съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1/ „Допустимо ли е когато ответникът е упълномощил адвокат за изготвяне на отговор на исковата молба и за процесуално представителство в производството, по което е предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от двама ищци и делото е прекратено като недопустимо на фаза преди първото открито съдебно заседание, решаващият състав да присъди претендираното адвокатско възнаграждение да бъде заплатено изцяло от единия ищец, по отношение на когото е прекратено производството, независимо, че ответникът приема, че и другият ищец дължи претендираното адвокатско възнаграждение за отговор на исковата молба и за процесуално представителство? Следва ли в този случай да бъде осъден единият ищец – по отношение на когото е прекратено производството и за който съдът е приел, че е с активна процесуална легитимация като ищец, да заплати Ѕ от претендираното адвокатско възнаграждение, а не изцяло дължимото адвокатско възнаграждение от двамата ищци?“; 2/ „При хипотезата, че процесуалните представители на ответната страна единствено са подготвили и представили отговор на исковата молба, следва ли съдът да определи дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на пар. 1 ДР НМАВ, т. е. по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 1, предл. първо-во НМАВ и в случая да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на ѕ от предвиденото по чл. 7, ал. 2 НМАВ, като се вземе предвид, че в случая ищецът Д. Й. Д. дължи по тази разпоредба Ѕ от претендираното адвокатско възнаграждение от 5000 лв. /другата Ѕ се дължи, както ответникът твърди и претендира, от ищцата Н. Д. Д./?“.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Когато обичайното местопребиваване на родителите и техните малолетни и/или непълнолетни деца не се намира в държава-членка на ЕС и съгласно Регламент №2201/2003 никоя друга държава-членка не е компетентна да се произнесе по исканията за прекратяване на брачната връзка на родителите и по въпросите за родителската компетентност – упражняване на родителски права, местоживеене на децата и издръжката им, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарните клаузи на чл. 7 и чл. 14 от Регламента от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава-членка, различна от тази, в която е сезираната юрисдикция?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?“; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може бланкетно да препрати към тези на СРС?“ – по първите три процесуалниправни въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на I г. о., решение №75 от 31.03.2014 г. по гр. д. №5152/2013 г. на I г. о., решение №443/25.10.2011 г. по гр. д. №166/2011 г. на IV г. о., решение №110 от 12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на IV г. о., решение №115 от 30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на II т. о., решение №55 от 03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на II т. о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на I т. о., Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и др.; 4/ „Правилно ли въззивният съд е оставил без уважение направеното доказателствено искане за допускане на един свидетел в производството пред СГС с оглед допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съдебен състав?“; 5/ „Налице ли е основание по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на един свидетел при режим на довеждане пред въззивната инстанция?“; 6/ „Допуснал ли е първоинстанционният съд процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ищцата за допускане на втори свидетел?“; 7/ „Нарушил ли е първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният, чл. 9 ГПК, прогласяващ принципа на равенство между страните, като не е допуснал на ищцата втори свидетел, а на ответника са били допуснати трима, с които са установени едни и същи обстоятелства?“ – спрямо въпроси от четвърти до седми включително се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №167/26.10.2017 г. по гр. д. №209/2017 г. на I г. о., решение №147 от 08.05.2014 г. по гр. д. №5659/2013 г. на IV г. о., решение №7/27.01.2015 г. по гр. д. №2427/2014 г. на III г. о., решение №155 от 08.05.2013 г. по гр. д. №1152/2012 г. на IV г. о., решение №92 от 03.04.2013 г. по гр. д. №1147/2012 г. на IV г. о. и решение №135 от 16.06.2015 г. по гр. д. №6627/2014 г. на III г. о.; 8/ „Каква е доказателствената сила на представената от ответника количествено-стойностна сметка и обвързва ли тя ищцата, след като не носи нейния подпис, а е подписана единствено от ответника?“; 9/ „Има ли представената количествено-стойностна сметка достоверна дата и обвързва ли посочената в нея дата ищцата?“; 10/ „Нарушил ли е въззивният съд принципа на чл. 9 ГПК (равенство на страните в процеса), като е кредитирал представената КСС, но не и представения от ищцата Протокол за извършени замервания и установяване на степен на завършеност, който също е частен документ, който не носи подписа на другата страна в процеса?“ – във връзка с повдигнатите осми и девети въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на III г. о., решение №57/29.04.2013 г. по гр. д. №354/2012 г. на IV г. о., решение №136 от 14.05.2015 г. по гр. д. №6554/2014 г. на IV г. о. и решение №173/27.07.2010 г. по гр. д. №5166/2008 г. на IV г. о.; 11/ „Може ли съдът да приеме, че СМР са били извършени, въпреки че за това не са били представени никакви доказателства, като дори не са били установени от приетата по делото съдебна техническа експертиза?“ – твърди се противоречие с решение №91 от 01.06.2015 г. по гр. д. №5023/2014 г. на III г. о. на ВКС. Поддържа се също, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви по спора, не е изложил мотиви защо се отхвърля направеното с въззивната жалба доказателствено искане, нарушил е принципа на равенство на страните в процеса, предвиден в чл. 9 ГПК, формирал е нелогичен извод за дължимостта на СМР за 617.07 лв. без да е ясно какви са тези СМР и дали въобще са били извършени.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1/ „Има ли значение за основателността на иска по чл. 59, ал. 9 СК новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната на режима на лични отношения на другия родител с малолетното им дете, действително да са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки?; 2/Допустима ли е промяна в местоживеенето на малолетното дете извън РБългария при положение, че с предявяване на иска и в цялото съдебно производство такова искане не е било направено?; 3/ Кои са критериите, които Съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху малолетни деца с оглед цялостната защита на интересите им, както и от значение ли е заминаването на родител извън пределите на РБългария?“. Твърди противоречие с ППВС №1/1974 г. и ТР№1 от 03.07.2017г. по т. д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС, последното -посветено на въпроси, свързани с приложението на чл. 127а и чл. 59, ал. 2 СК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, респективно чл. 151 ЗПКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“; 2/ „Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм.//ЗПКОНПИ?“; 3/ „Следва ли да се претендира отнемане на равностойност на недвижими имоти и движими вещи, които ответниците са отчуждили възмездно преди края на релевантния период, и в края на релевантния период вече не са били в техния патримониум?“; 4/ „В случай, че производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се е развивало по реда на ЗОПДНПИ /отм./, кой е приложимият закон по отношение на понятията „имущество“, доход и „значително несъответствие с оглед разпоредбата на пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ?“; 5/ „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период?“. Във връзка с поставените въпроси жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като излага твърдения, че допускането на касационно обжалване в случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС.