чл. 203 АПК

за подсъдността на иска, както и това кой държавен орган следва да представлява Държавата, при спазване на посочените два принципа. Анализирайки процесуалните правила в българския правопорядък, предвидени в ЗОДОВ и в АПК - чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК, както и наведените от ищците твърдения и петитум на исковата молба пред първата инстанция и нейните уточнения (въпреки липсата на уточнение дали установителният петитум касае отделно предявен иск или просто съдържа искане съдът да установи твърдените нарушения като част от деликтния фактически състав на осъдителния иск), е достигнал до извод, че следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск е такъв по чл. 2в ЗОДОВ – иск за заплащане на обезщетение от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за което отговаря Държавата. Намерил е, че в случая е допустим осъдителен иск срещу БНБ като процесуален субституент на Държавата, като за разрешаване на спорния в настоящото производство въпрос дали спорът следва да бъде разгледан по реда на АПК (от административен съд) или по реда на ГПК (от гражданския съд) следва да се отговори на въпроса дали твърдените от ищците вреди са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на БНБ и нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност или пък са от друга дейност, която не попада в посочената. Разглеждайки разпоредбите на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ, чл. 79, чл. 13, чл. 36, чл. 115, чл. 116 и чл. 151 ЗКИ, е приел че при упражняване на надзора върху останалите банки в страната БНБ не действа в отношения на равнопоставеност, а в отношение на власт и подчинение, като осъществява предоставени й по силата на закона властнически правомощия, което е основание тази й дейност да бъде определена като административна такава. С оглед на това е счел, че отговорността за вреди при или по повод извършването на тази дейност попада в хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, при който определящото за възникването на отговорността е това дали вредите са причинени при или по повод на изпълнение на административна дейност, а не от мястото на органа в структурата на държавните органи. Предвид изложеното и тъй като се сочи от ищците, че вредите са причинени именно при упражняване от БНБ на възложената й от закона надзорна дейност (чрез две решения на УС, с които се дават разпореждания и/или разрешения от БНБ относно дейността на КТБ и чрез бездействия на служителите на банката да упражнят дължимия от тях контрол), е достигнал до извод, че няма съмнение, че става дума за вреди, причинени при осъществяване на административна дейност, поради което и исковете за заплащане на обезщетение за вреди от тази дейност, за която се поддържа да е в нарушение на правото на ЕС, следва да бъдат разгледани от компетентния Административен съд – София, както правилно е приел и първоинстанционният СГС. Посочил е, че твърдението на жалбоподателите, че сочените от тях две решения на УС на БНБ водели до предоставяне на капиталова инжекция или още до нерегламентирана държавна помощ е относимо към съществото на спора и е установимо при разглеждане на въпроса дали действително с тези актове на УС на БНБ е нарушено правото на ЕС по съществен начин, а не към процесуалноправния въпрос относно подсъдността /дейността на БНБ е основно контролна и с властнически характер, поради което и евентуалният правен ефект (нерегламентирана държавна помощ) на издадените при упражняването й актове не променя характера й на административна дейност/. В този смисъл е изложил съображения за неоснователност на позоваването на правото на ЕС, касаещо свободното движение на капитали и забраната за предоставяне на държавна помощ, както и позоваването на автономни за правото на ЕС понятия, тъй като същото не съдържа норми, относими към въпроса за подсъдността на делото пред националните съдилища, освен неговите принципи на равностойност и ефективност, които принципи са изцяло съобразени в посочените по-горе национални процесуални норми от ЗОДОВ и АПК, предвиждащи ред за разглеждане на исковете за вреди срещу Държавата от нарушение на правото на ЕС, идентичен с реда за разглеждане на сходните производства за отговорността на Държавата за вреди от нарушения на вътрешното право. По отношение на исканията за преюдициално тълкуване по различни въпроси, е счел че същите следва да се квалифицират като такива за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС, който единствен е компетентен да тълкува по задължителен начин правото на ЕС в производството по чл. 267 ДФЕС, но тъй като едно от условията такова преюдициално запитване да бъде отправено е същото да има връзка с въпроса, който се разглежда по делото, а в случая този въпрос не е обусловен от понятията и въпросите, които жалбоподателят поставя, е приел, че преюдициално запитване не следва да бъде отправяно по реда на чл. 267 ДФЕС.