чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП

Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
В същия контекст, длъжен ли е да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпоставки с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Определянето на квота за принос, несъответстваща на действително високия такъв от страна на пострадалия, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост и адекватност?
Относно предпоставките, при които следва да се отчете съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност при ПТП необходимо ли е поведението на пострадалия да нарушава правноустановено правило за движение по пътищата?
Относно предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса на увреждането от пострадалия, следва ли при определяне на степента на съпричиняване при настъпило пътнотранспортно произшествие да се изследва и оцени видът и характерът /тежестта/ на нарушенията на всеки един от участниците в движението?