30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 22 СК

Лично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За да обори презумпцията за съвместен принос, следва ли съделителят, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, и какво трябва да е обратното доказване на имащите правно значение за трасформацията факти - пълно или непълно?
При иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, каква е тежестта на доказване на ищеца; кои факти той следва да докаже?
Правилно ли е решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства?
Възможна ли е многократна трансформация на имущество чрез извършване на няколко сделки, реализирани през значителен период от време?
Възможно ли е тълкуване на изрично заявената воля от завещателя в завещанието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Следва ли при спор за трансформация, ищецът да доказва правното основание за придобиване на паричните средства по негов личен влог?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог? Дали при действието на СК от 2009 г. при платена цена на недвижим имот от единия съпруг от негов личен влог и придобиване на имота на негово име, кой следва да опровергае трансформацията на лично имущество, дали съпругът, придобил имота или съпругът, който не е титуляр на влога? Чия в случая е доказателствената тежест за съпруга, придобил имота със свои лични средства от свой влог или за съпруга, който твърди, че има принос за придобиване на имота? Паричните влогове изключени ли са от обхвата на чл. 21 СК и имат статут на друго лично имущество? След като паричните влогове, набрани по време на брака са лични на съпруга-титуляр, закупеното с тях имущество става ли СИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Представляват ли средствата от трудова дейност, получени от единия съпруг по време на брака, негово лично имущество по смисъла на чл. 22 СК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на недвижим имот със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единия съпруг?
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да приложи императивната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗН? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Свободен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само върху част от доказателствата, без да наведе съображения за изключването на останалите допустими доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства или чрез препращане по чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция са мотиви на въззивното решение? При наличие писмени доказателства, сочещи, че дадено лице е автор на даден софтуерен продукт и при липса на възражение в тази насока от другата страна в производството, следва ли съда да се съобрази с презумпцията за авторство по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП или следва изисква от позоваващата се страна извършването на пълно и главно доказване? При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда, представените 61 броя платежни документи/персонални чекове и "Извлечение-списък с ползвателите на продукта, в които изрично е посочено като основание за плащането "Наименование на продукта и името на автора достатъчни ли са да установят авторството на даден софтуерен продукт? При липса на изрично оспорване от насрещната страна и при липса на указания от съда следва ли да се счита оборена презумпцията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП относно предположението за авторство, както и тази на чл. 2 алинея 1 Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно правната закрила на компютърните програми? Длъжен ли е бил съдът да включи в доклада си по делото въпроса за авторството на компютърната програма и да даде указания за прилагането на относими и необходими доказателства за авторство, при липса на изрично оспорване от насрещната страна и пасивното й процесуално поведение, относно въведените предположения за авторство на компютърна програма? Какъв е статутът на средствата, получени от съпруг при действието на СК от 1985 г. и придобити в резултат на авторски права върху компютърна програма, създадена преди сключването на брака, във връзка с приложението на "Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми? Вземанията от авторски права, получени от единия съпруг, представляват ли обект на СИО по смисъла на СК от 1985 година? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с диспозитива на решението по иск, който е приет, отразен и присъства в представения на страните доклад по делото? Допустимо ли е въззивният съд да изменя в диспозитива на решението си правната квалификация и основание на иска в отразен, приет от съда и представен на страните доклад по делото? Непълно ли е съдебно решение, в диспозитива и мотивите на което липсва произнасяне на съда по надлежно предявени с отговора на исковата молба искове, с насрещната искова молба, в петитума на въззивната жалба, със становище по делото и поддържани в открито съдебно заседание, присъстващи със съответната правна квалификация и основание в доклада по делото, предявени в условието на евентуалност при отхвърлен главния иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени с въззивната жалба доводи и възражения. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения, които ще имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното разрешаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове?
Представляват ли по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК /2009 г./ „друго имущество“ наличните парични средства по влог на единия от съпрузите и представлява ли съпружеска имуществена общност придобит по време на брака чрез покупко-продажба недвижим имот, ако цената е заплатена със средства от влог на единия от съпрузите?
Допустимо ли е установяването на трансформация на лично имущество по отношение на имущество на единия от съпрузите, което не е изрично предвидено в чл. 22 СК?
При възмездно придобиване по време на брака на недвижим имот, цената за който е заплатена с наличните по банковата сметка на единия от съпрузите средства, налице ли е трансформация на лично имущество и следва ли другият съпруг да установи съвместен принос при набирането на средствата по сметката, за да е налице съпружеска имуществена общност?
При действието на СК от 2009 г. представляват ли лично имущество паричните средства, получени от единия от съпрузите като възнаграждение в рамките на дейността му като предприемач по смисъла на чл. 52а ТЗ; Следва ли да намери приложение разрешението по приложението на закона, дадено в т. 1 на ТР №2/27.12.2001 г. по гр. д. №2/2001 г. на ОСГК на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг или от съвместен влог, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства, доводите и възраженията на страните.
Относно задълженията на въззивната инстанция, свързани с обсъждане на доказателствата и излагане на мотиви въз основа на тяхната обща преценка.
Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите.
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Вероятно допустимо ли е въззивното решение, постановено след влязло в сила решение на ВКС, с което е прекратено предходно производство по предявен иск за пълна трансформация /поради наличието на споразумение за уреждане на имуществените отношения в бракоразводния процес/, когато в повторната искова молба се навеждат същите фактически твърдения, но се иска установяване на частична трансформация в размер на 99/100 ид. ч. от него и длъжен ли е въззивният съд да зачете СПН по предходното дело?
Вероятно допустимо ли е въззивно решение по искова молба, в основанието на която се заявяват твърдения, че от страна на ищеца е заплатена 100% от цената на придобития по време на брака недвижим имот, а с петитума се иска установяване на настъпила частична трансформация по отношение на 99/100 ид. ч. от него?
С оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК искът за установяване на частична трансформация в размер на 99/100 ид. ч. от съсобствения имот не представлява ли на практика предявяване на иск за пълна трансформация?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба и да обсъди всички събрани доказателства по делото, относими към защитните им тези, като изложи по тях фактически и правни констатации?
При установяване на обстоятелството, че презумпцията за съвместен принос е оборена чрез влагане на лични средства от страна на единия съпруг, следва ли освен наличието на паричните средства и технит произход, да бъде установено и това дали и каква част от тях са вложени за придобиване на собствеността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

12310 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела