1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, респективно чл. 151 ЗПКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“; 2/ „Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм.//ЗПКОНПИ?“; 3/ „Следва ли да се претендира отнемане на равностойност на недвижими имоти и движими вещи, които ответниците са отчуждили възмездно преди края на релевантния период, и в края на релевантния период вече не са били в техния патримониум?“; 4/ „В случай, че производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се е развивало по реда на ЗОПДНПИ /отм./, кой е приложимият закон по отношение на понятията „имущество“, доход и „значително несъответствие с оглед разпоредбата на пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ?“; 5/ „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период?“. Във връзка с поставените въпроси жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като излага твърдения, че допускането на касационно обжалване в случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС.