чл. 542 ГПК

Какво съдържание има понятието „българин“ в пар.2, т. 1 ДР ЗБГ - удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност? Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и да доказва факта, че живеещият извън България има български произход? Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административното производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация? Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ да се разглежда от първоинстанционния съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни? При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г., ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 г., влязла в сила от 19.08.1969 г., следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията „българин“ и „български гражданин от турски произход“? По какъв начин се съотнася понятието „български поданик от небългарски произход“ по Закона за българското поданство, утвърден с Царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието „българин“ с оглед различното третиране на лицата и налице ли е идентитет между понятието „произход“ и „народност“ по Закона за българското поданство от 1940 година? Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?