чл. 57 ЗН

Допуснал ли е въззивният съд неправилно приложение на материалния закон по прилагането на чл. 5, ал. 3 ЗН, че при осиновяване по чл. 102 СК осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя? Допуснал ли е въззивният съд неправилно приложение на материалния закон по прилагането на чл. 69 ЗН, че само наследникът може да поиска делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя, въпреки прекратеното непълно осиновяване със смъртта на осиновителя? Правилно ли въззивният съд е приложил чл. 56, ал. 4 СК от 1968 г.? Кой е моментът на прекратяване на осиновяването: ако същото се счита прекратено със смъртта на осиновителя, осиновеният има ли качеството на наследник и може ли да упражни надлежно иск за делба? Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон при прилагане на наследствената трансмисия? Допуснал ли е нарушение, като е приел за възможно правата и задълженията на осиновения да се разпрострат неограничено във времето след смъртта на осиновителя и след прекратяването на осиновяването, както и да се разпрострат неограничено и спрямо роднините на осиновителя, след като не са налице хипотезите на наследствена трансмисия и наследяване по заместване? Допустимо ли е съдът да обосновава решението си въз основа на вероятност, а не въз основа на правни изводи, формирани въз основа на доказателствата по делото и формалната логика? Допустимо ли е съдът да тълкува превратно волята на страните по един двустранен договор, като сключения от свое име и за своя сметка да тълкува, че е сключен от името на всички сънаследници и за тяхна сметка, ако по делото доказателствата сочат, че страните по договора са действали само от свое име и само за своя сметка, само защото срокът по договора е едногодишен?