чл. 60а ал. 1 ЗБН

Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 Договора за Европейски съюз? Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск? Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск? Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото, в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска при първоначалното му подаване, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 Договора за Европейски съюз?
Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск?
Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае за осъдителен иск?
Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото, въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Иво Димитров

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Съставлява ли предварителното разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от синдика на несъстоятелната банка? Отсъствието на такова разрешение води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли ясен, достъпен и предвидим закон по смисъла на чл. 1, пар. 1 Протокол 1 към КЗПЧОС?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли легитимна цел в защита на обществен интерес по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства пропорционална ли е на преследваната легитимна цел по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства не съставлява ли прекомерна тежест за засегнатия индивид по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства предоставя ли на засегнатите лица адекватна защита по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства отговаря ли на изискванията за допустима намеса от страна на държавата по смисъла на практиката на ЕСПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

съдия Елеонора Чаначева

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 2 ЗБН

Определение №/..2023 по дело №/2023

са релевантни за изхода на производството, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН в достатъчна степен ясно регламентира, че банката в несъстоятелност е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тях. Поради тази причина предвиденото в посочената норма, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, дава отговор на въпроса за дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното ѝ внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество /при връщане на исковата молба и прекратяване на производството/. Обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда. С оглед на изложеното, не може да се счете, че произнасянето от касационната инстанция по приложението на чл. 60а, ал. 2 ЗБН ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че освен цитираната от състава на Апелативен съд София практика, е формирана и друга такава, намерила израз в решение №60131/2021 г. по т. д. №2676/2019 г. на I ТО, решение №60158/2021 г. по т. д. №763/2020 г. на I ТО, решение №60167/2021 г. по т. д. №1284/2019 г. на II ТО, решение №601329/2021 г. по т. д. №1828/2019 г. на I ТО, решение №34/2022 г. по т. д. №571/2021 г., решение №60 131/2021 г. по т. д. №2676/2019 г., решение №60142/2021 г. по т. д. №2675/2019 г. на ТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Добрева

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Диана Добрева

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 1 т. 2 ЗБН, чл. 60а ал. 2 ЗБН, чл. 78 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2023

не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, предпоставя извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 Тълкувателно решение №******г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Отделно от това, посоченото основание не е налице по отношение на първия въпрос, предвид съществуващата ясна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на процеса по всяко време и ако такива са налице е длъжен да прекрати производството, независимо от фазата на неговото развитие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Камелия Ефремова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 1 т. 2 ЗБН, чл. 60а ЗБН

Определение №/..2023 по дело №/2022

не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания съдебен акт. Правното основание на предявените искове е прието като такова, при което сочените от ищеца в исковата молба факти са включени в хипотезата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, която е действала към момента на предявяване на исковете. Поради това, дали хипотетично тези искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дали това обстоятелство има значение, не е правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, обуславящ изхода на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №/..2023 по дело №/2023

Други

Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото. Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, доколкото не съществува правна норма, която да предвижда дължимост на държавна такса в разглежданата хипотеза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Мадлена Желева

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 1 т. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 2 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 77 ГПК, чл. 78 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2022

Граждански процес | Недопуска

“Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“ , който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Последното се обосновава с доводите, че не е налице отхвърляне на иска съгласно чл. 60а, ал. 2 ЗБН, като производството не е прекратено по вина на ищеца, доколкото до обявяване на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН синдикът е упражнявал признато от закона право, без да има възможността сам да преценява дали е налице противоречие с Конституцията, като по приложението на чл. 60а, ал. 2 ЗБН не е формирана съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

съдия Васил Христакиев

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 1 т. 2 ЗБН, чл. 60а ал. 2 ЗБН, чл. 78 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2022

Граждански процес | Други | Недопуска

за цената на иска може да бъде повдиган от съда или от ответника, когато счетат посочената от ищеца цена за неточна, но по делото няма данни за определена от съда действителна цена на иска в друг размер от сочения от ищеца. Установено е, че не се е развила и процедура по чл. 70, ал. 3 ГПК, а сочената от ищеца цена на иска е обоснована от изложените с исковата молба доводи средства на банката в размер на общо 234 458 810 лв. чрез поредица от сделки, които са послужили за закупуването на процесните имоти, включително - са поддържани твърдения за занижаване на оценките на извършени апорти като част от редицата сделки, предвид на което и правилно първоинстанционният съд е възприел сочената от самия ищец цена на иска с исковата му молба за определяне на дължимата от последния на основание чл. 71 ГПК държавна такса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд, съдия Галина Иванова

II-ро отделение, Търговска колегия

Върховен касационен съд, съдия Галина Иванова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определение - други, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК