30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ

Времетраене
Чл. 67. (1) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени в тяхната съвкупност всички събрани но делото доказателства: писмени, гласни и заключения, допуснати и изслушани експертизи, както и всички наведени от страните твърдения, възражения и оспорвания при изграждане на своите фактически и правни изводи при постановяване на решението?
Счита ли се за разумен срок за изпълнение на задължението на работника/служителя съгласно чл. 2 Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 Кодекса на труда срок, продължил повече от 1 месец, и по-конкретно 1 месец 4 дни - от датата на искането до датата на издаване на уволнителната заповед?
Счита ли се за извинителна причина за непредставяне на медицинските документи в определен срок фактът, че служителят следва да издирва документи, свързани с оперативно лечение преди повече от 20 години, при условие че според Кодекса на труда на предварителна закрили подлежат действително страдащи от заболяване работници/служители към датата на уволнение?
Ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 Кодекса труда служител, който не представи медицински документи, изискани работодателя в определен срок в рамките на процедура по закрилата, уредена в 333, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда и не прояви дължимата грижа за предаване на медицински документи, които в изпълнение на правна норма работодател следва да представи на териториална-експертна лекарска комисия?
Налице ли е злоупотреба с права в случай, че работникът/служителят не представя на своя работодател в продължение на повече от един месец медицински документи за наличие на заболяване с оглед провеждане на процедурата по закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда?
Налице ли е нарушение на общия принцип за изискването за добросъвестност, посочен в чл. 8, ал. 1 Кодекса на труда, т. е. на изискването честно и точно изпълнение на трудовите правоотношения, в случаите когато на работника/служителя е издаден медицински документ, свързан с декларирано от него заболяване при отправено от работодателя искане за предоставяне на медицински документи в процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда, но същият не е представен на работодателя?
Към кой момент трябва да е налице предварителното разрешение на Инспекцията по труда при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 Кодекса труда - към датата на връчване на предизвестието или към датата на прекратяването на трудовия договор със заповедта, която в случай на връчено отработено предизвестие има само констативен характер?
Освобождава ли се работодателят от задължението да проведе процедурата по закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 Кодекса на труда, когато работникът/служителят не му предостави медицински документи за наличие на заболяване?
Кои си елементите на фактическия състав на прекратяването трудовия договор на основание чл. 328, aл. 1, т. 5 Кодекса на труда?
При преценката дали е налице основанието за прекратяване на трудовия договор, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 5 Кодекса на труда, необходимо ли е съдът да изследва дали работникът/служителят освен професионалните качества притежава или не и лични качества за ефективно изпълнение трудовите си задължения?
Допустимо ли е съдът да вземе предвид само наличието на продължителен трудов стаж на една и съща длъжност (в случая юрисконсулт при различни работодатели) без да обсъди това доказателство в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, за да направи своя извод за наличие на професионални умения и опит у работника/служителя?
Елементите на фактическия състав ни прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 Кодекса на труда включва ли и преценка дали липсата на лични или професионални качества е с по-голяма относителна тежест?
За упражняване на правото на уволнение има ли значение, че в предходни години работникът/служителят е проявявал качества за изпълнение на дейността?
При преценката за законността на уволнението на основание чл. 328, 1, т. 5 Кодекса на труда каква е правната същност на атестационната карта за годишно оценяване на работника/служителя и може ли тя, в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, включително и свидетелски показания за отразените в нея факти и обстоятелства, да даде информация за липсата на професионални и лични качества за ефективно изпълнение трудовите задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При липса на специална норма за прекратяване на възникналото от избор трудово правоотношение следва ли се приложат общите норми на КТ?
Специален ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация по отношение на КТ, съответно разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентира ли специално основание за прекратяване на „изборното“ трудово правоотношение със служители на общинската администрация?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговарйки на всички доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа?
При установено от съда сходство в трудова функция на две различни длъжности, въз основа на сравнение на длъжностните характеристики, следва ли съдът да изложи мотиви защо приема двете длъжности за сходни?
При преценката на съда за сходство в трудова функция на две различни длъжности, освен сравнението на длъжностните характеристики, следва ли задължително да обсъди и вземе предвид събраните по делото свидетелски показания на прекия ръководител, установяващ съществени различия в трудовата функция на двете длъжности?
При постъпване на работа следва ли да има изричен акт на работодателя за възлагане изпълнение на трудовата функция, уговорена в длъжностната характеристика?
Допустимо ли е съдът да възстанови работника/служителя на друга длъжност, а не на последно заеманата преди уволнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, въз основа на която да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по довод/възражение за недействителност на допълнително споразумение към трудов договор, допустимо и преюдициално въведен в предмета на трудов спор за незаконно уволнение от заинтересованата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Съставлява ли част от фактическия състав на прекратяването на трудовия договор по чл. 19 ЗАдм процедурата по чл. 54, ал. 5 ЗАдм по съгласуване с министър председател?
Мнението на министър председателя при съгласуване за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция може ли да бъде изразено устно, чрез конклудентни действия или чрез упълномощаване на трето лице?
Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗАдм. освобождава ли работодателя(орган на изпълнителната власт) от задължението му по чл. 19, ал. 1 ЗАдм., както и от задължението да изложи мотиви относно „преценката по смисъла на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.?
Подлежи ли на съдебен контрол (тъй като актовете на органите на изпълнителната власт подлежат на съдебен контрол, дори и издадени при обвързваща компетентност и оперативна самостоятелност) целесъобразността на решение за прекратяване на правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Недействителен ли е трудов договор по чл. 70, ал. 5 КТ, в който е включена за първи път клауза за изпитване за длъжност, при положение, че страните са уговорили изрично това за първи път и за предишната заемана длъжност не е уговарян срок за изпитване, тоест не е налице повторно уговорен срок за изпитване или т. нар. „верижно“ уговаряне на срок за изпитване, не е налице пълна идентичност между страните по правоотношение, както и пълно съвпадение на работното място и трудовите функции?
Допустимо ли е уговаряне на клауза със срок за изпитване, предвид забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, в случай че срок за изпитване се въвежда едва за първи път при сключване на допълнително споразумение за нова позиция, която е йерархически по-нископоставена от предходно заеманата позиция? Доколко при тази преценка съдът следва да сравнява реално изпълняваните функции и реално извършваните дейности? Има ли касателство при преценката за недействителност, наличието или липсата на йерархическа обусловеност с предишната такава? Следва ли съдът да направи преценката като отчете кумулативното наличие на критериите по чл. 70, ал. 5 КТ или само наличието на единия от тях е достатъчно условие за приемане на недействителност?
Налице ли е заобикаляне на закона и нарушение по чл. 74, ал. 1 КТ, когато едно лице се преназначи на по-ниска в йерархично отношение позиция, за което е уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, при положение, че то никога не е било изпитвано за по-високата в йерархично отношение длъжност, която е заемало и реално страните са се съгласили, че е необходима такава проверка на годността на служителя за новата работа, обективирана в изразеното съгласие за новия договор със срок на изпитване?
Само наличието на пълна идентичност на всички трудови функции между новата и старата /предходна/ длъжност при преназначаване с уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ ли обуславя забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, или е достатъчно наличие на сходство на трудовите функции на двете позиции?
Допустимо ли е определяне на срок за изпитване по смисъла на чл. 70, ал. 1 КТ, когато лицето е било назначено за нова длъжност, за заемането на която е бил определен нов срок за изпитване, при положение, че вече е бил преминат успешно такъв срок, но за напълно различна длъжност и работа в същото предприятие?
Нищожна ли е клауза със срок за изпитване, предвид забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, когато срокът за изпитване се въвежда едва за първи път при сключване на допълнително споразумение и то за друга позиция, която е йерархически по-нископоставена от предходно заеманата позиция?
Следва ли съдът при преценка за нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ да прави механично сравняване на задълженията по длъжностната характеристика, наименованието на длъжността, позицията в структурата на предприятието и сравнението на шифъра и кода по НКПД, както и отдела, в който е позицията, за извършването на преценка за идентичност или различие за трудовите функции на служителя по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ? Доколко сходството в длъжностите е основание за преценка на нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ?
Налице ли е процесуално нарушение от съда, когато за да обоснове изначално формираната си предубедена позиция, че работодателят е действал недобросъвестно и е налице недействителност на клаузата за изпитване в договор, реално е подменил доброволната воля на страните по писмено съглашение за промяна на длъжността и трудовите функции и уговаряне на нов срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, при липса на предпоставки за нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ?
Какъв е обхватът на служебното начало по чл. 6 ГПК и допустимо ли е съдът при извършване на служебната квалификация на правния спор и определянето на правилната за конкретния случай правна норма да излезе извън предметния обхват на процеса и обстоятелствата и твърденията, очертани от страните и представлява ли произнасяне по непредявен иск, ако решението се основава именно на служебно въведеното основание, което не е въведено от страните в делото?
Налице ли е нарушаване на забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, при хипотеза на уговаряне на срок на изпитване за нова позиция за първи път, и при условие, че не е налице повторно уговаряне на срок за изпитване или „верижно“ уговорен срок за изпитване при назначаване на по-ниска в йерархическо отношение позиция в предприятието?
Допустимо ли е съдът да разглежда и изследва йерархическа зависимост между две различни позиции, които едно лице е заемало по различни трудови правоотношения в едно и също предприятие, с един и същ работодател, при приложението на нормата на чл. 70, ал. 5 КТ, която изисква заемане на една и съща работа и на основата единствено на този извод за заемане на йерархически по-високата длъжност да достигне до краен и решаващ извод, че служителят не може да бъде изпитван за по-нископоставената в йерархично отношение длъжност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Може ли да се въвежда клауза за срок на изпитване при липса на нов трудов договор, а при сключване на допълнително споразумение към съществуващ постоянен трудов договор? Не е ли това заобикаляне на закона и тази клауза не следва ли да не поражда правни последици още от момента на сключване на допълнителното споразумение към съществуващия трудов договор? Възможна ли е уговорка със срок за изпитване в случаите, когато не се променя съществено трудовата функция на работника/служителя? При разминаване между несъщинските, несъществените функции в две длъжности, може ли да се счита, че е налице нова длъжност, за която е необходим срок за изпитване? Когато работодателят е проверил годността на работника и е наясно с възможността същият да се справи с работата, налице ли е хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ? Когато има непрекъснато трудово правоотношение, налице ли е законова забрана за следващо изпитване (чл. 70, ал. 5 КТ) за всички последващи трудови правоотношения между страните, стига да се направи обоснован извод за идентичност по същество на трудовите функции? Допустимо ли е договаряне на клауза за изпитване след окончателно приемане на работа? Допустимо ли е клаузата за изпитване да следва срочен или безсрочен трудов договор, или тя само може да го предшества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

с обуславящо значение за изхода по делото само по себе е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основание за това – така мотивите към разясненията по т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност? По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела