е дали привилегированите акции без право на глас, които участват при формиране на кворума по чл. 227, ал. 2 ТЗ, придобиват право на глас при вземане на решения по чл. 221, ал. 1 – 3 ТЗ. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл. 227, ал. 2 ТЗ, решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала, като няма спор, че въззиваемото дружество е емитирало поименни и привилегировани акции без право на глас, които по смисъла на чл. 182, ал. 2 ТЗ се включват в номиналната стойност на капитала. В този смисъл и предвид списъка на присъстващите акционери на събранието чиито решения се атакуват - 78 978 броя акции с право на глас и 53 462 броя акции без право на глас, съставляващи общо 69.34 % от капитала, е достигнал до извод, че на събранието е представен повече от половината капитал, включващ както акциите с право на глас, така и тези без право на глас, поради което изискването за кворум по чл. 227, ал. 2 във връзка с чл. 221, т. 1 ТЗ е изпълнено. Изложил е съображения, че въведеното от законодателя правило при решаване на въпросите по чл. 221, т. 1-3 ТЗ да е налице кворум, изчислен върху целия капитал, не означава автоматично, че при вземане на тези решения могат да гласуват всички акционери, независимо дали притежават акции с право на глас или такива без право на глас - за всички останали решения, освен ако уставът не предвижда друго, в ТЗ не е предвиден кворум, а с оглед значимостта на въпросите визирани в чл. 221, т. 1-3 ТЗ, законодателят е въвел изискване преди вземане на съответното решение, тези въпроси да бъдат по-широко обсъдени, гарантирайки присъствие на събранието на поне половината от капитала на дружеството. Счел е, че наличието на предвидения в чл. 227, ал. 2 ТЗ кворум дава възможност за провеждане на събранието, като гласуването става по правилата на разпоредбата на чл. 220 ТЗ, съобразно която общото събрание включва акционерите с право на глас, които участват лично или чрез представител, а акционерите с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в работата на общото събрание без право на глас. Установил е, че устава на дружеството не са предвидени условия, при които издадените привилегированите акции без право на глас да придобиват такова право, различни от тези посочени в разпоредбите на чл. 182, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, а именно до изплащане на забавените дивиденти с повече от една година дивиденти и за вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, като в последния случай е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Съпоставяйки разпоредбата на чл. 227, ал. 2 ТЗ с тази на чл. 182, ал. 4 ТЗ е намерил, че само в хипотезата на чл. 182 ТЗ привилегированите акции участват в пресмятането на кворума и мнозинството, а в хипотезата на чл. 227, ал. 2 ТЗ, привилегированите акции участват само в пресмятането на кворума, като дори в дневния ред да е предвидено изменение на устава, с което се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание, а самото решение за ограничаване на предимствата се взема от общото събрание по правилата на чл. 220, ал. 1 ТЗ, т. е. от акционерите с право на глас и едва при вземане на решение от общото събрание за отпадане на привилегиите, акциите придобиват право на глас. Счел е за неоснователни оплакванията, че след като привилегированите акции не са участвали в пресмятането на мнозинството при вземане на решенията за промяна в устава, са нарушени разпоредбите на чл. 228, ал. 2 и чл. 230, ал. 2 и 3 ТЗ, тъй като текстовете се отнасят за хипотези при които има издадени акции с различни права, но общото между тях е, че винаги са акции с право на глас, а привилегированите акции без право на глас са също отделен клас, но за тях с оглед разпоредбата на чл. 220, ал. 2 ТЗ, не важат правилата визирани в чл. 228, ал. 2 ТЗ, а са приложими специалните разпоредби на чл. 182 ТЗ. С оглед изложеното и като е намерил за неоснователни и оплакванията за материалната законосъобразност на приетите решения /поради противоречие с повелителна разпоредба на закона или устава, поради липсата на материали, касаещи дневния ред на събранието, поради незаконосъобразност на гласувания регламент за провеждане на самото събрание и поради гласуването на Я. А. К., като пълномощник на акционер, който пълномощник в хода на събранието е избран за нов член на съвета на директорите/, е приел че исковете за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „А. Холдинг АД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.