Разпоредбата на чл. 2 ГПК, аналогична на чл. 2 ГПК /отм./, задължава съда да разгледа и да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право като предмет на делото. Процесуалният закон допуска възможност за промяна на предмета на първоначално въведения от ищеца правен спор, но само при спазване на установените в чл. 116 ГПК /отм./, съответно чл. 214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за предявяване на нов иск в хода на процеса посредством едновременно изменение на основанието и петитума на вече предявения иск. Изменението на иска не може да се използва като способ за въвеждане на ново спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. Ако съдът се произнесе с решение по искане за защита на материално право, предявено в хода на вече висящо дело за защита на друго субективно право, постановеното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване по силата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.