чл. 71 ЗЗДискр

При предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4 и чл. 14 ЗЗДискр., основан на твърдения за неравенство в трудовото възнаграждение между две или повече лица, следва ли съдът да изследва наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 4 и чл. 14, вкл. това дали трудът на сравняваните лица е еднакъв /равен или равностоен/ и наличие или липса на защитен признак и да изложи мотиви за тях? Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че трудът на сравняваните лица е еднакъв /равен или равностоен/, и неравенството във възнаграждението им /ако има такова/ е обусловено единствено от защитен признак, и какви са последиците ако тези обстоятелства не са доказани по конкретното дело?
Относно обективните предели на силата на присъдено нещо: Ползват ли се със сила на присъдено нещо мотивите на съдебно решение? Ако съдът се е произнесъл в мотивите на решението си по преюдициални факти или правоотношения, за установяването на които не е бил предявен нарочен или инцидентен установителен иск по делото, съответно липсва установителен диспозитив в решението, разпростира ли се силата на присъдено нещо на решението върху констатациите в мотивите му?
При предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., по който ищецът основава претенцията си за обезщетение на твърдения за дискриминация по отношение на размера на трудовото му възнаграждение в посочен в исковата молба период, обвързан ли е съдът, разглеждащ делото, от констатации в предходно решение на КЗД по друг спор между страните, касаещ предходен период /различен от процесния период по делото/ и различна фактическа обстановка?
Разполагат ли съдилищата с компетентност да определят със съдебно решение размер на дължимото възнаграждение по трудов договор и/или да се произнасят, в отклонение от договореното между страните по трудовото правоотношение, какъв следва да е дължимият размер на възнаграждението по това правоотношение? Какво действие поражда такова решение?
Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, при постановяване на своето решение, да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните, да анализира всички събрани по делото доказателства и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора?
Кога може да се счита, че трудът на две лица е равен или равностоен по смисъла на чл. 14 ЗЗДискр., за да възникне задължение за равенство във възнагражденията им? Достатъчно ли е еднаквото наименование на длъжностите или еднаквите изисквания за заемане на длъжността, ако от доказателствата по делото е видно, че естеството на работата, възложените трудови функции, брой и вид задачи на тези лица се различават?