чл. 2 ПВ

също не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т. 4 Тълкувателно решение №******г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, а когато такова тълкуване вече е дадено ВКС- когато поради промени в законодателството или обществените условия даденото ВКС тълкуване се налага да бъде променено. В конкретния случай, посоченият по-горе правен въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 2 Правилника за вписванията, която е ясна и пълна /в смисъл, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите/ и не се нуждае от допълнително тълкуване от страна на ВКС. По въпроса може ли да се прилагат по аналогия нормите, предвиждащи вписване на актове и обстоятелства в имотния регистър, има и практика на ВКС, според която за да е допустимо вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър, същото съгласно чл. 2 ПВ следва да е предвидено в закона, като правоприлагане по аналогия или разширително тълкуване на нормите, предвиждащи вписване, е недопустимо. В този смисъл са например определение №230 от 02.05.2012 г. по ч. гр. д.№35/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение №7 от 14.01.2022 г. по ч. гр. д.№4099/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение №252 от 19.01.2024 г. по ч. гр. д.№4232/2023 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др. Обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС, а от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.