чл. 63 ал. 2 изр. 2 ГПК

В случай на ненадлежност на един от ответниците по делото процесуално допустимо ли е съдът да извършва проверка за нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК?
Когато ищецът е посочил фактите, на които основава иска си за дискриминация, налице ли е редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, от което което следва липса на нередовност на исковата молба, с която съдът е сезиран за защита от дискриминация?
Длъжен ли е бил съда да издаде исканото съдебно удостоверение, когато без неговото издаване е невъзможно изпълнение на дадените от съда указания?
Допустимо ли е съдът да върне искова молба като нередовна, ако е посочил ясно и точно в какво конкретно се състои нейната нередовност не в акта си по чл. 129, ал. 2 ГПК, а в този по чл. 129, ал. 3 ГПК, с който връща молбата?
Длъжен ли е съдът след като констатира нередовност на исковата молба и даде указания за отстраняването й, да даде точни указания как точно да бъде отстранена тази нередовност?
Когато се касае за нередовност на един иск от обективно съединените, допустимо ли е съдът да връща изцяло исковата молба по всички съединени искове?
Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви към определението си, в които да посочи и обсъди възраженията на жалбоподателя, повдигнати в частната жалба по чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК?