“от кога започва да тече погасителната давност относно вземането на съсобственика за извършените от него подобрения в съсобствен имот”, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В ТР №******г. на ОСГК и Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС този въпрос не се разрешава, а и отделните състави на ВКС не са се произнасяли по него. Като процесуалноправен въпрос се сочи непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответника, че разходите за ДДС не са разходи за строителство, а такива към фиска, поради което и по силата на т. 8 от пар. 1 ДР ДОПК те не се включват в цената на доставените материали и извършените СМР, както и необсъждането на признанието на ищеца по реда на чл. 114 ГПК /отм./, че е ползвал данъчен кредит по представените по делото фактури, т. е. че заплатеният от него ДДС му е бил възстановен и той няма основание да го претендира втори път от ответника, което непроизнасяне е в противоречие с Постановление 7/1965г. на Пленума на ВС.