чл. 47 ал. 2 ГПК

Изключва ли се (експулпира ли се) отговорността на учител, възпитател или друго лице, на което са поверени под надзор неспособни, за причинени от това лице веди при наличието на разпределение на дейностите между това лице и останалите отговорни лица, съответно - налице ли е конкретна лична вина у това лице за настъпилото увреждане, при условие, че лицето е изпълнявало служебните си задължения съгласно разпределението им между служебно ангажираните лица, които задължения обективно са препятствали възможността на лицето да предотврати настъпването на увреждащия резултат поради отсъствието му от помещението, в което този резултат е настъпил?
Съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане в хипотезата на чл. 47, ал. 2 ЗЗД и за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях, за извършване проверка за съответствие на въззивното решение в обжалваната му част с ППВС №4/1968 г., включително и по въпроса към кой момент следва да бъде определен размерът на присъденото обезщетение и трябва ли да бъдат изложени мотиви за това?