗ
Искане за възстановяване
Чл. 750. (1) Длъжникът подава писмена молба за възстановяване на правата до съда по несъстоятелността.

чл. 750, ал. 2 ТЗ
Искане за възстановяване
Чл. 750. [...] (2) Към молбата се прилагат доказателства за изплащане на приетите в производството по несъстоятелност вземания.

чл. 761 ТЗ
Цел на производството
Чл. 761. Производството по стабилизация на търговец има за цел да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за начина на изпълнение на задълженията му, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца.

чл. 768 ТЗ
Субсидиарно приложение и особени правила
Чл. 768. (1) Доколкото в тази част няма особени разпоредби, за производството по стабилизация се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Освен правилата, уредени в тази част, в производството по стабилизация се прилагат и следните особени процесуални правила:
1. съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове;
2. съдът може служебно да налага предвидените в тази част обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на търговеца;
3. съдът се произнася в тридневен срок по молба на участник в производството, освен ако в тази част е установен друг срок;
4. производството по стабилизация не може да се спира освен в случаите на смърт на молителя - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник;
5. молбата за стабилизация не може да се оттегля след постановяване на определение на съда за утвърждаване на плана за стабилизация.
(3) Търговецът, довереното лице, проверителят - регистриран одитор, и всеки кредитор може да преглеждат книжата в производството по стабилизация и да получават преписи от тях.

чл. 772, ал. 1 ТЗ
Откриване на производството
Чл. 772. (1) Когато констатира, че са налице основания за откриване на производство по стабилизация на търговеца, съдът с определение:
1. открива производство по стабилизация на търговеца;
2. назначава доверено лице и определя възнаграждението му;
3. може да допусне обезпечителни мерки чрез налагане на запор, възбрана или други подходящи обезпечителни мерки;
4. може да назначи проверител - регистриран одитор;
5. определя дата на открито съдебно заседание за разглеждане и приемане на предложения от търговеца план за стабилизация не по-късно от три месеца от датата на откриване на производството.

чл. 773, ал. 3 ТЗ
Отхвърляне на молбата за откриване на производство по стабилизация
Чл. 773. [...] (3) Определението за отхвърляне на молбата подлежи на обжалване от търговеца в 7-дневен срок от обявяването му в търговския регистър по реда на Гражданския процесуален кодекс.

чл. 776 ТЗ
Ограничаване на дейността на търговеца
Чл. 776. (1) С откриване на производството по стабилизация търговецът не може да извършва плащания на задължения, възникнали преди датата на молбата за откриване на производството и неплатени на падежа, с изключение на преводи на суми за погасяване на публични вземания за данък върху добавената стойност, акциз, данъци или задължителни осигурителни вноски за сметка на работник, служител или друго лице, от чието възнаграждение се удържа публичното задължение.
(2) Съдът може да постанови търговецът да продължи дейността си под надзора на довереното лице, включително да сключва всички или определени от съда сделки само след предварителното съгласие на довереното лице.
(3) Когато констатира, че с действията си търговецът може да застраши интересите на кредиторите, съдът може да ограничи или да лиши търговеца от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на довереното лице.
(4) Съдът може да постанови изпълнението на задължение към търговеца да се приема от довереното лице.
(5) Съдът може да постанови изпълнението на парични задължения от търговеца да се извършва със съгласието на довереното лице.
(6) Ограниченията в правата и дейността на търговеца по ал. 2 - 5 може да бъдат наложени от съда с определението за откриване на производството по стабилизация или в хода на производството по стабилизация - служебно или по искане на довереното лице или на всеки от кредиторите.
(7) Наложените от съда ограничения на търговеца по ал. 2 - 5 се вписват в търговския регистър въз основа на акта за налагането им.
(8) Съдът може да отмени наложените ограничения върху дейността на търговеца, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане на целите на стабилизацията.
(9) Извършените от търговеца действия и сделки в нарушение на наложените от съда ограничения не могат да се противопоставят на кредиторите в производството по стабилизация.

чл. 776, ал. 2 ТЗ
Ограничаване на дейността на търговеца
Чл. 776. [...] (2) Съдът може да постанови търговецът да продължи дейността си под надзора на довереното лице, включително да сключва всички или определени от съда сделки само след предварителното съгласие на довереното лице.

чл. 776, ал. 3 ТЗ
Ограничаване на дейността на търговеца
Чл. 776. [...] (3) Когато констатира, че с действията си търговецът може да застраши интересите на кредиторите, съдът може да ограничи или да лиши търговеца от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на довереното лице.

чл. 776, ал. 4 ТЗ
Ограничаване на дейността на търговеца
Чл. 776. [...] (4) Съдът може да постанови изпълнението на задължение към търговеца да се приема от довереното лице.

чл. 776, ал. 5 ТЗ
Ограничаване на дейността на търговеца
Чл. 776. [...] (5) Съдът може да постанови изпълнението на парични задължения от търговеца да се извършва със съгласието на довереното лице.

чл. 782 ТЗ
Доверено лице
Чл. 782. (1) Довереното лице е помощен орган в производството по стабилизация и възнаграждението му за производството се определя от съда.
(2) За доверено лице съдът назначава лице с юридическо образование, отговарящо на изискванията на чл. 655, ал. 2, за синдик.
(3) При назначаването му довереното лице с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки да бъде доверено лице в производството по стабилизация, както и участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик, доверено лице и други платени длъжности. При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по изречение първо довереното лице е длъжно незабавно писмено да уведоми съда.
(4) Довереното лице е длъжно да встъпи в длъжност в тридневен срок от обявяване на определението за откриване на производството по стабилизация, като заяви пред съда, че е съгласно да изпълнява длъжността доверено лице. Когато довереното лице не встъпи в длъжност, съдът незабавно назначава друго лице.
(5) Съдът освобождава довереното лице:
1. по негово писмено искане, отправено до съда;
2. при поставяне под запрещение;
3. ако назначеното доверено лице престане да отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2;
4. при фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си;
5. по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията.
(6) Съдът може да освободи довереното лице по всяко време, ако прецени, че довереното лице не изпълнява задълженията си или че с действията си застрашава интересите на търговеца и кредиторите.
(7) Определението на съда за освобождаване на довереното лице не подлежи на обжалване.

чл. 782, ал. 2 ТЗ
Доверено лице
Чл. 782. [...] (2) За доверено лице съдът назначава лице с юридическо образование, отговарящо на изискванията на чл. 655, ал. 2, за синдик.

чл. 782, ал. 5, т. 3 ТЗ
Доверено лице
Чл. 782. [...] (5) Съдът освобождава довереното лице: [...]
3. ако назначеното доверено лице престане да отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2;

чл. 782, ал. 5, т. 5 ТЗ
Доверено лице
Чл. 782. [...] (5) Съдът освобождава довереното лице: [...]
5. по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията.

чл. 783 ТЗ
Правомощия на довереното лице
Чл. 783. (1) Довереното лице има следните правомощия да:
1. разгледа възраженията и становищата на кредиторите по съставения от търговеца списък на кредиторите и да предложи на съда за утвърждаване списък на кредиторите, които имат право да гласуват плана за стабилизация;
2. изготви писмен доклад за състоянието на имуществото и за дейността на търговеца;
3. упражнява надзор върху дейността на търговеца съобразно наложените от съда ограничения по чл. 776, ал. 2 - 5 и да следи за изпълнението на наложените ограничения;
4. съобщава незабавно на съда за всички обстоятелства, които са основание за ограничаване дейността на търговеца.
(2) Довереното лице съдейства на търговеца и на кредиторите по уточняване на съдържанието на плана за стабилизация.
(3) Довереното лице представя в съда писмен доклад относно:
1. състоянието на имуществото и работите на търговеца;
2. достоверността на данните, съдържащи се в молбата за стабилизация, и приложенията към нея;
3. причините, довели до опасност от неплатежоспособност за търговеца;
4. изпълнимостта на поеманите с предложението за стабилизация задължения.
(4) Писменият доклад по ал. 3 се представя в съда и на разположение на кредиторите най-късно 14-дни преди насроченото съдебно заседание за разглеждане на плана за стабилизация.
(5) Довереното лице е длъжно да се яви на съдебното заседание, в което ще се разглежда предложеният план за стабилизация, за да потвърди устно писмения си доклад и да отговори на въпросите на съда и на участващите в производството по стабилизация лица.

чл. 785, ал. 1 ТЗ
Вещи лица
Чл. 785. (1) Съдът служебно или по искане на участник в производството по стабилизация може да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелства от значение за предложения план за стабилизация, за които са необходими специални знания.

чл. 786, ал. 2 ТЗ
Изготвяне на окончателен списък на кредиторите с право да участват в производството по стабилизация
Чл. 786. [...] (2) В 14-дневен срок от изтичане на сроковете по ал. 1 довереното лице изготвя проект на окончателен списък на кредиторите, които имат право да гласуват плана за стабилизация, с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията. Проектът на окончателен списък се изготвя въз основа на приложените от търговеца доказателства към молбата за откриване на производството по стабилизация, като довереното лице взема предвид направените възражения и изразените становища по тях, и се предоставя на съда.

чл. 786, ал. 3 ТЗ
Изготвяне на окончателен списък на кредиторите с право да участват в производството по стабилизация
Чл. 786. [...] (3) Съдът разглежда в закрито заседание проекта на окончателен списък и след преценка на направените възражения и изразените становища одобрява окончателен списък на кредиторите. Съдът се произнася с определение не по-късно от 14 дни преди насроченото съдебно заседание за гласуване на плана за стабилизация. Определението на съда за одобряване на окончателния списък се обявява в търговския регистър най-късно 7 дни преди съдебното заседание, в което ще се разглежда планът.

чл. 788, ал. 1 ТЗ
Обсъждане на предложения план за стабилизация
Чл. 788. (1) В съдебното заседание по разглеждане на плана за стабилизация търговецът може да изясни, уточни и да допълни предложения план за стабилизация. Допълненията към плана не могат да предвиждат по-неблагоприятни условия за удовлетворяване на кредиторите от условията в предложения план за стабилизация.

чл. 789, ал. 3 ТЗ
Гласуване на предложения план за стабилизация
Чл. 789. [...] (3) Планът се приема от всеки клас с мнозинство повече от половината от вземанията в класа, като, за да бъде приет планът от този клас, е необходимо за приемане на плана да са гласували миниум три четвърти от броя кредитори в класа.

чл. 790, ал. 2, т. 1 ТЗ
Утвърждаване на плана за стабилизация
Чл. 790. [...] (2) Съдът утвърждава плана, ако:
1. са спазени изискванията на закона;

чл. 796, ал. 1, т. 3 ТЗ
Прекратяване на производството
Чл. 796. (1) Производството по стабилизация се прекратява: [...]
3. когато след откриване на производството се установи, че са налице пречки по чл. 762, ал. 3 за провеждане на производство по стабилизация за търговеца, или се установи, че предоставените от търговеца данни са неверни;

чл. 796, ал. 1, т. 6 ТЗ
Прекратяване на производството
Чл. 796. (1) Производството по стабилизация се прекратява: [...]
6. когато търговецът не осигурява съдействие на довереното лице, на назначения от съда проверител или не предостави на съда в определения срок допълнително поискана информация и доказателства, или не внесе определените от съда разноски за заплащане на възнаграждения на довереното лице, проверителя или на вещото лице;